2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ .679
С., 27.06..2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 15.06.2011 две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 408/2011 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Р. И. Л.,чрез пълномощника му адвокат К. А., против решение №71/14.01.2011г. на Пловдивски окръжен съд,постановено по гр.д.№2674/2009г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №2119/29.07.2009г. по гр.д.№2154/2009г. по описа на Пловдивски районен съд,14 състав,за отхвърляне на предявения от Р. И. Л. против Д. К. Д. и М. Д. Д.,иск за признаване за установено по отношение на ответниците,че ищеца е собственик на описания в решението недвижим имот,на основание придобивна давност,считано от 1995г.,като неоснователен.
В началото на касационната си жалба,касаторът заявява,че/цитирам/:
„Считам,че са налице предпоставките на член 280 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от ГПК,поради което касационното обжалване на горепосоченото решение се явява допустимо.Аргументите за допускане на обжалваното пред Върховен касационен съд са следните:
Делото е решено в противоречие с практиката на ВКС,този вид казуси са решавани противоречиво от съдилищата и е от съществено значение за точното прилагане на закона,във връзка с което прилагам следните съдебни решения:
1.Тълкувателно решение №1/17.07.2001г. на ВКС,
2..Решение 304/04.05.1995г. по гр.д.№75/1995г. на ВС,ІГО,
3.Решение 5/21.01.2010г. по гр.д.№2728/2008г. на ВКС,ІГО,
4.Решение 70/03.11.2980г. по гр.д.№65/1980г. на ОСГК на ВС,
5.Решение 5/21.01.2010г. по гр.д.№272882008г. на ВКС,ІІГО,
6.Решение №239/29.05.1996г. по гр.д.№91/1996г. на ВС,Іго,
7.Решение І-9/25.02.2009г. на ОС-Бругса по в.гр.д.№629/2009г. на ГК,
8.Решение №216 от 05.04.2002г. на ВКС по гр.д.№657/2001г. на Іго.”
След което касаторът продължава с излагане на касационни оплаквания по същество по касационната жалба,като счита,че постановеното въззивно решение е неправилно,поради нарушение на материалния закон,съществено нарушение на процесуалните правила и необосновано и навежда съображения в тази насока.
Преди всичко, в изложението си по член 284 ал.3 т.1 от ГПК,касаторът е длъжен за посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело.Съгласно възприетото в т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този,който е включен в предмета на делото,индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил волята на съда,обективирана в решението му.Видно от горепосочено съдържание на изложението на касатора,цитирано изцяло,в същото липсва формулиран правен въпрос от значение за изхода на делото и обуславящ решаващите изводи на съда,а само се цитира съдържанието на разпоредбата на член 280 ал.1 от ГПК и се прилагат към жалбата цитираните горепосочени съдебни актове.Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол без да бъде посочен от касатора този правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело и който е обусловил изводите на съда,като ВКС не е задължен да го извежда от изложението му,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Н. на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело,както е в настоящия случай,само по себе си,е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №71 от 14.01.2011г.на Пловдивски окръжен съд,постановено по гр.д.№ 2674/ 2009г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: