О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 68
гр. София, 26.03.2019 год.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 732 по описа за 2019 год. на ВКС, ІІ г. о. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частната касационна жалба на Ж. Й. С., Т. В. С.-Д. и И. П. Д., всички чрез адв. И. К. от САК, против въззивно определение № 230 от 24.01.2019 год. по ч. гр. д. № 353/2019 год. на Софийския апелативен съд. С него е оставена без уважение предходната им частна жалба срещу определението от 4.12.2018 год. по гр д. № 15959/2018 год. на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по делото като недопустимо.
По съображенията, изложени в частната касационна жалба се поддържа становище за неправилност на обжалваното определение, като искането за допускане на касационното му обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се обосновава с поставянето на процесуалноправни въпроси, свързани с необходимостта от предявяване на самостоятелен иск за собственост, за да се иска отмяна на констативен нотариален акт, издаден въз основа на вписано обстоятелство, обявено за недействително по съдебен ред или последното е достатъчно за уважаване искането за отмяна на нотариалния акт. Жалбоподателите се позовават на разясненията на ТР № 3 от 29.11.2012 год. по т. д. № 3/2012 год. на ОСГК на ВКС в подкрепа на становището относно наличието на произнасяне по материалното право с произнасянето по валидността на вписването на обстоятелството, явяващо се единствено основание за издаване на нотариалния акт, чиято отмяна се иска.
В случая, с решение № 2394 от 15.10.2018 год. по гр. д. № 2787/2018 год. на САС, с което е потвърдено първоинстанционното решение по т. д. № 719/2017 год. на СГС, е признато за установено, че е налице вписване в търговския регистър на несъществуващо обстоятелство – увеличаване на капитала на дружеството чрез непарична вноска и е отменен охранителния акт като правна последица от уважаване на исковете на настоящите жалбоподатели – съдебното решение по фирменото дело на търговското дружество, чийто правоприемник е настоящият ответник. Тъй като на това основание е издаден нотариалния акт за собственост на ответното дружество, според жалбоподателите същият следва да бъде отменен, за което са предявили настоящият иск.
Жалбоподателите се позовават и на противоречие в произнасянето на въззивния съд с решение № 694 от 23.02.2010 год. по гр. д. № 264/2009 год. ВКС, ІІ г. о., в което е прието, че порочните вписвания в търговския регистър подлежат на установяване чрез самостоятелен установителен иск, на основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, във вр. с чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./, при наличието на правен интерес /ТР № 1/2002 год. ОСГК на ВКС/. Такъв иск е предявен и уважен – установена е нищожността на вписаното обстоятелство – апорт, но не е отменен нотариалния акт на дружеството относно апортирания имот.
В изложението си жалбоподателите се позовават и на очевидна неправилност на обжалваното определение.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на второ отделение на гражданската колегия, след преценка на наведените доводи и релевираните основания за допускане на касационното обжалване намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу въззивно определение, подлежащо на касационно обжалване съобразно критерия по чл. 274, ал. 4 ГПК, вр. с чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК /в ред. след изм. ДВ, бр.86/2017 год./ и е налице изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. С оглед на това същата е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното определение за прекратяване на производството на основание чл. 130 ГПК въззивният съд приел, че иск за отмяна на констативен нотариален акт не може да бъде предявен самостоятелно, без да е предявен иск за установяване на коя от страните принадлежи спорното право на собственост. Произнасянето по чл. 537, ал. 2 ГПК е обусловено от установяване със сила на пресъдено нещо, че друго лице, различно от посоченото в констативния нотариален акт е титуляр на материалното право, а такава претенция в исковата молба не е заявена. Липсват твърдения в обстоятелствената част, нито е заявен съответен петитум, за да се обоснове извод за предявяване на иск за собственост на спорните идеални части от имота, предмет на нотариалния акт, чиято отмяна се иска, въз основа на признато за несъществуващо вписано обстоятелство. Последното не е релевантно обстоятелство относно принадлежността на материалното право на собственост, поради което и образуваното производство по иск за отмяна на нотариалния акт е недопустимо.
Въззивният съд се е позовал на съдебната практика – ТР № 3 по т. д. № 3/2012 год. ОСГК на ВКС и решения на ВКС / № 146 по гр. д. № 2486/15 ІІ г. о., № 1 по гр. д. № 479/2010 год. ІІ г. о., № 51 по гр. д. № 2232/15 год. ІV г. о./.
Преди да разгледа по същество частната касационна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. Жалбоподателите се позовават на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК /в ред. след изм. ДВ, бр.86/2017 год./ за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил или подготвил изхода по конкретното дело, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането до касационно разглеждане. Въпросът трябва да се изведе от предмета на спора и да е от значение за решаващата воля на съда, както и да е налице някоя от допълнителните предпоставки. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства. Макар поставените в съдържащото се в жалбата изложение въпроси да имат обуславящо значение за правния извод във въззивното определение по спорния предмет дали е допустим самостоятелен иск за отмяна на констативен нотариален акт, същите не могат да обосноват наличието на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като произнасянето по тях кореспондира със задължителната съдебна практика, вкл. и цитираната в определението. В нея непротиворечиво се приема, че самостоятелно предявен иск за отмяна на нотариален акт по чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./, сега чл. 537, ал. 2 ГПК, е процесуално недопустим, тъй като отмяната, респ. изменението на охранителния акт, в т. ч. нотариалния акт по чл. 483 ГПК /отм./, сега чл. 587 ГПК, е последица само от успешно проведен иск с предмет конкретното гражданско право, в случая правото на собственост върху имота, предмет нотариалния акт, чиято отмяна се иска с предявения иск. Със сила на пресъдено нещо следва да се установи принадлежността на спорното право на собственост, каквото не е предмет на приключилото производство по установяване порочност на вписването в търговския регистър на апорт, признато като несъществуващо обстоятелство. Последното няма вещноправни последици за спора между страните, поради което и като приел, че предявеният иск за отмяна на констативния нотариален акт на ответника е процесуално недопустим с оглед предявяването му като самостоятелен такъв, въззивният съд се е произнесъл съгласно установената съдебна практика /ТР № 3/2012 год. на ОСГК на ВКС, както и ТР № 178/1986 год. на ОСГК на ВС, също посветено на реда на защита на собственика, предвиден в чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./. Не е налице противоречие и с решението по гр. д. № 264/2009 год. на ВКС, ІІ г. о. /неприложено към изложението/, тъй като произнасянето в него е по спор за собственост между търговското дружество, легитимиращо се като собственик на спорните идеални части от имота и други дружества, вследствие на което като последица от уважаване на иска за собственост са отменени и посочените нотариални актове /което всъщност кореспондира с приетото в обжалваното определение/. Въпросът относно реда на установяване на порочно вписване в регистъра, поставен от жалбоподателите в изложението като противоречиво разрешен, не е относим към спорния предмет по настоящето дело, поради което и това решение също не може да обоснове поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Обжалваното определение не е и очевидно неправилно, защото не е налице нито една от хипотезите, които предполагат очевидна неправилност – нарушение на императивна правна норма, нито на основни съдопроизводствени правила – ограничаване на правото на участие на страната в процеса, липса на мотиви на обжалвания акт, наличие на явна необоснованост.
Поради тези съображения следва да се приеме, че не са налице релевираните от жалбоподателите основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, водим от което настоящият състав на ВКС, II г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 230 от 24.01.2019 год. по ч. гр. д. № 353/2019 год. на Софийския апелативен съд, с което е оставена без уважение частната жалба срещу определението от 4.12.2018 год. по гр. д. № 15959/2018 год. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: