2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 68
София, 20.01.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Владимир Йорданов
изслуша докладваното от съдията Ц. гр. д. № 1087 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 307 от 12.03.2010 година по гр.д. № 2613/2009 година на Варненски окръжен съд е потвърдено решение от 08.08.2009 г. по гр.д. № 4100/2008 г. на Варненски районен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, предявен от В. В. Кимулов от гр. Плевен против [заличено наименование на фирма], гр. В., което е осъдено да заплати сумата 2885 лева, съставляваща обезщетение за имуществени вреди върху лек автомобил марка „Ф.”, модел „К.”, рег. № ЕН 8595 АН. В решението е прието за установено, че ищецът е собственик на лек автомобил „Ф.”, който на 17.12.2007 г. е бил паркиран в двора на имот, съседен на УПИ № 13 в кв. 383 по плана на гр. В. в непосредствена близост до оградата между двата имота. На същата дата служители на ответното дружество са предприели механизирано събаряне на сгради в имот № 13, при което част от тухлена стена и други отпадъци са паднали върху автомобила. Ответникът е предприел действията по разрушаване на сградите без да вземе мерки за обезопасяване и предотвратяване на евентуални вреди за съседните имоти, което обстоятелство е било констатирано от технически органи на Община гр. В. и отразено в констативен протокол от 17.12.2007 г. За допуснатото нарушение на Наредба № 2/2004 г. за минималните изисквания за безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи на ответника е било съставено наказателно постановление № 17 Р. – 17 от 15.12.2008 г. При така установените факти, въззивният съд е приел, че ответното дружество следва да заплати обезщетение за обезвреда на щетите, настъпили по вина на лица, на които е възложило работа, извършена без да са положени дължимите грижи по обезопасяване на предприетите действия. С оглед доказателствата за нанесените вреди, въззивният съд е определил обезщетение в размер на 2885 лева, след приспадане на сумата 300 лева, получена от ищеца при бракуване на лекия автомобил.
Касационна жалба против решението на Варненски окръжен съд е постъпила от [заличено наименование на фирма], гр. В.. Поддържа се, че въззивното решение подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК тъй като обуславящият изхода на делото въпрос: дължи ли се обезщетение за вреди, когато собственикът на вещта не е положил грижа на добър стопанин за опазването и, а извършващият работата е изпълнил всички предписани предохранителни мерки за намаляване на рисковия фактор е от значение за точното приложение на чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба В. В. Кимулов не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Варненски окръжен съд по гр.д. № 2613/2009 година.
Въведените с изложението по чл. 284, ал.3 ГПК въпроси не са обуславящи изхода на делото. Въззивният съд е приел, че повреденият автомобил е бил паркиран в частен имот – факт, по който не се спори, т.е. по разрешен в ЗДП начин. Не се спри и относно факта, че собственикът на автомобила не е бил уведомен за предстоящи строителни дейности в съседен имот; за съществуващ риск от увреждане на вещта и необходимост от преместването и извън рисковия участък. Не е обуславящ изхода на делото и въпросът отговаря ли извършващият работата, когато е изпълнил всички предписани предохранителни мерки за намаляване на рисковия фактор, тъй като въззивното решение е постановено при различна фактическа обстановка – въз основа на доказателства по делото, в т.ч. наказателно постановление за извършване на работата в нарушение на изискванията за безопасност, проект на план за безопасност при събаряне на съществуващите сгради и констатации от огледи по дознание № 3019/2007 г. на Първо Р., гр. В., въззивният съд е приел, че извършителят на работата не е предприел всички необходими мерки за обезопасяването и; не е изпълнил и задълженията си по чл.1, т.1 и 2 от приложение № 6 към чл.2, ал.2 от Наредба № 2/2004 г. за минималните изисквания за безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 307 от 12.03.2010 година по гр.д. № 2613/2009 година на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: