1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.68
С., 26.01.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари двехиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия З. гр. дело № 1521/2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Д. Д. ЕГН [ЕГН] от[населено място] бара, област Враца против възззивно решение на В. окръжен съд № 270/25.06.2010 г., постановено по гр. д. № 329/2010 г., с което е потвърдено решение на К. районен съд № 171/23.03.2010 г., постановено по гр. д. № 622/2009 г., с което на основание чл. 135 ЗЗД е обявен за недействителен договора, сключен на 17.03.2009 г. между Д. Д. Д. и малолетната В. Т. Ц. чрез баща и законен представител Т. Д. Ц. с нотариален акт № 62, том І, рег. № 619, дело № 38/17.03.2009 г. на нотариус Ем. К., рег. № 551, район на действие РС-Козлодуй, по силата на който Д. Д. Д. е дарила на малолетната В. Т. Ц. чрез баща и законен представител Т. Д. Ц. свой недвижим имот в[населено място], [община], ул. „С. Д.”, представляващ 350/3400 ид. ч. от УПИ ІV-1018, кв. 87 по плана на селото, одобрен със заповед № 4423/1958 г., с площ на целия имот 3400 кв. м., заедно с построената в северозападната част на имота масивна жилищна сграда на един етаж със застроена площ 35 кв. м., гараж от 20 кв. м., при посочени в решението съседи.
С разпореждане № 1502/23.08.2010 г. въззивният съд е указал на касатора в едноседмичен срок да отстрани нередовности на касационната жалба съобразно изискванията на чл. 284, ал. 1, т. 3 и ал. 3, т. 1 и т. 4 ГПК, като представи точно и мотивирано изложение на касационни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК и чл. 281 ГПК и представи изложение на основания за допускане на обжалването пред ВКС по чл. 280, ал. 1 ГПК; да посочи правен въпрос, решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото; да представи документ за внесена държавна такса.
С писмена молба вх. № 6115/7.09.2010 г. процесуалният представител на ответницата Д. Д. Д. /касатор по делото/ е представил преводен документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС. Посочил е, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото правния въпрос: „Дали приобретателката на спорния имот В. Т. Ц. на 12-годишна възраст с ЕГН [ЕГН]-малолетно дете на ответницата /касатор/ може да отговаря с имуществото си за задълженията на своята майка Д. Д. Д., ответник по делото и задължено лице по смисъла на закона”.
За ответниците по касация [фирма], [населено място], Т. Д. Ц. лично за себе си и като баща и законен представител на малолетната В. Т. Ц. не са изразили становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира следното:
Районен съд Козлодуй е сезиран с иск на [фирма],[населено място] против Д. Д. Д. и Т. Д. Ц., в качеството му на баща и законен представител на малолетната им дъщеря В. Т. Ц. за обявяване за недействителна спрямо Банката сключената между ответниците сделка, по силата на която Д. Д. Д. е дарила на малолетната си дъщеря В. Т. Ц., чрез нейния баща и законен представител Т. Д. Ц. свой собствен недвижим имот. В исковата молба се твърди, че Т. И. Т. и ответницата Д. Д. Д. са солидарни длъжници на Банката по договор за земеделски кредит № 140-389674/6.12.2007 г. в размер на сумата 30 000.00 лв., срещу двамата е издадена заповед за незабавно изпълнение и е образувано изп. д. № 64/2009 г. на ЧСИ В. Й.. На 25.02.2009 г. на Д. Д. е връчена призовка за доброволно изпълнение, а на 17.03.2009 г. тя е дарила на дъщеря си-малолетната В. Т. Ц. чрез нейния баща и законен представител Т. Д. Ц. собствен поземлен имот, с което е затруднила удовлетворяването на Банката-кредитор. Ответниците възразяват, че надарената малолетна ответница и нейния баща и законен представител Т. Ц. не са знаели, че ответницата Д. Д. има някакви задължения.
Районният съд е уважил иска с правно основание чл. 135 ЗЗД, като е приел, че Банката-ищец е доказала качеството си на кредитор спрямо ответницата Д. Д., отговорна за получен заем по договор за земеделски кредит в качеството на солидарен длъжник. Съдът не е възприел довода на ответницата, че доходите й от трудово възнаграждение са достатъчни за удовлетворяване вземането на кредитора и че със сключената сделка не се увреждат правата му. Съдът е приел, че с договора за дарение е намалено имуществото на длъжника и е затруднена възможността на кредитора за удовлетворяване, както и че презумпцията на чл. 135, ал. 2 ЗЗД не е оборена.
Въззивният съд е възприел изводите на районния съд и е препратил към неговите мотиви на основание чл. 272 ГПК, като е обсъдил и е отговорил на всички доводи на ответницата. Приел е, че Д. Д. е дарила имота си няколко дни след като е узнала за издадените против нея заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и че сделката е предназначена за увреждане на кредитора чрез намаляване на имуществото й, от което той би могъл да се удовлетвори. Доколкото осъществената правна сделка е безвъзмездна по аргумент от чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД е прието, че знание за увреждане от страна на приобретателката, респ. нейния законен представител е правно ирелевантно. Независимо от това, доколкото приобретателката е дъщеря на длъжника Д., знанието й се предполага, съгласно чл. 135, ал. 2 ЗЗД. Касае се до оборима презумпция с тежест на доказване не на ищеца-кредитор, а на ответниците, както и че липсват доказателства за оборване на презумпцията.
Основание за допускане на касационно обжалване не е налице.
Доколкото се твърди от страна на касатора основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, липсват аргументи за обосноваването му.
Съгласно т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, каквито предпоставки в случая не са налице.
Ето защо Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на В. окръжен съд № 270/25.06.2010 г., постановено по гр. д. № 329/2010 г. по касационна жалба от Д. Д. Д. от[населено място] бара, област Враца.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: