Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3
[електронна поща]
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 679
София, 22.12. 2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 5373 /2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Г. К. срещу въззивно решение № 1468 /23.07.2015 г. по възз. гр.д. № 1224 /2015 г. на Варненския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен иск на жалбоподателя срещу [община] с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за установяване, че ищецът е собственик на реална част от 614 кв.м. от поземлен имот с площ 1365 кв.м. с посочен идентификатор в селищно образувание на [община], въз основа на давностно владение от 1985 г.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това.
Насрещната страна по жалбата оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Твърди и че жалбата е неоснователна, тъй като ищецът като ползвател по § 4 ЗСПЗЗ не е могъл да придобие имота по давност.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск за собственост, за което след изменението на чл.280,ал.2 ГПК с ДВ, бр. 50 от 2015 г. не съществува ограничение за касационно обжалване.
По изведените от жалбоподателя правни въпроси:
Във връзка с оплакване, че съдът не е преценил доказателства за твърдяното то него владение на имота, жалбоподателят извежда въпроса: Следвало ли е съдът да изследва периода за упражняване на фактическа власт явно, спокойно, несъмнено, за себе си.
Въпросът не е обуславящ, доколкото е прието, че съгласно чл.6 ЗС имотът е бил държавна собственост и съгласно чл.86 ЗС (в редакцията към 1985 г.) е съществувала забрана за придобиването му по давност за периода от 1985 г. до 1996 г., а след това – от 01.06.1996 г. до 01.10.2014 г. (когато е подадена исковата молба) не е изтекъл изискуемият 10 г. давностен срок, тъй като съгласно §1 от ЗД на ЗС в сила от 01.06.2006 г. е наложен мораториум и давността за придобиване на частни държавни и общински недвижими имоти спира да тече до 31.12.2017 г..
Във връзка с оплакване, че съдът не е преценил правилно извлечение от регистъра на комбиниран план (от разписния лист към кадастралния план), в което ищецът е записан като собственик, жалбоподателят извежда материалноправния въпрос: допустим ли е (правилен ли е) извод, че процесният имот е преминал в патримониума на Държавата по силата на чл.6 ЗС, тъй като по време на отреждане със съответния план имотът е бил без собственик.
По този въпрос жалбоподателят твърди противоречие с решение № 541 /06.07.2010 г. по гр.д. № 661 /2009 г. на ВКС, І г.о. и решение № 8 /11.02.2014 г. по гр.д. № 4244 /2013 г. на ВКС, І г.о.
С първото от тези решения е прието, че съдебната практика приема, че ако по време на отреждането със съответния план /кадастрален, уличнорегулационен /план за обществени мероприятия/, дворищнорегулационен/ един имот е с неизвестен собственик, той се води като безстопанствен. В такъв случай съгласно чл. 6 ЗС /първоначална редакция/ имотът преминава в патримониума на държавата като собственик на всички имоти, които нямат друг собственик. Във второто решение е препратено към първото.
Въпросът е обуславящ, но не е разрешен в противоречие, а в съответствие с посочените решения. В. съд е основал извода си на установеното от прието неоспорено заключение на съдебно-техническа експертиза, изготвено въз основа на доказателства по делото по искане на ищеца (жалбоподател в настоящото производство), че процесната част от имот с площ 614 кв.м. попада в територия по § 4 ЗСПЗЗ, планът за която е одобрен със заповед от 2003 г.. Заключението съответства на показанията на посочения от ищеца (жалбоподател в настоящото производство) свидетел Р. Х., който твърди последователно и обстойно, че процесният имот се намира в местността „Ментеше”, в която всички места са давани по различни постановления, включително това на свидетеля и това на ищеца, защото тогава не можело да отидеш сам да си заградиш място. Когато раздавали местата, мерили по 600 кв. метра, но се оказало, че някои са 610, 620 (кв.м.). Описва как ищецът е ползвал предоставеното за ползване място. Не твърди ищецът да е демонстрирал промяна в намерението, с което е упражнявал фактическа власт. Заключението съответства и на представеното от ищеца (жалбоподател) извлечение от разписния лист към кадастралния план, от което е видно, че ищецът е записан в графата „собственик / ползвател” въз основа на „служебна бележка” (в графата „документ за собственост / ползване”), а срещу имената на всички други „собственици / ползватели” .са записани номерата на различни ПМС или „дог. под наем”.
Жалбоподателят извежда и следните материалноправни въпроси (квалифицирани от него като процесуалноправни):
Допустим ли е (правилен ли е) извод, че процесният имот е преминал в патримониума на Държавата по силата на чл.6 ЗС, тъй като (ако) по време на отреждане със съответния план към него е записан конкретен собственик.
Въпросът не е обуславящ. Не е установено ищецът да е бил записан като собственик, нито да е бил записан друг собственик – физическо лице. (В представеното от жалбоподателя извлечение от разписния лист към кадастралния план той е записан в графата „собственик / ползвател” въз основа на „служебна бележка”, заедно с останалите ползватели на имоти в местността, чиито основания за ползване са посочени ПМС и договори за наем).
Допустимо ли е след като няма наведени твърдения имотът да е принадлежал на физическо лице, да се приеме, че ищецът е своил спорната реална част спрямо държавата, след като не са събрани доказа за отнемането или одържавяването.
Въпросът не е обуславящ по изложените вече съображения, че въззивният съд е основал извода си за приложението на чл.6 ЗС на прието неоспорено заключение на СТЕ, което е изготвено въз основа на представени по делото доказателства.
Допустимо ли е (правилно ли е) произнасяне на съда по въпрос относно характеристиката на недвижимия имот в противоречие с практиката на ВКС по чл.290 ГПК.
Въпросът е общ и неясен. Доколкото обобщава останалите въпроси и може да бъде пояснен чрез тях, следва да се приеме изводът, че по обуславящите въпроси не беше установено противоречие с практиката на ВКС.
Поради изложеното настоящият състав приема, че не са налице наведените основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а искането на насрещната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 428 .80 лева е основателно.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 1468 /23.07.2015 г. по възз. гр.д. № 1224 /2015 г. на Варненския окръжен съд, г.о.
Осъжда С. Г. К. да заплати на [община] сумата 428.80 лева (четиристотин двадесет и осем лева и 80 ст.) юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.