О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 679
гр.София, 01.07.2010 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и осми юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1661 по описа за 2009год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Х. В. К. от с. Г., общ. Казанлък, срещу решение от 10.06.2009г., постановено по гр.д. №197/2009г. на Старозагорски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 12.02.2009г., постановено по гр.д. №1392/2008г. на Казанлъшки районен съд, за отхвърляне на предявените от Х. В. К. срещу С. М. Т. и С. Х. Д., двамата от гр. К., искове с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД, чл.135 от ЗЗД, чл.87, ал.3 от ЗЗД и искове за собственост.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по жалбата С. М. Т. и С. Х. Д. оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение, с което са отхвърляни предявените от Х. В. К. срещу С. М. Т. и С. Х. Д. искове за прогласяване нищожността на сключения между В наследователя на ищеца и С. Т. договор за прехвърляне на недвижим имот в гр. К. срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с н.а. №120/2008г., на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД – поради липса на съгласие на прехвърлителя, поради липса на основание, за нищожност на нотариалното удостоверяване поради нарушение на изискването за лично явяване на участниците, иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД, иск за обявяване за недействителен спрямо него на основание чл.135 от ЗЗД на сключения между ответниците договор за дарение на същия имот с н.а. №172/2008г. и за признаване за установено по отношение на С. Т. , че ищецът е собственик на имота и ревандикационен иск срещу С. Д.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят Х. К. , за да обоснове допускане до касационно обжалване на решението по иска за нищожност на договора поради липса на основание, на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, поддържа, че съдът е разрешил спора в противоречие с решение №660 от 26.09.2000г. по гр.д. №1080/1999г. на ВС, Іг.о., решение №3 от 02.02.2009г. по гр.д. №4360/2007г. на ВКС, І г.о., решение №63 от 04.02.2009г. по гр.д. №316/2008г. на ВКС, ІVг.о. С приложените решения е прието, че договорът за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане е нищожен, щом при сключването му прехвърлителят е бил неизлечимо болен и приобретателят е знаел за предстоящата в близко време смърт. В настоящия случай въззивният съд е приел за установено, че състоянието на прехвърлителя се е влошило след сключване на договора и той е бил приет в болница, след което се е установило, че има метастази. Приел е, че това обстоятелство не е било известно на никой от близките му, включително на приебретателката, която полагала грижи за прехвърлителя дълги години преди сключването на договора. Поради това въззивният съд е приел, че само обстоятелството на настъпилата кратко време след сключването на договора смърт на прехвърлителя не прави сделката сключена без основание. Въззивният съд е основал изводите си на приетата за установена фактическа обстановка по делото, а въпросът дали преценката му е обоснована не е относим към основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК. Той е относим към основанията за неправилност на въззивното решение – чл.281 от ГПК, по които ВКС се произнася след като бъде допуснато касационното обжалване, а не в производството по допускане на касационното обжалване.
Не е налице и основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Релевирани са въпроси дали е нищожно нотариалното удостоверяване, когато при неговото извършване е била нарушена разпоредбата на чл.573, ал.2 от ГПК и дали нарушението на това изискване /издаването на нотариалните актове, които подлежат на вписване, да се извършва само в канцеларията на нотариуса, и то в работно време/, съставлява нарушение на изискването на чл.578, ал.4 /относно личното явяване на участващите лица/, при чието нарушаване нотариалното удостоверяване е нищожно, съгласно чл.576 от ГПК. Не може да се приеме, че тези въпроси са от значение за развитие на правото, тъй като нормите на чл.576 от ГПК/чл.472 от ГПК-отм./ и чл.578, ал.4 от ГПК/чл.474, ал.4 от ГПК-отм./ са ясни и по приложението им има практика на Върховния касационен съд, и тя не се нуждае от осъвременяване. Нищожните нотариални удостоверявания са изчерпателно посочени в чл.576 от ГПК/чл.472 от ГПК-отм./. Нормата има санкционен характер, поради което не се прилага разширително. Не може да се приеме също, че релевираните въпроси са от значение за точното прилагане на закона, тъй като в случая жалбоподателят само е посочил това основание, но не се е позовал нито на създадена неправилна практика, нито на изменения в законодателството и обществените условия, които да налагат осъвременяване на създадената съдебна практика по приложението й.
Неоснователни са доводите в изложението, че приетото от въззивния съд, че договорът е сключен за издръжка и гледане за минало време /което не се и подкрепя от мотивите на решението/ е въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 10.06.2009г., постановено по гр.д. №197/2009г. на Старозагорски окръжен съд, по касационна жалба на Х. В. К..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: