О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 679
гр.София, 15.10.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева
Мариана Костова
след като разгледа, докладваното от съдията К. т.д. № 279/2010 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “К. Е.” АД – София срещу въззивното решение на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ –Г въззивен състав от 16.06.2009г. по в.гр.дело №3267/2008г., с което са отхвърлени исковете на касатора срещу “Ф. А.“ ЕООД за заплащане на следните суми: по иска по чл.232, ал.2 ЗЗД – сумата от 420.20лв., наем за м. януари и сумата от 654.80 лв. наем за месец февруари по договор за наем от 1.09.2004г. и за сумите от 2914.80 лв. и 4296.80лв., представляващи неустойка за неизплатената наемна цена за м. януари и м. февруари 2005г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение и при пороци обективиращи приложението на всяко от трите касационни отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК. Искането е за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявените искове.
В изложението, депозирано съгласно изискването на чл.284, ал.1, т.3 ГПК касаторът се позовава на критерия за селектиране на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.3 ГПК като обосновава искането си за допускане на касационно обжалване с важността на казуса от житейска гледна точка и от гледна точка на повишения граждански оборот при отдаване на обекти под наем и гарантиране на тяхното изпълнение чрез уговарянето на гаранционни суми / депозити/. Счита, че съдебната практика следва да даде отговор за предмета на гаранцията, както и какъв е реда за погасяване на задълженията, за които се ползва гаранционната сума.
Ответникът по касация “Ф.” ЕООД – София не изразява становище по допустимостта на касационното обжалване по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна във въззивното производство, срещу подлежат на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК , а с оглед на изложението на касатора и данните по делото, настоящият състав на ВКС приема следното:
За да счете предявените от касатора искове по чл.232, ал.2 и чл.92 ЗЗД за неоснователни, въззивният съд е приел, че към датата на прекратяване на договора за наем между страните – 17.02.2005г. наемателят “Ф. – А.” ЕООД е дължал на касатора наем за м. януари и м. февруари 2005г. в общ размер 815.40 лв., 126.75лв. за консумативи и 183.40 лв. мораторна неустойка, като към същия момент наемодателя – касатор е разполагал с предварително заплатена от наемателя гаранция от 1032 лв., съгласно чл.6, ал.2 от договора. Съдът е приложил разпоредбата на чл.76 ЗЗД и е приел, че най-обременително е задължението за главницата по чл.232, ал.2 ЗЗД, след него това за неустойката по чл.92 ЗЗД и след извършеното прихващане със сумата от гаранцията е приел, че остава непогасена сума от 33.36лв. разход за консумативи, за която иск не е предявен. Счел е, че неустойка след датата на прекратяване на договора за наем не се дължи, доколкото като акцесорно вземане се е погасило след погасяване на главницата.
Върховният касационен съд намира, че не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Касаторът не е посочил основанието за приложното поле на касационното обжалване, като не е определил кой е материалноправния или процесуален въпрос, по който съдът се е произнесъл в обжалвания съдебен акт. Лаконичният довод в касационната жалба, че въззивния съд неправилно е приложил материалния закон /чл. 76 ЗЗД/, би могъл да бъде квалифициран като основание за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т.3 ГПК, но не може да обоснове приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. Не е валице и допълнителния кротерий по т.3. За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на съдебното решение, то следва приложимата норма, обусловила решаващите изводи на съда, да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни съдържанието й. В случая, съдът е разкрил действителната обща воля на страните тълкувайки съдържанието на договора съобразно изискванията на чл. 20 ЗЗД за значението на уговорената гаранция в чл.6, ал.2 на договора –гаранцията ще послужи за погасяване на неизпълнената част от поетите от наемателя задължения по договор и се е произнесъл по приложимостта на императивната разпоредба на чл. 76, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, предвид конкретните данни по делото, при липсата на изявление на длъжника кое задължение погасява. По въпросите, свързани с прихващане на изпълнението, не е налице противоречива съдебна практика, а разпоредбата е ясна и не се нуждае от тълкуване, нито са налице основания за ограничителното й прилагане.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 16.06.2009г., постановено по в.гр.дело № 3267/2007г. /неправилно изписано в решението 2008г./ на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ –Г въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: