О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 68
гр. София, 29.01. 2019 година
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от председателя Светла Димитрова гр.д. № 3375/2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпилa e касационна жалба с вх. № 6578 от 07.08.2018 г. от Д. К. – прокурор в Апелативна прокуратура – П., против въззивно решение № 137 от 11.07.2018 г., постановено по в.гр.д. № 253/2018 г. по описа на Апелативен съд – П., I граждански състав, с което е потвърдено решение № 161 от 12.02.2018 г. по гр.д. № 1165/2017 г. на Окръжен съд – Пловдив, 3 граждански състав и е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ на Н. Н. Д. от [населено място], сумата от 13 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение, ведно със законната лихва, считано от 12.05.2017 г. до окончателното изплащане на задължението. Релевират се касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което е уважен предявеният иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ в посочения размер за обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди, съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за изхода на делото, решени в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Във връзка с наведеното основание, се позовава на противоречие с решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, а именно: решение № 113 от 02.05.2017 г. на ВКС по гр.д. № 3483/2016 г., IV г.о.; решение № 123 от 23.06.2013 г. на ВКС по гр.д. № 254/2014 г., III г.о.; решение № 382 от 06.10.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1156/2010 г., IV г.о., решение № 449 от 16.05.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1393/2011 г., IV г.о., решение № 295 от 18.12.2017 г. на ВКС по гр.д. № 384/2017 г., IV г.о., решение № 358 от 06.01.2015 г. на ВКС по гр.д. № 2026/2014 г., IV г.о.; решение № 480 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр.д. № 85/2012 г., IV г.о. Поставени са следните правни въпроси, с твърдението, че са от значение за изхода на спора, по които се е произнесъл въззивният съд, а именно: 1/относно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след извършване на преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи обстоятелства, както и тяхното конкретно значение като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост, при предявен иск за обезщетение за репариране на такива вреди, настъпили в резултат на незаконно обвинение; 2/ относно съдържанието на понятието „справедливост“ и как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към който препраща чл. 4 ЗОДОВ. Твърди, че поставените правни въпроси са разрешени с обжалваното решение и в отклонение от задължителната съдебна практика, а именно: ППВС № 4/23.12.1968 г. – т. II; ТР № 3/22.04.2005 г. ОСГК на ВКС – т. 3 и т. 11; ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС.
Ответникът по жалбата Н. Н. Д. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. И. И. от АК-П., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК е изразил становище за нейната неоснователност, както и за липсата на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставените правни въпроси. Претендира разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е допустима и редовна като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, с цена на иска над 5 000 лв. и в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че по делото няма спор и е установено, че ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 248а, ал. 3, във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 НК, по която е бил изготвен обвинителен акт, било е образувано н.о.х.д. № 854/2015 г. по описа на ОС – Пловдив и е бил оправдан с присъда № 85/09.09.2016 г., потвърдена с решение № 331/28.12.2016г., постановено по в.н.о.х.д. № 597/2016 г. по описа на АС – Пловдив. Наказателното производство против Н. Д. е продължило около една година и седем месеца. По отношение на ищеца е била взета мярка за неотклонение „подписка“. Въззивния съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на държавата – Прокуратурата на Република България по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. При определяне на размера на дължимото обезщетение съдът е взел предвид: продължителността на наказателното производство, обвинение за престъпление, което е тежко, определяне на най-леката мярка за неотклонение, личните притеснения, влошеното здравословно състояние и неговото усложняване – отключване на автоимунно заболяване „Алопеция тоталис“, без медицинска възможност за излекуване, обществена разгласа на информация, свързана с наказателното производство и го е определил на сумата от 13 000 лв., която в най-пълна степен ще възмезди ищеца за претърпените болки и страдания в резултат на незаконното обвинение.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК следва правният въпрос /материалноправен или процесуалноправен/, по който се е произнесъл въззивният съд в обжалваното решение, обусловил изхода на спора, да е решен в противоречие с практиката на ВКС. Поставените правни въпроси от процесуално и материално естество са обусловили изхода на делото, но те не са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, включително с приложената от касатора, поради което по тях касационното обжалване не следва да бъде допуснато. В случая съдът е съобразил установената практика, че е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, които са относими към релевантните за изхода на спора факти. Доказателствата следва да бъдат обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, като съдът не може да основе изводите си по съществото на спора на произволно избрани от него доказателства. Приложените решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, са дали принципно разрешение на поставените въпроси, но преценката е формирана на база различна фактическа обстановка – конкретните обстоятелства са преценени съобразно общия критерий, но тяхното значение за размера на неимуществените вреди е различно, с оглед спецификата на съответното дело, респ. преценката на правнорелевантните факти в разглежданата хипотеза. Съгласно трайно установената практика съдът е длъжен в мотивите на решението си да обсъди всички обстоятелства и доказателства относно правно релевантните факти, като посочи кои намира за установени и кои за недоказани, включително относно наличието на причинени вреди и по повод на незаконното обвинение, приключило с оправдателна присъда, при наличието на причинна връзка между тях. Въззивният съд е съобразил практиката на ВКС при разрешаването на въпроса за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди като пряка и непосредствена последица от незаконно обвинение, който безспорно е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в нормата на чл. 52 ЗЗД. Спрямо този критерий, настъпилата вреда се съизмерява съобразно установените по делото обстоятелства, които за всеки конкретен случай са различни, затова и решаването му се влияе от конкретните доказателства. По този начин паричното обезщетение е определено в съответствие с принципа за справедливост, чрез който се постига еквивалентно възмездяване на увреденото лице за претърпените от него морални вреди в резултат на незаконното обвинение. Вложеният в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обществен критерий за справедливост не е абстрактно понятие, а справедливото обезщетяване, каквото изисква тази норма на закона на всички неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията с оглед конкретната фактическа обстановка за всеки отделен случай. Доколкото в конкретния случай съдът е разгледал всички допустими и относими към спора доказателства, свързани с реално претърпените болки и страдания от ищеца в резултат на незаконното обвинение, обжалваното въззивно решение не е постановено в противоречие с трайно установената практика на ВКС, тъй като подхода при определяне размера на обезвредата е един и същи. От една страна съдът е отчел разумния срок на продължилото наказателно производство и определената най-ниска мярка за неотклонение „подписка“ и от друга страна повдигнатото обвинение за тежко престъпление, приключило с оправдателна присъда, негативните последици за ищеца, изразяващи се във влошаване на здравословно му състояние и неговото усложняване – отключване на автоимунно заболяване „Алопеция тоталис“, без медицинска възможност за излекуване, обществена разгласа на информация, свързана с наказателното производство, довела до общественото му злепоставяне, поради което е приел, че сумата от 13 000 лв. обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на незаконното обвинение е най-адекватен паричен еквивалент на претърпените от ищеца неимуществени вреди. Следователно, с обжалваното решение по поставените правни въпроси от процесуално и материално естество, въззивният съд се е произнесъл в съответствие с установената практика на ВКС, в т.ч. и задължителната такава/ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол по тях.
При този изход на делото пред настоящата инстанция, на ответника по жалбата не следва да се присъдят разноски за касационното производство, тъй като не са представени доказателства, че такива са били направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 137 от 11.07.2018 г., постановено по в.гр.д. № 253/2018 г. по описа на Апелативен съд – П., Гражданско отделение, 1 състав, по касационна жалба с вх. № 6578 от 07.08.2018 г. от Прокуратурата на Република България, чрез прокурор при Апелативна прокуратура, [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: