О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№68
С., 17.02.2015 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 138 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на ищцата Е. Ц. К. чрез пълномощника й адвокат Г. У. и на ответницата К. Ц. М. чрез пълномощника й адвокат Е. С. против решение № 3671 от 22.05.2014 г., постановено по гр.д. № 16987 по описа за 2011 г. на Софийски градски съд, ІV-А състав в частта, с която е отменено решение от 9.05.2011 г. по гр.д. № 30337/2007 г. на Софийски районен съд, 61-ви състав и е постановено друго за възстановяване на запазената част на Е. Ц. К. от наследството на Ц. Т. М., поч. на 3.10.2007 г., като е намалено дарение, извършено от Ц. Т. М. /заедно с М. В. М./ с нотариален акт № 170, том LХ, дело № 12942/1992 г. на нотариус П. при СНС при Втори РС, на К. Ц. М. на западната част от едноетажна жилищна сграда близнак на [улица], ж.к.”О. купел, [населено място], със сумата 8863,34 лв., необходима за възстановяване на запазената част на Е. Ц. К. по предявения от Е. Ц. К. срещу К. Ц. М. иск с правно основание чл.30 ЗН, постановено е дарения имот – ? ид.ч. от западната част от едноетажна жилищна сграда близнак на ул”Момина баня” № 10, ж.к.”О. купел, [населено място], да остане изцяло в наследството на Ц. Т. М. и Е. Ц. К. е осъдена да плати на К. Ц. М. сумата от 10589 лв. на основание чл.36, ал.2 вр. с ал.1 ЗН.
В касационните жалби са наведени доводи за недопустимост на въззивното решение и неправилно приложение на материалния закон, а в жалбата на К. Ц. М. – и за съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
При преценка налице ли е основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
П. решение е било обжалвано от ищцата с доводи, свързани с остойностяване на наследствената маса и от ответницата с довод за неотчитане на получена от ищцата сума и липса на преценка за действието на възстановяването на накърнената запазена част съобразно нормата на чл.36 ЗН. При постановяване на решението си Софийски градски съд е установил, че ищцата като дъщеря на Ц. М. е негов наследник по закон с право на запазена част и тъй като наследява с ответницата – друга негова дъщеря и преживялата съпруга (майка на страните), запазената й част е 1/4, а разполагаемата част на общия наследодател – също ? – чл. 29, ал.3 ЗН. Приел е че стойността на масата по чл.31 ЗН е 51 955,39 лева, стойността на запазената част на ищцата, съответно на разполагаемата част на наследодателя е 12988,85 лв. и дарението надвишава стойността на разполагаемата част с 26 590,15 лева. От останалото в наследството имущество ищцата е получила имущество на 4125,46 лева и следователно, за да се допълни запазената й част от наследството на баща й, са необходими 8863,34 лева, съответно с тази сума следва да бъде намалено дарението, за да бъде възстановена запазената й част от наследството. При определяне размера на наследствената маса е възприета стойност на дарения апартамент към момента на откриване на наследството според заключението на вещото лице П. в размер на 79158 лв. при отчитане учреденото право на ползване върху имота.
Относно начина, по който следва да се извърши възстановяването съдът е изложил съображения, че в случая е приложима хипотезата на чл. 36, ал.2 ЗН. Предмет на дарението е недвижим имот, реална част от него не може да бъде отделена и надареният е също наследник със запазена част. Извън страните по делото, наследник със запазена част е и преживялата съпруга – М. М., която не е упражнила правото си по чл.30 ЗН, като е починала в хода на делото.. Ето защо, ответницата може да задържи целия дарен имот само ако стойността му не надвишава разполагаемата част, нейната запазена част и запазената част на майка й. При стойност на дареното 39 579 лева и стойност на разполагаема и запазена част от по 12 988, 85 лева, не е допустимо задържането на имота от надарения (39 579 е повече от 38966, 55 (3 по 12 988,85)). Имотът следва да остане в наследството, а на надарената да се изплати стойността на разполагаемата част по цени към момента на намалението. Съгласно заключението на в.л П., цената на дарения апартамент към момента на изготвяне на експертизата е 84712 лева т.е. на дарената ? идеална част – 42356 лева. Разполагаемата част е ?, следователно стойността й към момента на намалението възлиза на 10589 лева..Това е сумата, която следва да бъде осъдена ищцата да заплати на ответницата, на основание чл. 36, ал.1 вр. с ал.2 ЗН. Не е необходимо изрично искане за присъждане на паричната равностойност, което е законна последица от основателността на иска по чл.30 ЗН.
И в двете касационни жалби се поставя въпросът за допустимостта на въззивното решение във връзка с това следва ли съдът да се произнася по въпрос, с който не е сезиран и прилага ли се служебно чл.36 ЗН без да има предявено изрично искане от страна на ищцата дарения от общия наследодател недвижим имот да остане в наследството, както и такова от страна на ответницата да задържи имота, при положение, че е дарена ? ид.ч. от него и има и други наследници със запазена част, които не са предявили иск по чл.30 ЗН, нито има предявен иск за делба.
По въпросът дължи ли съдът произнасяне по приложението на чл.36 ЗН при липса на искане от страна на ищеца за връщане на имота в наследството е налице практика на ВКС – решение№ 209/29.04.2010 г. по гр.д.№ 1048/2009 г., ІІ г.о., според която в диспозитива на съда следва да намери отражение формираната воля с каква сума се намалява всяко от извършените от всеки от наследодателите безвъзмездни разпореждания – завет/и и/или дарение/я и каква е правната последица от това – отделяне и връщане в наследството на това, с което се надвишава разполагаемата част, а ако това е невъзможно: задържане на имота от страна на облагодетелствания, при направено от него изрично искане в тази насока и заплащане стойността на накърнението на запазената част по цени към момента на намалението /т.е. постановяване на съдебното решение/ или връщане на имота в наследството за разпределение между наследниците по закон /ако всички са заявили искане за възстановяване на запазена част/ и заплащане стойността на разполагаемата част по цени към моментна на намаляването, на която въззивното решение съответства. В случая към момента на постановяване на въззивното решение страните по делото са единствените наследници по закон на Ц. М., тъй като неучаствалия по спора наследник М. М. е починала без да поиска възстановяване на запазената си част, а предмет на разпореждането по нотариалния акт са притежаваните в съпружеска имуществена общност права върху целия имот, а не идеални части от него, поради което въпросът, касаещ приложението на чл.36 ЗН при дарение на идеална част е неотносим към конкретните факти по настоящия спор.
Налице е основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по последната част от поставения въпрос, който съдът уточнява както следва: допустимо ли е връщане на дарен имот в наследството на основание чл.36, ал.2 ЗН в случай, че не всички наследници със запазена част са поискали възстановяването й и не всички наследници със запазена част участват като страни по спора по чл.30 ЗН.
Н. в случая се явява въпросът, поставен от Е. Ц. К. следва ли съдът да приложи чл.36, ал.2 ЗН по отношение на имоти, при които е възникнала /съществува съсобственост/ или разпоредбата следва да се прилага само за запазване на цели недвижими имоти, тъй като според фактите по настоящото дело до влизане в сила на решението по предявения иск по чл.30 ЗН като единствен собственик на имота се легитимира надарената К. М. въз основа на извършеното от наследодателя и съпругата му безвъзмездно разпореждането с притежаваните в режим на съпружеска имуществена общност вещни права.
К. Ц. М. поставя и въпросите: 1. при оценяването на учредено пожизнено вещно право на ползване върху дарен недвижим имот взема ли се предвид съществуващия вече период от време, в който то е съществувало като такова до смъртта на учредилия го наследодател и продължилото след него ползване за другия съпруг до неговата смърт или се взема абстрактно коефициент според Приложение 2 от ЗМДТ и съответно намират ли приложение решение № 16 от 28.11.1985 г. по гр.д. № 131/84 г., ОСГК и ТР № 47 от 3.04.1961 г. на ОСГК на ВС, както и съдебната практика, която без противоречие и последователно приема, че правото на ползване е наемоподобно отношение и при определянето на неговата цена се взема предвид следващия се наем за такъв имот, както и времето, за което собственикът е бил лишен от правото да си обитава имота и 2. може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства – тези пред въззивната инстанция – без да изложи съображения защо основава изводите си само на тях, немотивирано и безкритично да приеме заключението на вещо лице, макар и разликата между двете експертизи да е стойностно два пъти, като при наличие на възражение за неизпълнена задача, дължи ли въззивният съд произнасяне по всички наведени от страните възражения.
Първият въпрос е свързан с тезата на касатора-ответник, че наследодателят е дарил само голата собственост и е обитавал имота от 1992 г. до 2007 г., а съпругата му, на която също има учредено право на ползване – до 23.10.2013 г., когато е починала или срокът на правото на ползване не е неопределен, а е определяем и е 21 години, докато Приложение № 2 към ЗМДТ, ползвано от вещото лице, урежда оценка на правото на ползване, учредено за неопределен срок.
Въпросът е поставен при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не може да обоснове допускане на касационно обжалване по следните съображения: нормата на чл.31 ЗН е ясна и не се нуждае от тълкуване с оглед уредените в нея условия за оценка на дарен недвижим имот – според стойността му към момента на откриване на наследството и положението му по време на подаряването /т.е. не се отчита настъпила впоследствие промяна в състоянието на имота, която води до неговото подобряване или похабяване/. Законовата норма дава и отговор на поставения въпрос отчита ли се осъществяване преди откриване на наследството ползване въз основа на учредено право на ползване, както и осъществявано такова след откриване на наследството, а именно след като стойността се определя към момента на откриване на наследството, то не се отчита ползване въз основа на учредено право на ползване преди този момент, съответно след като носител на вещно право на ползване е жив към момента на откриване на наследството и същото не е учредено за определен срок, следва че е за неопределен срок. Другата част на въпроса, касаеща практиката по решение № 16 от 28.11.1985 г. по гр.д. № 131/84 г., ОСГК и ТР № 47 от 3.04.1961 г. на ОСГК на ВС е неотносима, тъй като даденото по посочените решения тълкуване касае хипотеза на отчуждаване на недвижим имот при нормативна уредба, която вече е отменена и с оглед заплащане обезщетение за отчуждения имот както на носителя на правото на ползване, така и на носителя на голата собственост.
Налице е основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения от касатора К. М. процесуално правен въпрос може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства – тези пред въззивната инстанция – без да изложи съображения защо основава изводите си само на тях, поради противоречие с практиката на ВКС, на която се позовава касатора по решение № 37 от 29.03.2012 г. по гр.д. № 241/2011 г., І г.о. и решение № 24/28.01.2010 г. по гр.д. № 4744/2008 г., І г.о., доколкото липсват съображения на въззивния съд относно възприетата цена на дарения имот към момента на откриване на наследството при наличие на изслушана пред първоинстанционния съд единична и разширена експертиза и нова единична експертиза във въззивното производство, даващи различна пазарна стойност към един и същ момент.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3671 от 22.05.2014 г., постановено по гр.д. № 16987 по описа за 2011 г. на Софийски градски съд, ІV-А състав в атакуваната му част, с която е отменено решение от 9.05.2011 г. по гр.д. № 30337/2007 г. на Софийски районен съд, 61-ви състав и е постановено друго за възстановяване на запазената част на Е. Ц. К. от наследството на Ц. Т. М., поч. на 3.10.2007 г., като е намалено дарение, извършено от Ц. Т. М. /заедно с М. В. М./ с нотариален акт № 170, том LХ, дело № 12942/1992 г. на нотариус П. при СНС при Втори РС, на К. Ц. М. на западната част от едноетажна жилищна сграда близнак на [улица], ж.к.”О. купел, [населено място], със сумата 8863,34 лв., необходима за възстановяване на запазената част на Е. Ц. К. по предявения от Е. Ц. К. срещу К. Ц. М. иск с правно основание чл.30 ЗН, постановено е дарения имот – ? ид.ч. от западната част от едноетажна жилищна сграда близнак на ул”Момина баня” № 10, ж.к.”О. купел, [населено място], да остане изцяло в наследството на Ц. Т. М. и Е. Ц. К. е осъдена да плати на К. Ц. М. сумата от 10589 лв. на основание чл.36, ал.2 вр. с ал.1 ЗН.
В едноседмичен срок от съобщението всеки от касаторите Е. Ц. К. и К. Ц. М. да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на подадената от нея касационна жалба в размер на 25.00 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство по жалбата на неизпълнилата указанията странса ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: