О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 679
София 06.07.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести юни, две хиляди и девета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 130/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Д. М. и В. Д. М., двамата от град С., подадена от пълномощника им адвокат А, срещу решение от 12.09.2008 г. по гр. дело №264/2007 г. на Софийския градски съд, с което е оставено в сила решение от 17.07.2007 г. по гр. д. №1848/2005 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от касаторите срещу М. А. К. искове за заплащане на сумите по 6 805.50 лв. на всеки един от тях, с които се е обогатила неоснователно от заплащането на паричните и задължения, произтичащи от членствените правоотношения с Ж. „Л” от наследодателката на ищците Н. Въззивният съд е приел, че по делото е установено заплащането на паричните задължения от наследодателката на ищците, но в качеството и на представител на ответницата, действащ за нейна сметка.
Ответницата по касационната жалба М. А. К., град С., оспорва жалбата.
Жалбоподателите са изложили доводи за произнасяне в обжалваното решение по материалноправни и процесуалноправни въпроси относно разпределението на доказателствената тежест, а именно – ищците трябва да докажат само плащането, а в тежест на ответника е да докаже наличие на основание за това плащане, както и за необходимостта от доказване произхода на паричните средства при иск по чл.59, ал.1 ЗЗД при положение, че самият факт на държане на парична сума е достатъчен за признаване собствеността на държателя. Тези въпроси са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение от 12.09.2008 г. по гр. дело №264/2007 г. на Софийския градски съд. В съответствие с трайно установената съдебна практика е прието, че по начало всеки договаря за себе си и в свой интерес, включително и когато правните действия се извършват от представител. От правните действия на представителя се пораждат правни последици за представлявания. В случая въззивният съд в съответствие с тази практика е разпределил доказателствената тежест като е приел, че представляваният е осигурявал средствата за правните действия, тъй като не е доказано друго да следва от вътрешните отношения между представител и представляван.
Съобразно изхода на спора на ответницата по касационната жалба не трябва да бъдат присъждани деловодни разноски, въпреки направеното искане, тъй като такива не се направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 12.09.2008 г. по гр. дело №264/2007 г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.