О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 68
гр. София, 01.02.2017 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и шести януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като разгледа докладваното от съдията Костова ч.т.д. №13 /2017 г. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] –гр. София против разпореждане № 1783 от 1.09.2016г., постановено по в.ч.т.д. № 344 по описа за 2016г. на Варненски апелативен съд. С разпореждането е върната частна касационна жалба вх.№5511/25.08.2016г. на дружеството срещу определение №422/8.07.2016г. по в.ч.т.д. № 344/2016г. на ВАС, като депозирана срещу съдебен акт на въззивен съд, неподлежащ на касационен контрол. С цитираното определение се потвърждава определение №1180 от 6.04.2016г., постановено в з.з. по т.д. № 63/2016г. на Варненски окръжен съд в частта, с което искането на дружеството за привличане на трето лице –помагач на страната на ответника –„Р. /България/” АД –гр.София е оставено без уважение.
В частната жалба са изложени твърдения за недопустимост на атакуваното разпореждане, като постановено извън пределите на правораздавателната власт на съда, тъй като компетентен да се произнесе по частната касационна жалба е ВКС.
Върховния касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Правилно въззивният състав е приел, че определениeто по чл.220 ГПК потвърждаващо определение на първоинстанционен съд, с което е отказано конституирането на трето лице помагач, не подлежи на касационно обжалване. Определенията, които подлежат на касационно обжалване, са посочени изрично чрез нормите на чл.274, ал.3 ГПК. Касае се за процесуалноправна норма, която не може да бъде тълкувана разширително.
Определението, с което се отказва конституиране на трето лице помагач, не попада в хипотезата на чл.274, ал.3, т.1 ГПК, защото не е преграждащо. Третото лице помагач не е главна страна в процеса и иск от или срещу него може да бъде предявен в самостоятелен процес.
Определението не попада и в хипотезата на чл.274, ал.3, т.2 ГПК, тъй като не разрешава по същество други производства, нито прегражда тяхното развитие. Привличането на подпомагаща страна е съпътстващо производство на това по упражняване правата на привличащата страна. Чрез него тя цели да улесни защитата си срещу ответната страна по главния иск, както и да обвърже привлеченото лице със силата на мотивите.
Въпросът подлежи ли на обжалване определението на въззивен съд, с което се потвърждава отказът на първоинстанционния съд за конституиране на подпомагаща страна, е разрешен в т.9а на ТР 1 от 9.12.2013г. на ОСГТК на ВКС, което на основание чл.130, ал.2 ЗСВ е задължително за съдилищата в Република България. Даденото от ОСГТК на ВКС разрешение е, че определението на въззивния съд не подлежи на касационен контрол.
Като е съобразил закона и задължителната съдебна практика, Варненският апелативен съд е постановил правилно разпореждане.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №1783 от 1.09.2016г., постановено по в.ч.т.д. № 344 по описа за 2016г. на Варненски апелативен съд за връщане на частна касационна жалба вх.№5511/25.08.2016г. на [фирма].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: