О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 679
София, 26.11.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 2473/2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. К. К. и К. Д. К. – чрез процесуалните им представители адв. И. Б. и адв. Милен Г., против въззивно определение № ІІІ-1737 от 16.07.2015 г., постановено по ч. гр. д. № 1201/2015 г. на Бургаски окръжен съд. С посоченото определение е потвърдено разпореждане № 4499 от 29.05.2015 г. по гр. д. № 2952/2015 г. на Бургаски районен съд, с което е върната исковата молба на Д. К. К. и К. Д. К. и е прекратено производството по делото.
В частната касационна жалба се излагат доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна.
Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с твърдения, че с въззивното определение съдът се е произнесъл в противоречие със задължителната практика в Тълкувателно решение № 8/2013 г. по т. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС по следния въпрос от значение за изхода на делото : „Допустим ли е отрицателен установителен иск на длъжник против взискател по висящо изпълнително дело за установяване несъществуването на правото на взискателя на принудително изпълнение, отделно от възможността за установяване по исков ред на несъществуването на изпълняемото право”. При условията на евентуалност, ако практиката в Тълкувателно решение № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС се прецени за неотносима към формулирания въпрос, достъпът до касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Производството по гр. д. № 2952/2015 г. е образувано пред Бургаски районен съд по предявен от Д. К. К. и К. Д. К. срещу [фирма] отрицателен установителен иск, с който ищците, в качеството на длъжници по изпълнително дело № 20118050400770 по описа на ЧСИ С. Н., са поискали да се признае за установено, че ответникът, в качеството на взискател по същото изпълнително дело, не притежава право на принудително изпълнение по делото. Отричането на правото на принудително изпълнение от страна на ищцата Д. К. е обосновано с твърдения, че считано от 10.12.2014 г. е настъпило основание по чл.433, ал.1, т.8 ГПК за прекратяване на изпълнителното дело, тъй като в продължение на две години взискателят не е искал извършване на изпълнителни действия, а от страна на ищеца К. К. – с твърдения, че на 25.01.2013 г. е настъпило условие по чл.638, ал.4 ТЗ за прекратяване на предприетото по изпълнителното дело индивидуално принудително изпълнение.
С разпореждане от 29.05.2015 г. Бургаски районен съд е върнал исковата молба на основание чл.129, ал.3 ГПК и е прекратил производството по гр. д. № 2952/2015 г.
Сезиран с частна жалба от ищците, Бургаски окръжен съд е потвърдил разпореждането на първоинстанционния съд, но по съображения, различни от тези, обусловили прилагането на чл.129, ал.3 ГПК. След преценка на фактическите твърдения в исковата молба и на формулирания във връзка с тях петитум въззивният съд е преценил, че предявеният отрицателен установителен иск е процесуално недопустим, тъй като чрез него ищците търсят защита по исков ред срещу твърдяна процесуална незаконосъобразност на принудителното изпълнение, каквато не е предвидена в закона. Изводът за недопустимост на иска е обоснован със съображения, че за разлика от исковия процес, способите за защита срещу незаконосъобразното принудително изпълнение са изрично уредени от законодателя в зависимост от това, дали нарушението е последица от липса на материалноправните условия за законност на изпълнението или от нарушение на процесуалните изисквания за законност на предприетото изпълнение. Въззивният съд е посочил, че в първия случай защитата на длъжника срещу материалната незаконосъобразност на изпълнението се осъществява по исков ред посредством исковете по чл.439 – чл.441 ГПК, а във втория случай – чрез жалба по чл.435 – чл.438 ГПК срещу незаконосъобразните действия или бездействия на изпълнителния орган. Като е изходил от разбирането, че отричаното с иска право на принудително изпълнение не принадлежи на кредитора – взискател в изпълнителното производство, а е част от правомощието на съдебния изпълнител, на който законодателят е възложил осъществяването на принудителното изпълнение, въззивният съд е направил извод, че в закона не е уредена правна възможност длъжникът да предявява иск по чл.124, ал.1 ГПК срещу взискателя, за да установява несъществуването на правото на принудително изпълнение, задължен субект по което е съдебният изпълнител, и то по съображения за процесуална незаконосъобразност на предприетото от последния принудително изпълнение. Въззивният съд е посочил, че защитата на ищците срещу евентуалната процесуална незаконосъобразност на принудителното изпълнение, осъществявано при наличие на твърдените в исковата молба основания за прекратяване на изпълнителното дело, е възможна и с иск по чл.441 ГПК срещу съдебния изпълнител за вреди от провеждане на незаконосъобразното изпълнение, но е недопустима не и чрез иск срещу взискателя за отричане на правото на принудително изпълнение, на което той не е носител.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Формулираният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос дали е допустим отрицателен установителен иск на длъжника против взискателя по изпълнителното дело за установяване несъществуването на право на принудително изпълнение, отделно от възможността за установяване по исков ред на несъществуването на изпълняемото право, не носи белезите на правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Отговорът на въпроса е обусловен от преценка на правилността на решаващия извод на въззивния съд за недопустимост на предявения по делото отрицателен установителен иск, каквато не може да бъде извършена в стадия за селекция на частните касационни жалби според критериите на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Поради това, че е от значение за правилността на обжалваното определение, въпросът не покрива общия селективен критерий на чл.280, ал.1 ГПК и с оглед задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС касационно обжалване по повод на него не може да бъде допуснато.
Освен общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, не са осъществени и допълнителните предпоставки, специфични за основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Частните жалбоподатели са обосновали основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с твърдение за противоречие на въззивното определение със задължителната практика в Тълкувателно решение № 8/2013 по т. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС. С цитираното тълкувателно решение са дадени задължителни указания относно правния интерес от предявяване на установителни искове за собственост и други вещни права и предпоставките за допустимост на тези искове. Предявеният от частните жалбоподатели отрицателен установителен иск не е насочен към установяване право на собственост или други вещни права, а и прекратяването на производството по иска не е обвързано с правния интерес от воденето му, поради което задължителната практика в тълкувателното решение е неотносима и не доказва основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Защитата на длъжника в изпълнителното производство срещу осъществяването на незаконосъобразно принудително изпълнение е предмет на ясна и изчерпателна уредба, съдържаща се в Глава тридесет и девата „Защита срещу изпълнението” на Гражданския процесуален кодекс. В зависимост от това, дали длъжникът е засегнат от действия или бездействия на съдебния изпълнител, извършени в нарушение на процесуалните правила /процесуална незаконосъобразност на изпълнението/ или от предприемане на принудително изпълнение при липса на подлежащо на принудително удовлетворяване право на взискателя /материалноправна незаконосъобразност на изпълнението/, защитата се осъществява чрез подаване на жалба до съда срещу изброените в чл.435, ал.2 и ал.3 ГПК изпълнителни действия или чрез предявяване на иск срещу взискателя по чл.439 ГПК за установяване несъществуването на правото, предмет на принудителното изпълнение. В случай, че длъжникът е претърпял вреди от осъществено срещу него принудително изпълнение в нарушение на законовите предпоставки за развитие на изпълнителното производство, той разполага и с възможността да предяви искове по чл.45 ЗЗД и чл.49 ЗЗД срещу съдебния изпълнител за обезщетяване на претърпените вреди. Взискателят не е легитимиран да отговаря по иск на длъжника, основан на твърдения за липса на процесуално основание за провеждане на изпълнението, доколкото съществуването или липсата на такова основание има значение за процесуалната законосъобразност на извършените от съдебния изпълнител действия по принудително изпълнение. Поради яснотата на съдържащата се в закона правна уредба в съдебната практика не съществуват противоречия по въпросите какъв е пътят на защита на длъжника срещу различните проявни форми на незаконосъобразно принудително изпълнение и в кои случаи длъжникът има правен интерес от предявяване на иск срещу взискателя за защита по повод на незаконосъобразно принудително изпълнение. При наличие на ясна правна уредба и на непротиворечива съдебна практика по приложението й касационното разглеждане на поставения от жалбоподателите въпрос няма да допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото в аспекта на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, изяснен с т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение по ч. гр. д. № 1201/2015 г. на Бургаски окръжен съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № ІІІ-1737 от 16.07.2015 г., постановено по ч. гр. д. № 1201/2015 г. на Бургаски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :