О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 68
София, 14.02.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 2012/2018 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. В. М. чрез неговия пълномощник адв. И. Г. срещу въззивно решение № 37 от 05.02.2018 г. по в.гр.д. № 596/2017 г. на Окръжен съд – Перник. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Жалбоподателят твърди, че са били налице предпоставките на чл. 142, ал.2 ГПК за отлагане на делото в съдебното заседание на 28.11.2018 г., тъй като както той, така и неговият пълномощник, са били възпрепятствани да се явяват лично в съдебно заседание на тази дата, за което своевременно са уведомили съда и са представили надлежни доказателства. На следващо място поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е разпределил доказателствената тежест между страните по предявения против него отрицателен установителен иск за собственост, като не е отчел обстоятелството, че той разполага с констативен нотариален акт за собственост на тези имоти, който се ползва с обвързваща доказателствена сила относно признатото с него право на собственост, и при оспорването му доказателствената тежест се носи от оспорващата страна.
Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по следните правни въпроси:
1/ Следва ли съдът да отложи делото, когато е налице невъзможност за явяване както на страната, така и на нейния процесуален представител. По този въпрос се твърди противоречие с решение № 52 от 27.03.2014 г. по гр.д. № 4448/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 90 от 09.02.2009 г. по гр.д. № 2901/2007 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 825 от 01.12.2004 г. по гр.д. № 549/2004 г. на ВКС, І г.о. и решение № 157 от 30.03.2012 г. по гр.д. № 209/2011 г. на ВКС, І г.о.
2/ Кой следва да докаже неверността на констативен нотариален акт. По този въпрос се позовава на противоречие с ТР № 11 от 21.03.2013 г. по тълк.д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС.
В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация Б. С. В. изразява становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по така формулираните правни въпроси.
Останалите ответници не са взели становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 107 от 29.06.2017 г. по гр.д. № 145/2017 г. на Районен съд- Радомир, с което е признато за установено по отношение на Б. С. В., Л. С. В., В. С. В., Т. Г. Т., М. Г. Д., М. М. М. – И., А. М. М., Р. Т. Н. и В. С. Б., че Р. В. М. не е собственик на подробно описаните в диспозитива на съдебното решение 12 бр. поземлени имоти. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че имотите са възстановени с влезли в сила решения на ОЗС- Ковачевци на наследниците на Б. Х. В. / В., Н./, който е починал през 1977 г. Ищците по делото са негови наследници. Ответникът Р. М. няма качеството на наследник, тъй като е син на П. Ц. Б., внучка на общия наследодател, която е жива. С нотариален акт № 156, т.ІІ, нот. дело № 194/ 09.07.2014 г. на нотариус Б. К. Р. М. е признат за собственик на основание давностно владение на три от спорните имоти: широколистна гора с площ 8.851 дка в землището на [населено място], м. ”Д., съставляваща имот № …. по КВС; широколистна гора с площ 4.326 дка в същото землище, м. ”Д.”, съставляваща имот № 000257 по КВС и широколистна гора с площ 9.723 дка в землището на [населено място], м. ”К.”, съставляваща имот № …. по КВС. С нотариален акт № …, т…, дело № …. от …. г. на нотариус Б. К. ответникът е признат за собственик на основание придобивна давност на останалите девет имота: нива с площ 3.632 дка в землището на [населено място], м.” В.”, съставляваща имот № 104003 по КВС; пасище – мера с площ 3.574 дка в землището на [населено място], м. „К.”, съставляваща имот № …. по КВС; пасище- мера с площ 6.431 дка в землището на [населено място], м. ”К., имот № …. по КВС; ливада с площ 5.678 дка в землището на [населено място], м. „П.”- имот № …. по КВС; пасище- мера с площ 0.817 дка в землището на [населено място], м.”П.”- имот № …. по КВС; посевна площ от 4.500 дка в землището на [населено място], м.”О.”- имот № …. по КВС; посевна площ от 1.999 дка в землището на [населено място], м.”О.”- имот № …. по КВС; посевна площ от 8.000 дка в землището на [населено място], м.”К.”- имот № …. и посевна площ от 2.392 дка в м. ”К.”-имот № ….
С исковата молба ищците са оспорили признатото с тези нотариални актове право на собственост на ищеца, като са твърдяли, че той не е владял наследствените земеделски земи и не е придобил правото на собственост върху тях на основание придобивна давност. С доклада по делото първоинстанционният съд е указал на ответника, че носи доказателствената тежест да установи, че е придобил правото на собственост по давност: че е упражнявал фактическа власт върху имотите, началния момент и периода на владение, начина на осъществяване на владението, а на ищците- че носят доказателствената тежест за установяване на свои насрещни права. За установяване на твърденията си и двете страни са ангажирали гласни доказателства. След преценка на събраните доказателства , в това число и показанията на разпитаните свидетели, въззивният съд е направил извод, че не се установява ответникът да е упражнявал фактическа власт върху спорните имоти в продължение повече от 10 години, поради което в негова полза не е осъществен фактическия състав на придобивната давност и същият не се легитимира като собственик на имотите на това оригинерно основание. В отговор на релевираното с въззивната жалба оплакване за допуснато процесуално нарушение във връзка с разпределяне на доказателствената тежест между страните, е приел, че в случая и двете страни по спора се легитимират като собственици на имота с нотариални актове, поради което доказателствената тежест между тях се разпределя по общото правило на чл. 154, ал.1 ГПК- всяка страна носи доказателствената тежест за осъществяване на своето придобивно основание.
Това становище на въззивния съд е съобразено с постановките на ТР № 11 от с ТР № 11 от 21.03.2013 г. по тълк.д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че когато и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота /било констативни или такива за правна сделка/, то разпределението на доказателствената тежест при оспорването ще се извърши по общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК като всяка страна следва да докаже своето право, т. е. фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание. По настоящото дело делото ищците се легитимират като собственици на спорните имоти с влезлите в сила решения на ОЗС, с което е възстановено правото на собственост върху тях на техния наследодател. В касационната жалба и в изложението към нея по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се възпроизвеждат дословно мотивите на посоченото тълкувателно решение, но липсва обосновано изложение за това с какво въззивното решение му противоречи. Съгласно чл. 14, ал.1,т.1 ЗСПЗЗ, съотв. чл.13 а ЗВВСГЗГФ, влезлите в сила решения, с които се възстановява собствеността върху земеделски земи, съотв. върху гори и земи от горския фонд, придружено със скица на имота, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост, т.е. налице е хипотезата, визирана в тълкувателното решение, при която всяка от страните носи доказателствената тежест за установяване на фактическия състав на съответното придобивно основание, на което се позовава. Поради това по този въпрос не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Неоснователно е и искането за допускане на касационно обжалване по въпроса следва ли съдът да отложи делото, когато е налице невъзможност за явяване както на страната, така и на нейния процесуален представител. Видно от данните по делото, искането за отлагане на съдебното заседание на 27.11.2017 г. е било мотивирано с невъзможност за пълномощника на жалбоподателя да се яви поради служебна ангажираност по друго дело, за което е представена призовка, връчена на 04.10.2017 г., а за жалбоподателя- поради заболяване, за което е представен болничен лист. Същевременно, в молбата за отлагане на делото жалбоподателят е посочил, че няма да сочи нови доказателства и да прави нови доказателствени искания, в случай, че искането за отлагане на делото не бъде уважено и на същото бъде даден ход. В молбата е инкорпориран и списък на разноските, които жалбоподателя претендира претендира да му бъдат присъдени. По приложението на чл. 142, ал.2 ГПК е налице трайно установена съдебна практика, според която основание за отлагане на делото е наличието на внезапно възникнало препятствие, което не може да бъде отстранено. Кога препятствието е непреодолимо, е фактически въпрос, който зависи от обстоятелствата по всяко конкретно дело. Поради това съдебната практика, на която се позовава жалбоподателят, доколкото не третира сходни хипотези, не може да обоснове твърдяното противоречие по смисъла на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 37 от 05.02.2018 г. по в.гр.д. № 596/2017 г. на Окръжен съд – Перник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: