О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 68
София, 24.03.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 23 март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1152 /2010 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на О. служба “З. и гори”[населено място] против определение № 1733/28.05.2010г. по гр.д.№ 2681/2009г. на В. окръжен съд, с което е оставена без уважение подадената от нея молба за изменение на решение № 353 от 22.03.2010г. по гр.д.№ 2681/2009г. на В. окръжен съд, в частта за разноските. С постановеното по спора решение, ОСЗГ[населено място] е осъдена да заплати на ищците М. Д. Д., С. Г. Я., Б. Г. Д., С. А. Р., Б. А. Д. деловодни разноски за производството пред окръжния съд в размер на 150лв., съобразно уважената част от иска.
Навежда се оплакване от жалбоподателя за нарушение на процесуалните правила на чл. 78, ал.2 от ГПК, тъй като СОЗГ не е дала повод с поведението си за предявяване на иска по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ., а той е предявен поради бездействието на ищците.
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1 във вр. с ал.1 т.2 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна..
За да постанови обжалваното определение, възивният съд е приел, че ОСЗГ отговаря за разноски, тъй като тя е пренесла спора пред въззивна инстанция и защото иска е уважен за част от имотите.
Определението е неправилно. Отговорността за разноски почива на принципа на отговорност на неправомерно поведение. Ответникът отговаря за разноски, ако с поведението си е станал причина за предявяване на иска, съгласно чл. 78, ал.2 от ГПК. Искът по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ не се предявява поради виновно поведение на ответника.. Ищците по този иск го предявяват, защото са пропуснали да подадат заявление пред ПК, т.е. той е резултат от проявено от тях бездействие и пропускане на законово определен срок. Ответникът е държавно учреждение – административен орган, който до предявяване на иска не е дал повод за предявяване на този иск. Затова разноските следва да останат така както са направени от ищците.
Определението е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо това решението в частта за присъдените на ищците разноски следва да се отмени.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 1733/28.05.2010г. по гр.д.№ 2681/2009г. на В. окръжен съд и вместо това постановява:
ОТМЕНЯ решение № 353 от 22.03.2010г. по гр.д.№ 2681/2009г. на В. окръжен съд, в частта за разноските, с която О. служба “З. и гори”[населено място] е осъдена да заплати на ищците М. Д. Д., С. Г. Я., Б. Г. Д., С. А. Р., Б. А. Д. деловодни разноски за производството пред окръжния съд в размер на 150 лв., съобразно уважената част от иска.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: