1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 679
гр.София, 16.10.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 1505 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на частен съдебен изпълнител Я. Й. Б., рег. № 775 на КЧСИ, представляван от адв. М. М., срещу въззивно решение № 170/19.12.2018 г., постановено по възз.гр.д. № 582/2018 г. на Апелативен съд – Варна. С обжалваното решение след частична отмяна на решение № 152/23.07.2018 г., постановено по гр.д. № 617/2015 г. на Окръжен съд – Шумен, жалбоподателят е осъден на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ да заплати на ищците Н. М. Д. и Е. П. Д. сумата 24 590 лева обезщетение за имуществени вреди, претърпени от незаконосъобразни действия на ответника в качеството му на ЧСИ по изп.д. № 20107750400124, довели до липса на 3 броя машини за производство на ПВЦ и алуминиева дограма собственост на ищците, а именно: 1/ употребявана вертикална миялна машина, модел ВММС 2.2/4, сер. № 1-24; 2/ употребявана вертикална преса, модел ВП 2,2, сер. № 1-19; 3/употребяван бутил екструдер, модел БЕ 7000, сер. № 1-17. Обезщетението е присъдено със законната лихва, считано от 30.10.2015 г. до окончателното му изплащане. Въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила в частите, с които е отхвърлена претенцията на ищците срещу ЧСИ Я. Б. за разликата до предявения размер от 33 000 лева и искът им по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за същата сума срещу втория ответник И. М. Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частта, с която на основание чл.108 ЗС е признато за установено по отношение на ответниците ЧСИ Я. Б. и И. М., че ищците Н. и Е. Д. са собственици на процесните три машини.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и касационното обжалване следва да се допусне по въпросите: 1/ към кой момент ищците, предявили иск за обезщетение на имуществени вреди по реда на чл. 74 ЗЧСИ, следва да докажат, че са били собственици на вещите, предмет на принудително изпълнение – към момента на извършване на съответните изпълнителни действия срещу тези вещи, или към момента на завеждане на деликтния иск, за да се счете, че търпят вреди от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение; 2/ извършените от ищците разпоредителни сделки с процесните вещи, а след това и от техните правоприемници, последвалото разваляне на сделките с цел връщане на собствеността на вещите отново в патримониума на ищците, разкъсват ли пряката причинно следствена връзка (чл.51, ал.1 ЗЗД) между претендираните вреди и действията на ЧСИ Я. Б., предприети по изпълнителното дело.
Ответните страни по жалбата Н. Д. и Е. Д., представлявани от адв. Б. Б., в писмен отговор изразяват становище за липса на предпоставки за допускане на касационния контрол, както и за неоснователност на касационната жалба.
Третото лице помагач – ЗАД „Армеец”, представлявано от юрисконсулт В. К., в писмено становище поддържа, че жалбата е основателна.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
Въззивният съд е посочил, че по изп.д. № 20107750400124 образувано срещу длъжника „Йомо Стар” ЕООД, по подадена от взискателя Л. В. К. молба на 10.08.2010 г. ЧСИ Я. Б. е наложил запор и извършил опис на три машини за производство на ПВЦ и алуминиева дограма марка „М. – ВВ”: вертикална миялна машина за стъкла, модел ВММС 2.2/4, сер. № 024/2005г., мощност 14 кW, тегло 1800 кг.; вертикална преса, модел 2,2 ПВ, сер. № 019/2005г., мощност 0.6 кW, работно налягане 6 bar и бутил екструдер, модел БЕ 7000, сер. № 017/2005г., мощност 4.5 кW, работно налягане 6 bar, тегло 460 кг. Прието е за установено, че запорът е наложен в нарушение на чл. 465 ГПК, тъй като към датата на описа вещите са се намирали във фактическата власт на трето за делото лице – управителят на „Лъки-Йо” ООД и същевременно не са били собственост на длъжника, а на лизингодателя му „И АР БИ ЛИЗИНГ” ЕАД – гр. София, от когото на 23.08.2010 г. ищците са ги закупили. При извършване на описа ЧСИ не е установил в чия полза осъществява фактическата власт върху машините третото лице „Лъки-Йо” ООД и при това положение действията му са процесуално незаконосъобразни, тъй като нормата на чл.465 ГПК предвижда, че движимата вещ се описва само, ако се намира във владение на длъжника (осъществявано лично или чрез трето лице). Вещите са оставени за пазене на Т. В. – управител на „Лъки-Йо” ООД, в мястото по седалището и адреса на управление на това дружество.
С молба от 10.08.2011 г. взискателят Л. К. уведомил ЧСИ Б., че поради промяна на седалището на „Лъки-Йо” ООД, вещите занапред ще се съхраняват на новия адрес на дружеството в [населено място]. На 18.07.2012 г., по молба на пазача Т. В. и по предложение на взискателя, с постановление на ЧСИ за нов пазач е определен ответникът И. М., а за адрес на съхранението на вещите е посочен – [населено място], обл. Шумен, [улица]. Представен е договор за наем, сключен между И.М. като наемател и собственика на имота И. Р.. Съдът е посочил, че по изпълнителното дело липсват удостоверителни изявления на ЧСИ Б. и на И. М. за предаване на вещите от стария на новоназначения пазач. Липсата на машините от последното им място за съхранение е констатирана на 09.04.2014 г., за което ЧСИ Б. е съставил протокол за извършена проверка, в който е удостоверено, че пазачът И. М. не е открит, а имотът, в който машините е трябвало да се намират и пазят в с.С.М., е разрушен и собственикът му е починал. С постановление от 23.05.2014 г. ЧСИ Я. Б. е прекратил изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, а на 18.06.2014 г. наложените запори върху процесните машини са вдигнати служебно.
След съвкупна преценка и анализ на доказателствата по делото, въззивният съд е приел за осъществени предпоставките по чл.45 ЗЗД, вр. с чл.74, ал.1 ЗЧСИ за ангажиране отговорността на ответника – частен съдебен изпълнител за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразните му действия по провеждане на принудително изпълнение върху вещите, собственици на които са ищците. Посочено е, че отговорността се поражда при наличие на процесуално незаконосъобразни действия на ЧСИ, настъпила вреда в имуществената сфера на засегнатото от изпълнението лице и причинна връзка между тях. Съдът е приел, че в случая са налице твърдяните в исковата молба незаконосъобразни процесуални действия, осъществени от ответната страна в качеството й на частен съдебен изпълнител по посоченото изпълнително дело, изразяващи се в описване и запориране на движими вещи, които към тази дата не са се намирали във владение на длъжника и както е установено, не са били негова собственост; назначеният пазач на вещите впоследствие е сменен с друго лице, без данни ЧСИ да е извършил преценка на обстоятелствата по чл. 470, ал. 3 ГПК ( с оглед личността на пазача и на мястото, където вещите ще се намират и съхраняват) и без да е осъществено надлежно предаване на вещите за пазене на новия пазач по реда на чл.470, ал. 4 ГПК (срещу подпис). Тези процесуално незаконосъобразни действия в съвкупност са довели до констатираната липса на машините в местонахождението, където е трябвало да се намират и съхраняват под надзора на определеното за пазач лице. В резултат на това, ищците, легитимиращи се като собственици на машините, върху които е осъществено процесуално незаконосъобразното принудително изпълнение, са претърпели претендираните имуществени вреди, произтекли от установената липса на вещите в мястото, определено от ЧСИ за отговорно пазене и съхранение. За да определи размера на дължимото обезщетение по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл.74, ал. 1 ЗЧСИ съдът е кредитирал заключението на съдебно-икономическата експертиза, като е приел, че пазарната стойност на машините е 24 590 лв. и до този размер са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ЧСИ Б. за възстановяване на вредите, причинени на ищците.
При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице сочените от касатора предпоставки за допускане на касационното обжалване. Първият въпрос в изложението е ирелевантен, доколкото вредата от липсата, погиването или увреждането на една вещ поначало настъпва за собственика на вещта. В този смисъл, при наличието на изрична законодателна уредба (чл.441, ал.1 ГПК, чл.74, ал.1 ЗЧСИ, вр. с чл.45 ЗЗД), предвиждаща ред за защита на лицата, претендиращи вреди от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение и възможност да се ангажира отговорността на частния съдебен изпълнител за извършени от него неправомерни действия и бездействия, от които се твърди, че са причинени вредите, въпросът на касатора – към кой момент ищците следва да се легитимират като собственици на процесните машини – е изцяло неотносим. В случая, по делото е безспорно установена липсата на вещите, спрямо които е било насочено принудителното изпълнение, а лицата, които твърдят, че тази липса уврежда имуществената им сфера и е резултат на неправомерни действия на ЧСИ, са легимирани да осъществят защитата си чрез специалния деликтен иск по чл.74, ал.1 ЗЧСИ, вр. с чл.45 ЗЗД.
Вторият въпрос в изложението също няма характеристиката на правен проблем по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и не може да обуслови селектирането на жалбата. Въпросът касае фактическата страна на спора – дали в конкретния случай, с оглед фактите и обстоятелствата по делото, може да се направи извод, че е налице причинна връзка между действията на ЧСИ Б. и вредите, чието обезщетяване се търси от ищците. Възприетите от въззивния съд фактически положения, анализа и оценката на събраните по делото доказателства и обосноваността на изводите му, не са предмет на проверка във фазата по чл.288 ГПК. Развитите от касатора доводи в тази връзка са относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК, които се разглеждат в производството по чл.290 ГПК, а не в стадия на селектиране на касационните жалби по чл.288 ГПК. Извън това, следва да се посочи, че по проблема за предпоставките, при които може да се ангажира отговорността на ЧСИ в хипотезата на чл.74, ал.1 ЗЧСИ вр. с чл.45 ЗЗД е създадена константна съдебна практика на ВКС, на която въззивното решение не противоречи. Изяснено е, че фактическият състав на специалния деликтен иск по чл.74, ал.1 ЗЧСИ, вр. с чл.45 ЗЗД, изисква да се установят неправомерни действия или бездействия на ЧСИ, настъпила вреда, причинена при изпълнение на дейността на ЧСИ и причинна връзка между тях. Пряката вреда представлява директно въздействие върху правната сфера на увредения и означава, че той не би претърпял вредите, без незаконосъобразното действие или бездействие на ЧСИ, а преки са само тези вреди, които са типична последица от вредоносния резултат, т. е., които са закономерно следствие от увреждането (решение № 372/29.03.2013 г. по гр.д. № 127/ 2012г., III г. о., решение № 120/08.07.2011 г. по т. д. № 1123/ 2010г., II т. о., решение №139/31.05.2011 г. по гр. д. № 1445/2009 г., IV г. о., решение №281/ 11.12.2014 г. по гр. д. № 3219/2014 г., III г.о. на ВКС и др.). Отговорността по чл.74 ал.1 ЗЧСИ се ангажира за процесуалната незаконосъобразност на действията и бездействията на частния съдебен изпълнител. Принудителното изпълнение е процесуално законосъобразно, когато изпълняемото вземане е удостоверено в изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на принудително изпълнение и са спазени другите изисквания на процесуалния закон за осъществяването му. Противоправността, която е елемент от фактическия състав на вземането за обезщетение, както се посочи, се състои в процесуалната незаконосъобразност на конкретното действие или бездействие на съдебния изпълнител. В случая, обсъждайки подробно всички събрани по делото доказателства и доводите на страните, въззивният съд е установил, че са налице елементите на фактическия състав за ангажиране отговорността на ЧСИ Б. за обезвреда – нарушаването на процесуалните правила по чл.465 и чл.470 ГПК е единствената причина, довела до липсата на процесните машини от мястото за съхранение и пазене в хода на висящото изпълнително дело, респ. до невъзможността вещите реално да се върнат на ищците. Настъпилата имуществена вреда подлежи на репариране по установения от законодателя в чл.74, ал.1 ЗЧСИ ред, в какъвто смисъл, съобразявайки правните разрешения в практиката на ВКС, се е произнесъл и въззивният съд.
При този изход на делото, на ответните страни в касационното производство се дължат направените за тази инстанция разноски, които възлизат на сумата 1 860 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 170 от 19.12.2018 г., постановено по възз.гр.д. № 582/2018 г. по описа на Апелативен съд – Варна.
ОСЪЖДА частен съдебен изпълнител Я. Й. Б. да заплати на Н. М. Д. и Е. П. Д. направените за тази инстанция разноски в размер на сумата 1860 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.