О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 68
София, 28.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 14.07.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 436 /2009 година
Производството е образувано е по частните жалби на Т. ”С” А. , гр. С., наименовани от касатора „касационна жалба” против постановените от окръжен съд гр. М. решение от 19. 02. 2008 год. и решение от 11.07.2008 год. и двете, по гр.д. № 213/2007 год., с първото от които по реда на чл.358 ГПК/ отм./ е отменено постановление на Държавния съдебен изпълнител при Ломския районен съд от 19.10.2007 год. по изп.д. № 1020/2002 год. за извършено разпределение на суми по реда на чл.355 ГПК/ отм./ и делото е върнато на същия Държавен съдебен изпълнител за извършване ново разпределение на сумите, а с второто е оставена без уважение молбата на настоящия касатор, основана на чл.193 ГПК/ отм./ и на чл.194 ГПК/ отм./ за допълване и тълкуване на първото от тези решения.
С касационните жалби, имащи всъщност характер на частни жалби е въведено оплакване за нищожност, недопустимост и неправилност на обжалваното решение, като изложените в тази вр. съображения са за необоснованост и допуснато нарушение на процесуалния закон, поради което се иска отмяната им.
В депозирано към касационната жалба допълнително изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК след изрично дадени му в тази насока указания, касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване отново с твърдение за допуснато от МОС нарушение на съществените съдопроизводствени правила на чл.188, ал.1 и ал.2 ГПК/ отм./, на чл. 189, ал.2 ГПК/ отм./ и на чл.195, ал.1 ГПК/ отм./, както и на необоснованост на изградените правни изводи.
Ответниците по така подадените жалби не са взели становище по допустимостта и основателността им.
Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК , намира:
По силата на императивната норма на § 2, ал.10 ПЗР на ГПК / ДВ бр. 50/2008 год./ преценката за допустимост на така подадените частни жалби следва да се извърши с оглед уредбата на производството по обжалване решението на окръжния съд за разпределение на събраните в изпълнителното производство суми от публична продан, съдържаща се в отменения ГПК, предвид датата на подадената жалба срещу извършеното от държавния съдебен изпълнител при ЛРС разпределение – 16.11.2007 год.,т.е. преди 01.03.2008 год.
Съобразно тази процесуална уредба подадените частни жалби срещу двата съдебни акта на МОС не подлежат на инстанционен контрол пред ВКС и в този смисъл образуваното производство се явява недопустимо.
Създаденият от законодателя ред за обжалване решението на окръжния съд по разпределението на сумите, получени от публичната продан всъщност приравнява последното на определенията, подлежащи на двуинстанционно разглеждане, поради което правно важимо е възприетото в т.6 от ТР №1/2001 год. на ОСГК на ВКС становище, че по жалби срещу тези определения ВКС се произнася само в случаите, когато са постановени за първи път от въззивен съд.
Следователно обстоятелството, че образуваното пред окръжния съд производството чл.258 ГПК/ отм./, макар и да е подчинено на особени правила, по своята правна характеристика е аналогично на производството по общия ред за обжалване действията на съдебния изпълнител по чл.332 и сл. ГПК/ отм./ означава, че същото няма правната характеристика на типично въззивно производство, което задължително предпоставя и наличие на съдебен акт на районен съд, на какъвто действията на съдебния изпълнител- държавен или частен не могат да бъдат приравнени.
Поради това, щом решенията, предмет на подадените от Т. ”С” А. , гр. С. частни жалби не могат да бъдат определени като съдебни актове на въззивен съд, които единствено могат да бъде предмет на осъществявания от ВКС инстанционен контрол, то и в този случай, както това изрично е прието в ТР № 3/ 2005 год. на ОСГТК на ВКС, компетентен да разгледа правилността им по реда на чл.217ГПК/ отм./ е съответният апелативен съд, т.е Софийски апелативен съд.
С оглед гореизложеното производството по настоящето дело следва да бъде прекратено и изпратено по компетентност на Софийски апелативен съд, който да се произнесе както по допустимостта на подадените от Т. ”С” А. , гр. С. частни жалби, така и по тяхната основателност, при условие, че възприеме всяка една от тях за допустима.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 436/2009 год. по описа на ВКС, второ отделение, търговска колегия.
ИЗПРАЩА делото по компетентност на Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: