5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 68
София, 21.04.2020 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на девети април през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 818 от 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
С определение №500/09.12.2019г. по гр.д.№2470/2019г. на Върховен касационен съд, Второ ГО е оставена без разглеждане като недопустима на основание чл.280, ал.3 ГПК касационната жалба на Ю. В. Г., А. В. Ч. и Ф. В. Ч. в частта ?, с която се обжалва решение №741/01.09.2019г. по гр.д.№4150/2018г. на Софийски градски съд в частта му относно претенциите по чл.31, ал.2 ЗС.
Определението се обжалва с частна жалба вх.№11169/27.12.2019г., подадена от Ю. В. Г., А. В. Ч. и Ф. В. Ч., чрез адв.Д. К., с искане за неговата отмяна като неправилно. Жалбоподателите поддържат, че заявените от тях претенции са такива по чл.344, ал.2 ГПК и нямат определена цена на иска, а въззивният съд едва с постановяване на решението си по спора е променил правната квалификация на предявените искове на чл.31, ал.2 ЗС без да разпредели доказателствената тежест между страните.
Ответниците по жалбата – В. В. Ч. и В. В. Ч., не представят отговор в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, Първо ГО, при проверка допустимостта на жалбата, констатира следното:
Подадената частна касационна жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 276, ал. 2 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения.
В развилото се пред първоинстанционния съд делбено производство с решение №219/16.01.2015г. по гр.д.№35830/2013г. по описа на Софийски районен съд е допусната делба между В. В. Ч., В. В. Ч., Ю. В. Г., А. В. Ч. и Ф. В. Ч. на апартамент №3, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] при квоти 4/8 ид.части за Ю. Г. и по 1/8 ид.част за останалите съделители. С постановеното във втората фаза на делбата решение №82321/04.04.2017г. на първоинстанционния съд делбата е извършена като на основание чл.348 ГПК апартаментът е изнесен на публична продан и е постановено получената от продажбата сума да се разпредели между страните съобразно дяловете им в съсобствеността. Със същото решение първоинстанционият съд се е произнесъл и по направените от съделителите искания по чл.31, ал.2 ЗС, чл.61, ал.2 ЗЗД, чл.59 ЗЗД и чл.344, ал.2 ГПК.
Първоинстанционното решение е частично обжалвано от двете групи съделители като с решение №741/01.02.2019г., постановено по гр.д.№4150/2018г. по описа на Софийски градски съд, първоинстанционното решение е потвърдено в обжалваната част с която са отхвърлени възлагателните претенции на страните и имотът е изнесен на публична продан; уважени са предявените от В. Ч. и В. Ч. искове по чл.61, ал.2 ЗЗД; отхвърлени са предявените от тях искове по чл.59 ЗЗД; Ю. Г., А. Ч. и Ф. Ч. са осъдени да заплатят разделно съобразно квотите си на основание чл.31, ал.2 ЗС на В. Ч. и В. Ч. по 1278лв. обезщетение за периода 06.08.2013г.-28.10.2015г., като са отхвърлени исканията и на двете групи съделители по чл.344, ал.2 ГПК за заплащане на средномесечен пазарен наем до приключване на делбеното производство. В последната част въззивният съд е посочил, че претенцията на Ю. Г., А. Ч. и Ф. Ч. за периода 28.10.2015г. до 03.11.2016г. следва да се квалифицира като такава по чл.31, ал.2 ЗС.
Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от Ю. В. Г., А. В. Ч. и Ф. В. Ч. в частта, с която предявените от тях претенции са отхвърлени, както и в частта, с която са осъдени да заплащат съответните суми по предявените от В. Ч. и В. Ч. претенции по сметки, с изключение на частта, с която са осъдени да заплатят на В. Ч. и В. Ч. обезщетение по чл.61, ал.2 ЗЗД. С обжалваното пред настоящия състав определение №500/09.12.2019г., постановено по гр.д.№2470/2019г., тричленен състав на Второ ГО на ВКС е оставил така подадената касационна жалба без разглеждане в частта ?, с която се атакува постановеното от въззивния съд решение досежно произнасянето по иска с правно основание чл.31, ал.2 ЗС предвид цената на исковете /под 5000лв./.
Изводът на тричленния състав на Второ ГО на ВКС за недопустимост на касационното обжалване следва да бъде споделен.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000лв. за граждански дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост.
В случая предявените от В. Ч. и В. Ч. срещу настоящите частни жалбоподатели искове с правно основание чл.31, ал.2 ЗС представляват претенции по сметки, които са приети за разглеждане във втората фаза на делбеното производство по реда на чл.346 ГПК. Всяко отделно искане представлява самостоятелен иск за парично вземане, чиято цена се определя съгласно правилото на чл.69, ал.1 ГПК в размер на търсената сума. Исковете по чл.31, ал.2 ЗС са предявени за сумата от 969лв. срещу Ю. В. Г. и за сумата от 242лв. срещу А. В. Ч. и Ф. В. Ч.. Всеки един от така предявените при условията на субективно съединяване искове е с цена под посочения в чл.280, ал.3, т.1 ГПК размер.
В производството пред първоинстанционния съд съделителите Ю. В. Г., А. В. Ч. и Ф. В. Ч. са поискали В. В. Ч. и В. В. Ч. да им заплащат средномесечен пазарен наем съобразно делбените им квоти, считано от 28.10.2015г. до приключване на делбеното производство, но доколкото по делото не е установено съделителите да ползват имота първоинстанционният съд е приел искането за неоснователно и го е оставил без уважение с постановеното на 04.04.2017г. решение.
Въззивният съд е квалифицирал претенцията за периода от 28.10.2015г. до подаването на молбата на 03.11.2016г. като такава с правно основание чл.31, ал.2 ЗС, като е изложил съображения, че искането по чл.344, ал.2 ГПК може да бъде заявено и разгледано само за период, следващ произнасянето на съда, т.е. само занапред във времето, докато претенции за минал период от време могат да бъдат предявявани по реда на чл.31, ал.2 ЗС. И доколкото по делото не са ангажирани доказателства предявилите претенцията съделители да са били възпрепятствани да ползват имота, решението на първоинстанционния съд е потвърдено, но при променена правна квалификация – чл.31, ал.2 ЗС.
Именно с оглед това произнасяне на въззивния съд тричленният състав на Второ ГО на ВКС е приел, че приложение следва да намери правилото на чл.280, ал.3, т.1 ГПК, тъй като то намира приложение дори дадената от въззивния съд квалификация на претенцията да е неправилна, стига предмет на произнасянето да е същото искане – в случая претенция за заплащане на обезщетение срещу ползването на имота от друг съделител.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че дори въззивният съд да беше квалифицирал претенцията и да я беше разгледал като такава, предявена по реда на чл.344, ал.2 ГПК, постановеният от него акт отново не би подлежал на касационно обжалване – според т.6 на ТР №1/17.07.2001г. по тълк.д.№1/2001г. на ОСГК на ВКС определението за отреждане на делбени имоти за ползване от съделителите до окончателното извършване на делбата, постановени по реда на чл.282, ал.3 ГПК /отм./, сега чл.344, ал.2 ГПК, подлежи на двуинстанционно разглеждане. По тези актове ВКС се произнася само в случаите, когато са постановени за първи път от въззивен съд. В настоящия случай обаче предмет на касационно обжалване е постановен от въззивния съд съдебен акт, потвърждаващ акта на първоинстанционния съд.
С оглед на това, подадената частна жалба вх. № 11169/27.12.2019 г. следва да бъде оставена без уважение.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 11169/27.12.2019г. , подадена от Ю. В. Г., А. В. Ч. и Ф. В. Ч. срещу определение №500/09.12.2019г., постановено по гр.д.№2470/2019г. по описа на ВКС, Второ ГО, с което подадената от тях касационна жалба срещу решение №741/01.02.2019г. по гр.д.№4150/2018г. на СГС е оставена без разглеждане
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: