3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 68
С., 12.02.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на пети февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 390/2012 година
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Р. Х. Н. – от [населено място] срещу Решение от 21.05.2009 г. по гр.д. № 1612/ 2008 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено Решение от 21.01.2008 г. по гр.д. № 7968/ 2006 г. на СРС, 26 с., с което по иска на [фирма] – [населено място] срещу Р. Х. Н. – от [населено място] по чл. 19 ал. 3 ЗЗД, е обявен за окончателен сключеният между страните на 13.07.1995 г. предварителен договор в частта, с която са продадени 68% от недвижим имот, находящ се в [населено място], м.”Изток”, пл.№1442 от кв.62, целия с площ от 650 кв.м., подробно описан, за сумата, представляваща общата строителна стойност на предоставените в собственост на Р. Х. Н. обекти: магазин-офис №5 със застроена площ 117.80 кв.м., на две нива, разположен на партерен етаж и офисен етаж, апартамент, тип”Б” със застроена площ 112.10 кв.м. на ІІ жилищен етаж, апартамент тип ”В” със застроена площ 78.60 кв.м. на ІІ жилищен етаж, апартамент тип”А” със застроена площ 168.20 кв.м. на ІІІ жилищен етаж, апартамент тип „Б” със застроена площ 149.60 кв.м. на ІІІ жилищен етаж, всички апартаменти със съответните ид.ч. от общите части на сградата и мазе, подземен гараж №5 и подземен гараж №1 в сутерена, със съответни и.части от общите части на подземните гаражи. Жалббоподателката излага подробни съображения за неправилност и необоснованост на решението. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като постано -вените по делото решения касаят съществен материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Като основания за допускане на касационно обжалване подробно развива оплаквания за неправил -ното уважаване на иска и допуснатите от съда нарушения. Поддържа, че решенията по такива казуси от гледна точка на точното прилагане на закона и развитие на правото е от голямо значение, като в случая законът не е приложен точно и правилно и следва да се постигне едно правилно, законосъобразно и справедливо решение, с оглед защитата на правата в една правова държава. В Изложение до СГС жалбоподателката, за да обоснове, че е посочила в касационната си жалба основания за допускане на касационно обжалване, отново развива оплаквания за неправилност и необоснованост на решението и поддържа, че се намира в приложното поле на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Прилага копие от ТР №1/ от 19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ВКС, ОСГТК и от две невлезли в сила решения, съответно на окръжен и апелативен съд.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, оспорва и по същество касационната жалба, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е уважен иск по чл. 19 ал. 3 ЗЗД, цената на който не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Жалбоподателката не сочи релевантния за спора правен въпрос, по които въззивният съд се е произнесъл, за които поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
С оглед съдържанието на касационната жалба и на изложението до СГС и съобразно приетото в т. 1 на ТР № 1 от 19.02. 2010 г. на ОСГТК на ВКС, че за да обоснове допускане на касацион – ния контрол, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства, следва да се приеме, че изложеното от жалбоподателката съставлява оплакване за неправилност на решението – касационно основание по чл. 281 т. 3 ГПК и не обосновава основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Въпреки това може да се посочи, че не налице основание за допускане н касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като изискването на закона е кумулативно: разрешените правни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по важни правни въпроси е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което в случая не е налице.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение от 21.05.2009 г. по гр.д. № 1612/ 2008 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: