4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 68
София, 28 юни 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд и Върховният административен съд на Република България, в петчленен състав, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИНИКА ЧЕРНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : НИНА ДОКТОРОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 61 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.135 ал.4 от АПК.
Образувано е въз основа на определение от 11.05.2018г. по гр.д.№ 5941/2018г. на СГС, с което е повдигнат спор за подсъдност между СГС и Административен съд Кюстендил относно компетентността за произнасяне по исковата молба, подадена от С. „Н.и.за п.о. и о.” против Д. ф. „З.” за плащане на безвъзмездна финансова помощ по Договор по Програма за развитие на селските райони за периода 2007г. – 2013г., удържана поради наложени санкции и редукции на субсидията.
Върховният касационен съд и Върховният административен съд, в настоящият състав, след преценка на материалите по делото и изразените становища, намират че компетентен да се произнесе по спора е Софийски градски съд поради следното :
Производството е образувано въз основа подадена на 16.04.2018г., пред Административен съд Кюстендил, искова молба с искане да бъде осъден Д. ф. „З.” да заплати на ищеца сумата от 132 863.30лв., безвъзмездна финансова помощ, въз основа на Договор № 29/111/00204 от 18.05.2011г., по Програма за развитие на селските райони за периода 2007г. – 2013г., която е отказана да бъде изплатена с уведомително писмо за одобрение от 15.05.2013г. Сумата се претендира ведно със законната лихва.
Сезираният с молбата, Административен съд, с определение № 283 от 25.04.2018г. по адм.д.№ 161/2018г., като е преценил, че компетентен да разгледа спора е гражданския съд, е прекратил производството и го е изпратил на СГС. В мотивите си е съобразил следното: Доколкото, предмет на исковата претенция е отказана финансова помощ от Европейския земеделски фонд за развитие на селски район /ЕЗФРСР/, то същата е включена в обхвата на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/, обн. ДВ бр.111/22.12.2015г. В §10 ал.2 и ал.3 ПЗР от същия е предвидено, че по досегашният ред се довършват образуваните до влизането в сила на този закон гражданскоправни производства по искови молби срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган. Законодателят обаче изрично не е регламентирал кой е компетентният съд да разгледа спорове, като настоящият, при които бенефициентът не е упражнил правото си на съдебна защита срещу волеизявления за финансова корекция, издадени преди влизане на закона в сила. По отношение на тях, Административният съд е посочил в мотивите си, че пред вид изтичане на преклузивния срок, практически е невъзможно по административен ред / към настоящия момент/, упражняването на право на оспорване на акт, издаден от управляващ орган на оперативна програма. Това налага, за да се осигури възможност на страната за ефективна защита, спорът да се разгледа по общия ред, от граждански съд.
СГС, с определение от 11.05.2018г. е приел, че доколкото оспорваният акт, от който произтича исковата претенция, е административен и производството е новообразувано, компетентният да разгледа предявения иск е административния съд. Изключението по §10 ал.2 и ал.3 ПЗР от ЗУСЕСИФ не може да се тълкува разширително и да се прилага за производства, образувани след влизане на закона в сила.
Настоящият петчленен съдебен състав възприема посоченият довод за липса на възможност за разширително тълкуване на изключението по §10 ал.2 и ал.3 ПЗР от ЗУСЕСИФ, но счита че в случая то не е приложимо. Конкретната хипотеза, при която претендираните права произтичат от твърдяно неизпълнение по сключен договор за плащане на безвъзмездна финансова помощ, във връзка с отказ за плащане, датиращ преди влизане в сила на специалния закон, изрично не е уредена от ЗУСЕСИФ. Това налага определянето на компетентния съд, да се осъществи при съобразяване на общите принципи за достъп до съд и гарантиране на право на защита. В този смисъл е и постановено решение по адм.д.№ 70/2017г. на друг смесен петчленен състав на ВКС и ВАС, съгласно което – ако се отрече признатото от съдебната практика до приемането на ЗУСЕСИФ право на защита, по повод изпълнение на договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по общия исков ред, би се стигнало до нарушение и на принципа за легитимните правни очаквания, доколкото правните субекти, които участват в този вид правоотношения са очаквали, че при нужда от съдебна защита в петгодишния давностен срок от възникване на твърдяното от тях облигационно притезание, те разполагат с правна възможност да го реализират. Възприемайки посоченият в цитираното решение извод, че защитата на правата на субектите, произтичащи от правоотношения, възникнали в програмен период 2007 – 2013 г., би била ефективна /по смисъла на чл.6 и чл.13 от ЕКЗПЧ и чл.47 ХОПЕС/ само по общия исков ред при спазване на стандартите, установени в непротиворечивата съдебна практика на общите съдилища до този момент, при които тези договори са определяни като облигационни, настоящият петчленен състав на Върховен касационен съд и Върховен административен съд
О П Р Е Д Е Л И :
КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по подадената искова молба от С. с н. ц. „Н.и. за п.о. и о.“ [населено място] с БУЛСТАТ[ЕИК], представляван от председателя на Управителния съвет Ш. против Д. ф. „З.” [населено място], с БУЛСТАТ[ЕИК], представляван от изпълнителния директор, с искане за заплащане на сумата от 132 863.30лв., безвъзмездна финансова помощ, въз основа на Договор № 29/111/00204 от 18.05.2011г., по Програма за развитие на селските райони за периода 2007г. – 2013г., която е отказана да бъде изплатена с уведомително писмо за одобрение от 15.05.2013г., е Софийски градски съд, на когото да бъде изпратено делото.
КОПИЕ от определението да се изпрати на Административен съд Кюстендил за сведение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.
3.
4.