3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 68
гр. София, 16.05.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в открито заседание на шестнадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
при секретаря София Симеонова, изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 24 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „МИНЕРАЛУРГИЯ КОНСУЛТ” ЕООД, [населено място], срещу определение № 397 от 29.11.2018г. по т.д. № 2562/2018г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., с което е обезсилено на основание чл.233 ГПК поради отказ от иска решение по т.д. № 6300/2017г. на САС и потвърденото с него решение № 1803 от 01.12.2014г. по т.д. № 2729/2013г. на СГС, VІ-9 състав, и е прекратено производството по делото.
Частният жалбоподател твърди, че представената по делото молба за отказ от иска с нотариална заверка на подписа не съдържа задължителните реквизити и не е оформена съгласно изискванията на чл.590, ал.1, изр.второ ГПК, чл.580, т.3 и т.6 ГПК и чл.589, ал.2 ГПК. Изложено е твърдение, че управителят на дружеството никога не е полагала подписа си под изявление за отказ от иска по делото, не е посещавала никога кантората на нотариус Р. Р. и не е внасяла лично или чрез пълномощник в деловодството на съда молбата за отказ от иска, нито я е изпращала по пощата. Поради това се прави искане за отмяна на обжалваното определение.
Ответникът „Интерстрой 2000“ ООД оспорва частната жалба, като излага съображения за неоттегляемост на направения отказ от иска и за неоснователност на искането на частния жалбоподател за присъждане на разноски. Твърди, че атакуваното определение е правилно и не се твърди да има порок, като жалбоподателят дори не е оспорил изходящ от него документ, а само е направил отделни доказателствени искания. Счита за недостатъчно становището на вещото лице, че подписът не е положен от представител на жалбоподателя, тъй като този факт не оборва юридическия факт, че са налице задължителните реквизити на нотариалната заверка и същата е формално извършена пред компетентен орган. Твърди, че „няма и не може да има саниране с обратно действие на правната норма“. Моли обжалваното определение да бъде потвърдено, тъй като не съдържа никакви пороци.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
С обжалваното определение съставът на ВКС е взел предвид, че с молба вх. № 9329/31.10.2018г. от управителя и собственик на капитала на „МИНЕРАЛУРГИЯ КОНСУЛТ” ЕООД – А. Д. Б. – П., с нотариална заверка на подписа на молителя, е направен изричен отказ от иска на основание чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор от 07.08.2012г., сключен между това дружество като купувач и „Интерстрой 2000” ООД като продавач, по който иск с първоинстанционното решение, потвърдено от въззивния съд, договорът е обявен за окончателен. Поради това е приел, че съобразно чл.233 ГПК постановените решения следва да се обезсилят и производството по иска следва да се прекрати.
От приетото в настоящото частно производство заключение на съдебно-почерковата експертиза се установява, че подписът в молба за отказ от иск с вх. № 9329/31.10.2018г. не е изпълнен от А. Д. Б. – П., от чието име изхожда. Заключението е изготвено въз основа използвани като сравнителен материал лична карта, издадена на 25.07.2000г., нотариални актове от 2008г., 2009г., 2016г., 2017г. и 2018г., съгласие – образец от подпис с нотариална заверка на подписа рег. № 21787 от 12.11.2012г. на нотариус С. С., дружествен договор на „Осогово 2012” ООД, нот.рег. № 13060/11.12.2012г. на нотариус И. Н., споразумение с нот.рег. № 688/24.01.2013г. на нотариус И. Н., договор за особен залог на търговско предприятие нот.рег. № 675/24.01.2013г. на нотарус И. Н., предварителен договор за особен залог на търговско предприятие нот. рег. № 675/24.01.2013г. на нотариус И. Н., договор за наем на сейф № 875 от 19.12.2017г., представените по настоящото дело молба от 07.12.2018г., пълномощни на адв. З. и договор за правна защита и съдействие, нареждане за кредитен превод от 11.12.2018г., както и снети от вещото лице експериментални сравнителни материали.
С оглед заключението на вещото лице, което настоящият състав възприема като компетентно изготвено, следва да се приеме, че по делото не е налице валиден отказ от иска, направен от управителя на ищцовото дружество и десезиращ съда от разглеждане на делото. Поради това обжалваното определение следва да бъде отменено, независимо че при постановяването му съставът на ВКС не е допуснал нарушение на съдопроизодствените правила, съобразявайки постъпилата по делото молба за отказ от иска, формално изхождаща от управителя на ищцовото дружество. Без значение е и дали нотариалната заверка на подписа съдържа всички изискуеми реквизити и е извършена от компетентен орган, тъй като с оглед установената в настоящото производство неавтентичност на подписа следва да се приеме, че изявление за отказ от иска не е направено от ищеца по делото.
Неоснователен е доводът на ответника, че частният жалбоподател не е оспорил представената по делото молба за отказ от иска, тъй като в частната жалба, с която е сезиран настоящият състав, е направено изрично изявление, че подписът в молбата не е положен от управителя на дружеството. Неоснователен е и доводът, че подавайки частната жалба, ищецът „си е променил мнението” и е „оттеглил” отказа от иска, тъй като от събраните в настоящото производство доказателства се установи, че отказ от иска не е валидно направен.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато на състава на ВКС за произнасяне по касационната жалба.
При този изход на делото и на основание чл.81 вр. чл.78, ал.1 ГПК на частния жалбоподател следва да бъдат присъдени направените за настоящото производство разноски в размер на 5 474,60 лева съгласно представения списък.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 397 от 29.11.2018г. по т.д. № 2562/2018г. на ВКС, ТК, ІІ т.о..
ОСЪЖДА „ИНТЕРСТРОЙ” ООД, ЕИК[ЕИК], съд. адрес: [населено място], [улица], ет.2, ап.3, адв. Н. Н. да заплати на „МИНЕРАЛУРГИЯ КОНСУЛТ” ЕООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] сумата 5 474,60 лева /пет хиляди четиристотин седемдесет и четири лева и шестдесет стотинки/ – разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: