4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 68
София, 13.02.2017 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ: Дияна Ценева
Светлана Калинова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 3792 от 2016 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Н. А. от [населено място] срещу решението на Окръжен съд-Велико Търново, постановено на 14.04.2016г. по в.гр.д.№85/2016г., с което е потвърдено решението на първоинстнационния съд, с което е отхвърлен предявеният от И. Н. А. срещу [фирма] –София, [община] и Министерство на земеделието и храните иск с правно основание чл.124 ГПК с искане съдът да признае за установено, че ищецът е собственик на част от земната повърхност с площ 890кв.м., представляваща поземлен имот с проектен номер 83583.43.43 по КВС на [населено място], [община], която част попада съгласно КВС в имот с №83853.43.26- [фирма], имот №83853.43.36-Министерство на земеделието и храните на РБ и имот №83853.43.103- [община].
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса бил ли е одържавен процесния имот и налице ли е пречка по смисъла на чл.24, ал.7 ЗСПЗЗ за придобиване по давност на такъв недвижим имот, за който не е установено да е бил част от Държавния поземлен фонд. Поддържа, че в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд е възложил в тежест на ищеца, основаващ претенцията си на давностно владение, да доказва, че праводателите му са заявили за възстановяване по реда на чл.10 ЗСПЗЗ процесния имот, а същевременно с решението е приел, че не е спорно по делото, че имотът е държавна собственост /част от ТКЗС/ към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ без за това да има произнасяне в доклада. Според касатора е налице основание за допускане на касационно обжалване и по причина, че въззивният съд необосновано е завишил доказателствената сила на заповед №11/08.01.1996г. на министъра на земеделието и хранителната промишленост и заповед от 28.01.2001г., в резултат на което не е взел под нужното внимание други доказателства по делото, като твърди, че процесните заповеди не могат сами по себе си да обосноват извода на въззивния съд, че „безспорно процесния имот е бил част от държавния поземлен фонд, тъй като попада в земя, върху която е разположен обект на организациите по §12 и 29 ПЗР на ЗСПЗЗ-Телеугоителен комплекс Ш.. Поддържа, че тези изводи на въззивния съд са в противоречие с приетото в решение №391/18.10.2012г., постановено по гр.д.№1139/2011г. на Първо ГО на ВКС, в което е прието, че в тежест на държавата или общината е да докаже наличието на правно основание за придобиване на собственост върху имот, за който твърди, че е собственик. Поддържа също така, че въззивният съд не е отчел действието на нормата на чл.12, ал.1 от Закона за трудовата поземлена собственост, която допуска притежавана на собственост до 5 дка земя в стопанските дворове извън населените места, като необсъждането на тази възможност е в противоречие с разрешението, дадено с решение №269/19.12.2013г. по гр.д.№654/2012г. на Първо ГО на ВКС, а именно, че ако не е установено земята да е била отнета и одържавена, то върху такъв имот правото на собственост не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК [община] чрез процесуалния си представител изразява становище, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК Министерство на земеделието и храните чрез процесуалния си представител изразява становище, че подадената от И. Н. А. касационна жалба е неоснователна без да излага съображения за наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба [фирма] изразява становище, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Налице са предпоставки за допускане на касационно обжалване , като съображенията за това са следните:
По реда на чл.124 ГПК И. Н. А. е предявил иск за установяване притежаването на правото на собственост върху процесния недвижим имот с твърдението, че е закупил имота с договор за покупко-продажба от 15.02.1994г., на която дата му е предадено и владението, след което е започнал да осъществява владение върху имота в продължение на 20 години и с искане за признаване правото на собственост като придобито на основание покупко-продажба и в условията на евентуалност – на основание давностно владение.
С обжалваното решение е прието, че така предявеният иск е неоснователен. Прието е, че по отношение на възможността за придобиване по давност на правото на собственост върху процесния имот важи забраната, въведена с разпоредбата на чл.24, ал.7 ЗСПЗЗ, като имотът следва да се счита държавна собственост по смисъла на чл.45, ал.10 ППЗСПЗЗ. Посочено е, че имотът не е заявяван за възстановяване от наследниците на Р. Д., праводатели на ищеца, както и че имотът попада в територията на Телеугоителен комплект-Ш. и съгласно разписния лист към одобрения кадастрален и регулационен план на [населено място] от 1983г. е записан като собственост на ДЗС. Изложени са и съображения, че със заповед №11/08.01.1996г. на министъра на земеделието и хранителната промишленост на основание чл.10, ал.1 ПРУПСДП установеното държавно участие в имуществото на заличените организации по §12 ПЗР ЗСПЗЗ следва да се предаде на [фирма] заедно с прилежащия терен съгласно заповед от 28.01.2001г., които доказателства според въззивния съд налагат извода, че безспорно процесният имот е бил част от държавния поземлен фонд, тъй като е попадал в земя, върху която е разположен обект на организациите по §12 и 29 ПЗР ЗСПЗЗ-Телеугоителен комплекс-Ш., както и представлява земеделска земя в бившите стопански дворове на организациите по §12, намиращи се извън урбанизираните територии, останала след възстановяване правата на собствениците и по силата на чл.45, ал.10 ПЗР ЗСПЗЗ е станал държавна собственост, поради което и с оглед забраната, въведена с чл.24, ал.7 ЗСПЗЗ правото на собственост не може да бъде придобито по давност.
Обуславящ крайния извод за неоснователността на предявения иск с оглед заявеното с исковата молба придобивно основание според настоящия състав е поставеният от касатора въпрос за приложимостта на установената в чл.24, ал.7 ЗСПЗЗ забрана за придобиване правото на собственост върху недвижим имот към момента на изтичане на давностния срок. Касационното обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл.280, ал.1 т.3 ГПК, тъй като подобна хипотеза в задължителната за съдилищата практика на ВКС по приложението на чл.79 ЗС не е била предмет на разглеждане.
Останалите въпроси, които касаторът поставя в изложението, по естеството си представляват касационни оплаквания за неправилност на обжалваното решение, доколкото са пряко обвързани с конкретни съдопроизводствени действия по делото, както и на поддържаната защитна теза в процеса по отношение на въведените от ответника възражения, и не могат да обосноват наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 14.04.2016г. по в.гр.д.№85/2016г. по описа на Окръжен съд-Велико Търново.
Указва на касатора в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25.00лв. /двадесет и пет лева/ за разглеждане на касационната жалба по същество и да представи доказателства, че дължимата държавна такса е внесена.
След представяне на доказателства, че държавната такса е внесена, делото да се докладва на председателя на Първо ГО на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Председател:
Членове: