3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 679
София, 29.05.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №3/2013 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№9603/03.11.2012 г., подадена от ответника по исковата молба – Агенция “Митници” – София, против въззивно решение №254/10.10.2012 г. по гр.д.№624/2012 г. по описа на Хасковския окръжен съд.
С обжалваното решение е потвърдено решение №173/19.6.2012 г. по гр.д.№176/2012 г. по описа на Свиленградския районен съд, г.к., с което са уважени предявените от И. Н. Ч. от [населено място], област Х., против А. “М.” – С., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ.
Въззивната инстанция е приела, че е налице незаконосъобразно извършен подбор по смисъла на чл.329 КТ, тъй като той не е извършен измежду всички лица заемащи процесната длъжност, съобразно критериите за оценка. В посочения смисъл въззивната инстанция е споделила по реда на чл.272 ГПК изводите на районния съд, които по естеството не се различават от тези на окръжния съд.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като е налице правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а именно – “Длъжен ли е работодателят при съкращаване на щата да извърши подбор, когато е изправен пред хипотезата на “масово уволнение” по смисъла на КТ ?”.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация И. Н. Ч., посредством процесуалния си представител – адв. В. О., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид писмения отговор на ответника по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
В. решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Поставеният от касационния жалбоподател въпрос не е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, съгласно прието в т.1 от ТР №1/19.02.2010 г.по тълк.д.№1/2009 г.на ВКС ОСГТК. Той не е поставян от страните по спора, а още по-малко от касационният жалбоподател – ответник по исковата молба, и не е бил предмет на обсъждане в мотивите на окръжния съд.
С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касация деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 400 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №254/10.10.2012 г. по гр.д.№624/2012 г. по описа на Хасковския окръжен съд, по подадената от ответника по исковата молба – А.“М.” –, касационна жалба, вх.№9603/03.11.2012 г.
ОСЪЖДА А. “М.” – , [улица], да заплати на И. Н. Ч., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], област Х., [улица], деловодни разноски в размер на 400/четиристотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: