О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 679
С., 06.07.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№64 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №1939 от 12.11.10г. по гр.д.№979/10г. на Варненския окръжен съд е потвърдено решение № 1275 от 14.04.09г. по гр.д.№2025/09г. на Варненския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от Т. И. И. и Х. Н. Х. срещу [фирма] иск по чл.108 от ЗС – за установяване на собствеността и предаване владението на реална част от УПИ VI-266 по плана на [населено място], [община], с площ от 77 кв.м., при граници на реалната част: път, УПИ VII-265 и УПИ VI-266, оцветена в жълт цвят на скицата на лист №101 от делото. Въззивният съд е приел, че ищците и ответното дружество са собственици на два съседни имота в [населено място], [община] – ищците притежават УПИ VI-266, а ответникът – на УПИ VII-265. Оградата между тях понастоящем минава по имотната граница, очертана с кадастралния план от 1935г. С дворищнорегулационния план от 1991г. спорната площ, която в действителност е 23 кв.м., е придадена от имота на ответника към парцела на ищците. Този план обаче не е приложен, тъй като не са уредени сметките по регулация, затова ищците не са собственици на придаваемата част. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищците. В изложението към нея те поддържат основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото. Считат, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона. Поддържат същото основание и по следния материалноправен въпрос: „След като едно лице е завзело място, което се придава по регулация и го е владяло повече от 10 г., следва ли да се счита, че регулацията е приложена по аргумент от чл.33, ал.1 от З. /отм./“. По този въпрос нямало практика на ВКС.
Ответното дружество оспорва жалбата. Счита, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
И двата правни въпроса, поставени от жалбоподателите, са свързани с поддържаната от тях позиция, че спорната част е станала собственост на техния праводател посредством 10 г. давностно владение преди 1977г., тъй като е била придаваема към неговия парцел и по дворищнорегулационния план от 1935г. и тъй като по делото има данни, че през 1977г. оградата между двата съседни имота е върната на старото и място според плана от 1935г., а преди това е била навътре в имота на ответника – т.е. имало е завладяване на тази част от техния праводател. Дори тези твърдения да са верни /все пак свидетелите нито са установили къде точно е минавала оградата преди 1977г., нито пък – че е имало владение на спорната част от праводателя на жалбоподателите за период от 10 години, нито дори че е имало „завладяване“, при положение че през 1977г. той се е съгласил да се върне оградата на старото и място, с което е признал правата на съседа си върху спорната част/, те не са от значение за изхода на правния спор по настоящото дело. Тези твърдения биха били от значение при един иск за установяване на грешка в кадастралния план, на базата на който е изработена регулацията от 1991г. и в който не е отчетено прилагането на предходната регулация от 1935г. по реда на чл.33, ал.1 от З. /отм./, но такъв иск не е предявен. От съществено значение за изхода на настоящото дело е единствено въпросът дали е приложен дворищнорегулационният план от 1991г. и какви са последиците от неприлагането на този план. По този въпрос обаче не съществува основание за допустимост на касационното обжалване, тъй като е разрешен от въззивния съд в съответствие с приетото в ТР №3/28.03.11г. на ОСГК на ВКС, съгласно което с изтичане на сроковете по §8, ал.1 от ПР на ЗУТ, отчуждителното действие на влезлите в сила но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от тях се прекратява автоматично, без да е необходимо провеждането на административна процедура по §8, ал.2 от ПЗР на ЗУТ за изменение на неприложения дворищнорегулационен план.
Отделно от това – основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК не следва да се смесва с касационното основание по чл.281, т.3 от ГПК – нарушение на закона. Необходимостта ВКС да приложи правилно закона по конкретното дело, ако е бил нарушен от въззивния съд, не е достатъчно за основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Приложното поле на основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е разяснено в т.4 на ТР №1/19.02.10г. на ОСГТК на ВКС. Тези разяснения не са взети предвид при обосновка на искането за допускане на касационно обжалване по поставения процесуалноправен въпрос. Що се отнася до материалноправния въпрос – по него има практика на ВС – ТР № 3/15.07.1993г. на ОСГК на ВС, което изключва основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. В случая обаче по-същественото е това, че и двата въпроса не са решаващи за изхода на настоящото дело и затова следва да се откаже допускане на касационно ожалване на въззивното решение по тях.
Водим от изложеното, върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1939 от 12.11.10г. по гр.д.№979/10г. на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: