О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 68
С., 03.02.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2881 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответника [фирма], С. срещу Решение № 170/25.02.2013г. по въззивно т.д.№ 47/2013г. на ОС Варна в частта, с което е потвърдено Решението по гр.д.№ 16279/2011г. на Варненския РС за уважаването на отрицателния установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК и е признато за установено по отношение на ответника, че ищецът [фирма], [населено място] не дължи сумата 10 600лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги по рамков договор №[ЕИК] от 19.12.2008г.
В касационната жалба се поддържат основанията за отмяна по т. 3 на чл.281 ГПК- неправилност поради съществено нарушение на съдопроизводствени правила и противоречие с материалния закон. Твърдението е, че възивният съд не обсъдил възраженията на ответника, основани на разпоредбата на чл.111 от ОУ на [фирма], че инициираната от ищеца процедура по преносимост на мобилни номера в друг оператор била прекратена, с което предизвестието за прекратяване по чл.2.2. от Р. договор се счита за оттеглено, както и възражението за подаване на самото заявление за преносимост преди изтичането на първоначалния срок на договора, от което произтича и задължението на абоната да заплати неустойка по чл.6, изр.първо във вр. с чл.4.3 и чл.4.2.1. Поддържа се, че в нарушение на материалния закон е изводът на въззивния съд, че е налице валидно отправено предизвестие за прекратяване на рамковия договор по чл.2.2. с уведомлението от 12.11.2010г., изходящо от А. А. като упълномощен от управителя на ищцовото дружество К. Д.. Твърдението е, че към момента на отправяне на предизвестието вписаният на 01.10.2010г. в Търговския регистър управител е К. Д., но пълномощното, с което А. се легитимира като упълномощен да представлява дружеството е дадено от Д. на 15.09.2010г., а за третите добросъвестни лица, включително и за ответника, това овластяване има действие след вписването му- чл.141,ал.3 ТЗ и чл.7 ЗТР. Поради това липсва надлежна представителна власт за А., която не е потвърдена.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК като правен въпрос се посочва: съществено процесуално нарушение ли е непроизнасянето от съда по всички направени от ответника възражения, респ. по всички наведени от въззивника твърдения за порочност на решението при допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК-противоречие с посочените Постановления на Пленума на ВС и Решения по чл.290 ГПК на състави на ВКС.
От насрещната страна отговор на касационната жалба не е постъпил.
За да се произнесе съставът на ВКС съобрази следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл.283 ГПК.
Въззивният съд е приел за безспорно, че страните са били обвързани от рамков договор №[ЕИК] от 19.12.2008г. за предоставяне на далекосъобщителни услуги на 106 броя СИМ карти с активирани мобилни услуги, сключен за първоначален срок 2 години; че в съответствие с предвидената в чл.2.2. от договора възможност /ако един месец преди изтичането му договорът не се прекрати с писмено предизвестие, той се подновява автоматично за същия период и условия многократно, като при прекратяване на договора в случаите на писмено предизвестие в срока по чл.2.2, неустойка не се дължи-чл.6/ потребителят е депозирал пред оператора едномесечно предизвестие от 12.11.2010г. за прекратяване на услугите за всички СИМ карти, подписано от А. А.. За безспорно е прието и, че ответникът е подновил договора едностранно и е фактурирал неустойка за предсрочно прекратяване за 106 карти по 100лв. за всяка. По спорния между страните въпрос дали отправеното в едномесечния срок предизвестие от 12.11.2010г. е породило своите правни последици като депозирано от А. в качеството му на упълномощен от управителя на дружеството Д., е приел, че независимо от подписването на пълномощното на 15.09.2010г., с вписването на 01.10.2010г. в Търговския регистър на Д. за управител, учредената представителна власт е валидирана. Отчел е обстоятелството, че до 01.10.2010г. вписаният в Търговския регистър управител е бил А. А., че решението на ОС за избор на новия управител Д. е прието на 14.09.2010г. и за вътрешните отношения в дружеството, изборът на новия управител има обвързващо действие. За релевантно по отношение на третите лица е отчетено обстоятелството, че към датата на депозирането на предизвестието, вписаният в ТР управител е учредилият представителната власт на А.. С оглед на това е обоснован изводът, че договорът е прекратен с изтичането на срока –на 19.12.2010г., не е възникнало основанието за автоматичното му подновяване, поради което ответникът няма право да начислява неустойка за предсрочно прекратяване. Отречено е и основанието за начисляване на неустойка във връзка с подаденото заявление за преносимост на 83 броя карти от 25.11.2010г., което е било непълно, но пропускът е бил поправен с ново заявление от 01.12.2010г., което е в предвидения 30 дневен срок за осъществяване на тази процедура. С оглед на това е прието, че твърдението на ответника за приложимост на разпоредбата на чл.111 ОУ на „Г.“ е неоснователно, тъй като операторът няма право да се позовава на възможност за отказ от извършване на преносимост по причина незаплащане на неустойка, защото такова задължение за ищеца не е възникнало. Мотивирано е, че правото на ответника да начислява неустойка е отпаднало с валидното предизвестие за прекратяването на договора, считано от 19.12.2010г., а подаденото заявление за преносимост на мобилни карти в мрежата на друг оператор произтича и е следствие на изявлението за прекратяване, поради което няма характер на самостоятелно искане за преустановяване на договорната връзка.
При така изложените релевантни за спора изводи на въззивната инстанция, не са налице основанията за допускане на касационното обжалване. Поставеният от касатора въпрос няма характер на правен, а е твърдение за допуснати от окръжния съд процесуални нарушения, което е основание за касация, а не за допускане до касационно обжалване. Твърдението за необсъждане на довода, основан на разпоредбата на чл.111 ОУ на „Г.“, освен че се опровергава от възпроизведените по-горе мотиви на решението, почива и на неправилната теза на касатора, че процедурата по преносимост е била прекратена поради наличието на основание за отказ по чл.107. Самият касатор е поддържал в отговора на исковата молба и в хода на производството, че процедурата по преносимост по заявлението от 25.11.2010г. е била спряна поради пропуск в заявлението, който е бил поправен с новото заявление от 01.12.2010г., факт който е ценен от въззивния съд като признание на страната за неизгоден за нея факт. Правен въпрос по твърдението за допуснато от въззивния съд нарушение на материалния закон при обсъждането на въпроса за представителната власт на лицето, подало заявлението по т.2.2. от рамковия договор не е поставен, поради което няма основания за допускане на касационно обжалване и по изложените от съда решаващи изводи за основателност на предявения иск-недължимост на неустойка за предсрочно прекратяване поради неосъществяване на предпоставките за автоматично продължаване на срока на действие на договора след 19.12.2010г. с валидно отправеното предизвестие за прекратяването му.
Разноски за настоящото производство не се присъждат.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 170/25.02.2013г. по въззивно т.д.№ 47/2013г. на ОС Варна в частта, с което е потвърдено Решението по гр.д.№ 16279/2011г. на Варненския РС за уважаването на отрицателния установителен иск.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.