1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 678
София, 19.07.2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и десета година в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 190/2010 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК от Л. И. Т. от гр. С. чрез адвокат П. П. Ш. от АК с. гр., срещу въззивното решение № 316 от 25.11.2009 г. по в. гр. д. № 564/09 г. на С. окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 617 от 14.07.2009 г. по гр. д. № 2303/2008 г. на С. районен съд в частта по предявения от касатора инцидентен установителен иск по чл. 21, ал. 1 СК от 1985 г. /отм./ за установяване на пълна трансформация на лично имущество при придобиване по време на брака на 1/2 ид. ч. от недвижим имот в гр. С., ведно с построените в него жилищна и стопанска сгради, и искът е отхвърлен. Относно предпоставките за допускане на касационното обжалване се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответницата по касация М. К. Д. счита, че касационно обжалване не следва да се допуска, а по същество жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Предявен е иск за делба на имот, за който ищцата твърди, че е съпружеска имуществена общност, а ответникът /сега касатор/ – че има статут на лично имущество поради наличието на пълна трансформация при придобиването му чрез договор за покупко-продажба, сключен с н. а. № 107/2002 г., по време на брака между страните, прекратен с развод през 2004 г. Ищцата е възразила, че не е доказано покупката на спорната 1/2 ид. ч. да е извършена с парите от наема на търговски обект, но дори това твърдение да е вярно, то няма реинвестиране на търговска печалба, а и имотът е придобит по време на брака на името на съпруга като физическо лице, а не като едноличен търговец, поради което е съпружеска общност.
Въззивният съд приел за установено, че в качеството си на едноличен търговец, отдавайки под наем търговско помещение, принадлежащо на търговеца и включено в търговското му предприятие, касаторът е получил наемна цена в размер, надвишаващ продажната цена, в момент, непосредствено предхождащ сключването на договора. Предназначението на сумата пра авансовото й получаване е било афиширано, без оглед на бъдещ спор, като такова за закупуване именно на спорния по делото имот. С оглед разрешенията, дадени в ТР № 2/2001 г. на ОСГК на ВКС, съдът приел, че в момента на получаването й сумата не е имала характер на съпружеска имуществена общност, тъй като е получена от едноличния търговец. От този момент нататък, обаче, в зависимост от това как търговецът ще се разпореди с нея, тя може да придобие два правнорегламентирани статута – на съпружеска имуществена общност или на собственост на търговеца. Тъй като сумата е използувана за придобиване на имуществено право от съпруга-едноличен търговец не в качеството му на търговец, то придобитото попада в общата уредба на съпружеското имущество, в рамките на която и само на общите основания съпругът може да защитава претенции – например да претендира за по-голям дял от придобитото по време на брака имущество. С оглед на всичко изложено искът с предмет чл. 21, ал. 1 СК от 1985 г. /отм./ е отхвърлен. Искът за делба е отхвърлен от районния съд по съображения, че с извършеното от съпруга разпореждане с притежаваните от него 3/4 ид. ч. в полза на трето, неучастващо в делото лице, съсобствеността между страните е прекратена. В тази част въззивното потвърдително решение е влязло в сила като необжалвано.
Касаторът счита, че определящият изхода на спора материалноправен въпрос за статута на имуществото, придобито в резултат на упражняването на търговска дейност от съпруга – едноличен търговец, е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, изразена в ТР № 2/2001 г. на ОСГК на ВКС, р. № 88 от 08.03.1999 г. по гр. д. № 910/98 г. и р. № 665 от 11.10.2004 г. по гр. д. № 7/2004 г., двете на ВКС, II-ро г. о., и опр. № 98 от 28.11.2008 г. по гр. д. № 3014/08 г. на ВКС, IV-то г. о.
С посочения тълкувателен акт, който има характер на задължителна съдебна практика съгласно разясненията, дадени в т. 2 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, е прието, че правата върху вещи, придобити по време на брака в резултат на осъществяване на търговска дейност от съпруга-едноличен търговец, не са съпружеска общност, когато са включени в търговското предприятие. Становището, застъпено в обжалваното решение, е в съответствие с това разрешение. Правният режим на придобитото чрез средства с посочения произход се определя според това за какво са вложени тези средства, а както е посочено в ТР № 2/2001 г., единствено от волята на едноличния търговец зависи дали да реинвестира реализираните от търговската си дейност доходи в търговското предприятие или да ги вложи в придобиването на вещи, права върху вещи и парични влогове – съпружеска имуществена общност. В разглеждания случай е установено, че придобитата от едноличния търговец сума е вложена за закупуване на идеална част от недвижим имот, който според решението по чл. 99 СК от 1985 г. /отм./ по гр. д. № 97/2004 г. на С. районен съд е съставлявал семейното жилище на бившите съпрузи, намиращо се в гр. С., ул. “С. С.” № 25. При това положение в съгласие с практиката на Върховния касационен съд е прието, че след като полученото от упражняваната търговска дейност е вложено за придобиване на имуществено право от съпруга не в качеството му на търговец, а за задоволяване нужди на семейството, то попада в общата уредба на съпружеското имущество, в рамките на която само на общите основания, а не по чл. 21, ал. 1 СК от 1985 г. /отм./ съпругът- търговец може да защитава претенции.
Позоваването на двете решения на състави на Върховния касационен съд насочва към основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. При наличието на задължителна съдебна практика – ТР № 2/2001 г., прилагането на правната норма, въз основа на която касаторът е заявил претендираните от него права, следва да бъде в смисъла, изяснен с посочения тълкувателен акт. Независимо от това може да се посочи, че решението от 2004 г., следвайки тълкувателния акт, дава същото разрешение. Видно от мотивите към решението от 1999 г., ищецът е претендирал вещта да е придобита с дарени от възходящ средства и с такива, получени по договор за заем, поради което не се разкрива сходство с разглеждания случай.
Определението от 2008 г. е постановено в производство по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК по допускане на касационно обжалване и не е сред категорията съдебни актове, които могат да обосноват основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 или 2 ГПК.
В обобщение, предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице, с оглед на което Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 316 от 25.11.2009 г. по в. гр. д. № 564/09 г. на С. окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявен от Л. И. Т. срещу М. К. Д. инцидентен установителен иск по чл. 21, ал. 1 СК от 1985 г. /отм./ за установяване на пълна трансформация на лично имущество при придобиване по време на брака на 1/2 ид. ч. от недвижим имот в гр. С., находящ се на ул. “С. С.” № 25, ведно с построените в него жилищна и стопанска сгради.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: