3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 68
София, 11.03.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 823 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на И. Т. А. от [населено място], приподписана от адв. Е. К., против въззивното решение № 6531 от 1 декември 2011 г., постановено по гр.д. № 15088 по описа на Софийския градски съд за 2011 г., с което е потвърдено решение № 6684774 от 19 август 2011 г., постановено по гр.д. № 3128 по описа на районния съд в гр. София за 2010 г. в частта му, с която са отхвърлени исковете на А. против [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място] с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за заплащане на сумата от 2100 лева за оставането на А. без работа за периода 15 октомври 2009 г. – 15 април 2010 г., с правно основание по чл. 128 КТ за сумата от 3575 лева неизплатено трудово възнаграждение за периода м. януари – м. ноември 2009 г., с правно основание по чл. 245, ал. 2 КТ за сумата 230,31 лева мораторна лихва за забава върху предходната сума за периода 1 февруари 2009 г. – 22 януари 2010 г., с правно основание по чл. 221, ал. 1 КТ за сумата 350 лева, с правно основание по чл. 224, ал. 1 КТ за сумата 350 лева обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 17 работни дни през 2009 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба.
В жалбата се сочат касационните основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на атакуваното решение, а в изложение на основанията за допускане на касационното обжалване към касационната жалба по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят въпросите: въззивният съд дава положителен отговор, че трудово възнаграждение, независимо от забраната по чл. 272 КТ да се включва в командировъчни плащания и да се прихващат без изрично съгласие на работника или служителя, работодателят може без съгласието на работника или служителя да прави удръжки от трудовото възнаграждение, освен за получени аванси, надвзети суми вследствие на технически грешки, данъци, които по специални закони могат да се удържат от трудовото възнаграждение, осигурителните вноски, които са за сметка на работника/служителя, осигурен за всички осигурителни случаи, запори, наложени по съответния ред, удръжки в случая по чл. 410, ал. 4; работодателят има правото да определя самостоятелно размера на командировъчните пари, т.е. че в Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина не са фиксирани минимални прагове на същите, а само максималният допустим размер; призоваването за откритото съдебно заседание пред въззивния съд е нередовно.
Ответникът [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], не представя отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.
К. съд в настоящия си състав приема, че жалбата на И. А. е недопустима предвид правилото на чл. 280, ал. 2 ГПК.
Касационната жалба е постъпила във въззивния съд на 29 февруари 2012 г. – след влизането в сила на изменението на чл. 280, ал. 2 ГПК, според което не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лева. В случая са предявени при условията на обективно съединяване няколко осъдителни искове, като претендираните суми по всеки един от тях са под 5000 лева. Цената на исковете в случая се определя според правилото на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК – това е търсената сума. Тъй като претенцията по нито един от исковете не надхвърля сумата от 5000 лева, то е явно, че цената на предявените искове е под предвидения праг за допустимост на касационното обжалване и въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на И. Т. А. от [населено място], приподписана от адв. Е. К., против въззивното решение № 6531 от 1 декември 2011 г., постановено по гр.д. № 15088 по описа на Софийския градски съд за 2011 г.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на гражданската колегия на ВКС в едноседмичен срок от получаването на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: