1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 679
гр. София,02.08.2012 г.
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети юли две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия Илиева
гр.д. № 1080 по описа за 2011 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от З. М. А., приподписана от пълномощника му адв. Н. Т., срещу решение № 178/12.05.2011 г., по в.гр.д. № 111/2011 г. по описа на Кърджалийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 43/30.03.2010 г., постановено по гр.д. № 1210/2009 г., по описа на РС – Кърджали,с което е допуснато да се извърши делба на недвижим имот,представляващ двуетажна масивна жилищна сграда,със застроена площ от …. кв.м.,построена с отстъпено право на строеж върху поземлен имот,целият с площ от…. кв.м.,за който е отреден У. ….,по КК на [населено място] между С. М. М.,З. М. А. и Д. М. А. при съответните квоти.
В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК сочи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, поради което счита, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Ответницата по касационната жалба – С. М. М., чрез пълномощника си адв. Р. Р., е депозирала писмен отговор по смисъла на чл. 287 ГПК, в който е изложила твърдения за недопустимост на касационното обжалване. Претендира направените по делото пред касационната инстанция разноски.
Ответницата по касационната жалба – Д. М. А. не е депозирала писмен отговор в срока по чл. 287 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Касаторът не е формулирал изрично материалноправния въпрос, който е решен от въззивния съд и е решаван противоречиво от съдилищата, респективно който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, въпреки дадените му изрични указания в тази насока с определение № 491/16.06.2011 г. При всички случаи, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6 ГПК), жалбоподателят е длъжен да посочи ясно, точно и категорично правния въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, който е обусловил изводите на въззивния съд относно изхода на спора, за да е налице една от хипотезата по точка 2 или точка 3 от визираната разпоредба. Самото непосочване на правен въпрос по визирания начин е достатъчно основание за недопускане до касационно обжалване на въззивното решение, в който смисъл са и задължителните указания по прилагането на разпоредбата на чл. 280 ГПК, дадени с ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Независимо от това, съгласно първото основание за допускане до касационно обжалване, на което касаторът се е позовал, а именно т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, на касационно обжалване подлежат въззивните решения, с които второинстанционният съд се е произнесъл по правен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата. Както бе посочено по-горе касаторът не е формулирал въобще правен въпрос, решен от въззивния съд, по който има противоречива съдебна практика. Освен това, касаторът не е приложил и никаква съдебна практика, в подкрепа на направените от него твърдения.
От друга страна, съгласно второто основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на което се е позовал касаторът, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като следва да се отбележи, че двете хипотези формират едно общо правно основание за допускане на касационно обжалване. В касационна жалба не е обосновано самото основание, т.е. какво е значението на „поставеният” правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид също така, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.
С оглед изхода от спора, и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника по касационната жалба С. М. М. се дължат направените разноски за един адвокат за настоящото производство в размер на 150 лева.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на I г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 178/12.05.2011 г., по в.гр.д. № 111/2011 г. по описа на Кърджалийски окръжен съд.
ОСЪЖДА З. М. А., ЕГН: [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] със съдебен адрес: [населено място], [улица], бл. П., ап. 12 – адв. Н. Т., да заплати на С. М. М., ЕГН: [ЕГН], [населено място], кв. Г., [улица], със съдебен адрес: [населено място], [улица], вх. А, ап. 1 – адв. Р. Р., направените пред касационната инстанция разноски за един адвокат в размер на 150 лева, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: