3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 68
София 26.01. 2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети ноември, две хиляди и десета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
гр. дело № 845/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. А. Н.,[населено място], чрез пълномощника му адвокат К., срещу въззивно решение от 19.03.2010г. по гр.д.№66/2010г. на Я. окръжен съд. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси в трите хипотези на чл.280,ал.1 ГПК като въпросите са следните : Може ли да се допусне делба, без участие на всички съсобственици, засегнати от проекта за частично изменение на ПУП, може ли да се допусне делба без да бъде спазена разпоредбата на чл.201 ЗУТ, може ли да се прилага чл.19,ал.5 ЗУТ след като проектът за изменение на ПУП не е одобрен по реда на чл.210 ЗУТ.
Ответниците по касация И. М. Х., Ж. Х. А. и Н. Х. П. оспорват касационната жалба като неоснователна.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.287 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение от 11.12.2009г. по гр. дело №1388/2009г. на Я. районен съд, с което е допусната делба на недвижим имот – УПИ ІІІ-6620,6621,6809, кв.79,[населено място] с площ 1000 кв.м. между съделители и при квоти, както следва : 300/1000 ид.ч. общо за И. Х., Ж. А. и Н. П., 300/1000 ид.ч. за Н. Н., и 400/1000 ид.ч. за М. М..
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че И. Х., Ж. А., Н. П. са придобили по наследство имот по нотариален акт № 138/1960г. със стар идентификатор №6621, представляващ ПИ 87374.559.100. Н. А. се легитимира като собственик на дворно място от 300 кв.м., съставляващо пл.№6620,кв.79, ведно с построената в дворното място жилищна сграда, пристройка и гараж. С нотариален акт № 119/1987г. М. М. е придобил празно дворно място от 400 кв.м., представляващо имот пл.№6809, кв.89. Страните по делото са съсобственици на процесния УПИ ІІІ-6620,6621,6809 след обединяване на парцелите при посочените права.Съдът е изследвал техническата възможност за реално поделяне на имота и е приел становището, че той е поделяем според техническите изисквания на ЗУТ като имоти стари номера 6809 и 6621 могат да се обособят в самостоятелни УПИ по нормативните изисквания в самостоятелен УПИ, а имот № 6620 може да се обособи след промяна на сега действащия ПРЗ с цел осигуряване на достъп до улица.
Настоящият състав на ВКС, ІІ г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на основанията на чл.280,ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в т.1 от ТР №1/2009г., ОСГТК, ВКС, правният въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Въпросът за участието в качеството им на съделители на трети на делото лица, които ще бъдат засегнати от евентуалното изменение на ПУП, не е релевантен за изхода на делото. В производството по първа фаза на съдебна делба съдът се произнася по въпросите относно това налице ли е съсобственост върху делбения имот, между кои лица и какви са квотите на всяко от тях. В това производство не се разглеждат въпроси относно това дали евентуалните изменения в ПУП ще засегнат трети лица, тъй като последните нямат качеството на съсобственици в делбения имот. Втората група въпроси, касаещи приложението на чл.201,ал.1 ЗУТ също не могат да предпоставят допускане касационно обжалване, тъй като не обуславят изхода на спора в първата фаза на съдебната делба и ще се разглеждат във фазата по извършването на делбата. Не се сочи съдебна практика по тези въпроси, която да е дала друго решение при идентични случаи. В тази връзка следва да се посочи, че решенията по административни дела не са практика по смисъла на чл.280,ал.1, т.2 ГПК, съгласно разясненията, дадени в т.3 на ТР №1/2010г., ОСГТК, поради което са неотносими. Не са развити доводи за приложимост на основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, а именно, че решението на въпросите е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, т.е. за еднообразното тълкуване на закона и отстраняване на непоследователната и противоречива съдебна практика, или пък създаване на нова, поради липса на разрешение на този въпрос.
По изложените причини съдът намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 19.03.2010г. по гр.д.№66/2010г. на Я. окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: