О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 68
гр. София, 10.04.2020 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова ч. гр. д. № 420 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по касационна частна жалба вх. № 22378 от 22.07.2019 г. (депозирана пред РС – Варна с вх.№ 50259 от 09.07.2019 г.), подадена от М. Н. Н. и приподписана от назначения по реда на чл. 95, ал. 2 ГПК служебен адвокат С. Д. от АК – В. срещу въззивно определение № 1901 от 25.06.2019 г. по в.ч.гр.д.№ 984/2019 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено определение № 4869 от 12.04.2019 г. по гр.д.№ 4057/2016 г. по описа на РС – Варна.
Постъпил е отговор от М. И. П., К. Т. Д., Г. И. Н., К. Я. П. и К. Я. П. чрез адвокат З. Л. от АК – В., в е заето становище за неоснователност по съществото на жалбата.
Касационната частна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, ВКС взе предвид следното:
С потвърденото от въззивния съд определение на РС – Варна е допълнено постановеното по същото дело определение № 2352 от 18.02.2019 г. за прекратяване на производството поради оттегляне на иска, като жалбоподателката е осъдена да заплати на М. И. П., К. Т. Д., Г. И. Н., К. Я. П. и К. Я. П. на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата 600 лв. – разноски, направени от ответниците за адвокатско възнаграждение. Въззивният съд е констатирал, че според частната жалбата първоинстанционното определение е незаконосъобразно, тъй като М. Н. Н. е освободена от заплащане на разноски по делото на основание чл. 83 ГПК. Освен това, поради прекратяване на производството, ответниците не са направили разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение, като е оспорвано да е полаган какъвто и да е труд от страна на упълномощения адвокат. Въззивният съд е приел, че след постановяването на определение № 2352 от 18.02.2019 г. за прекратяване на производството по гр.д.№ 4057/2016 г. на РС – Варна на основание чл. 232 ГПК, с молба от 05.03.2019 г. ответниците по делото са поискали присъждане на направените от тях разноски на основание чл. 78, ал. 4 ГПК. Заетото в отговор становище от ищцата е било, че не дължи заплащане на разноски с оглед разпоредбата на чл. 83, ал. 3 ГПК. ОС – Варна не е споделил становището на ищцата, че не дължи каквито и да било разноски. Посочено е, че нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК няма отношение към отговорността за разноски на насрещната страна и не въвежда изключение от основния принцип, че страната, в полза на която е разрешен спора, има право да й бъдат заплатени всички направени от нея разноски във връзка със събирането на доказателствата и процесуалното й представителство. В случая ответниците са упълномощили адвокат, който да ги представлява и защитава по делото. Връчен е препис от исковата молба и ответниците, чрез своя процесуален представител, са депозирали отговор в срока по чл. 131 ГПК. С прекратяване на производството е възникнало основание за присъждането на разноски в полза на ответниците на основание чл. 78, ал. 4 ГПК. Искането за присъждане на разноските е направено своевременно и е подкрепено с доказателства (договор за правна защита и съдействие). Изрично е отразено, че в депозирания от ищцата отговор на молбата по чл. 248 ГПК не е направено искане по чл. 78, ал. 5 ГПК. Настоящата инстанция констатира, че довод в тази връзка отсъства и в разгледаната от ОС частна жалба.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК е поставен следния въпрос:
„Следва ли при отправено възражение срещу присъждане на разноски в полза на насрещната страна, съдът служебно да съобрази, че се касае за възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК като най-близка по приложимост правна норма на заявеното искане или следва да даде указания на страната да уточни в какво точно се състои искането й и дали същото представлява изрично възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК ?“ с довод, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато.
Така поставеният в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК въпрос не е обсъждан от въззивния съд, който (с оглед съдържанието на разгледаната от него частна жалба) не е имал и задължение да се произнесе по него. Ето защо ВКС приема, че въпросът няма обуславящо значение за изхода на спора, т.е. не обективира общо основание за допускане на касационното обжалване. Последното прави безпредметно обсъждането дали е обосновано наличието на допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. За пълнота следва да се отбележи, че, с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, съдът дава защита и санкция в рамките на заявеното искане и противопоставените му защитни средства. Задължението да осигури на страните равна възможност да упражняват предоставените им права съставлява пречка за съда да дава указания на едната страна, които по същество да я напътят към упражняването на права, от които самата тя не е преценила, че желае да се възползва. В състезателния граждански процес (какъвто е настоящият случай) съдът е равно отдалечен от страните арбитър, призван да решава споровете между тях, а не защитник с възложена му задача да охранява интересите на едната или двете страни.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 1901 от 25.06.2019 г. по в.ч.гр.д.№ 984/2019 г. по описа на Окръжен съд – Варна.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: