О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 68
гр. София, 30.01.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдия Костадинка Недкова т. д. N 3670 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Д., Д. Д. Х. и Д. Д. К., граждани на И., срещу решение № 1675 от 01.08.2014г. по т.д.н. № 3425/2013г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 1085 / 13.06.2013 на Софийски градски съд по т.д. № 3586/ 2012г. за отхвърляне на молбата им за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на [фирма], поради липса на активна легитимация като кредитори на молителите по чл.625 ТЗ.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и поради необоснованост.
Ответникът по жалбата, [фирма], поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на решението, съответно поддържа, че касационната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е по пощата от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди отхвърлянето на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, въззивният съд е приел, че молителите по чл.625 ТЗ не се легитимират като кредитори въз основа на твърдяните от тях вземания към длъжника, съответно те не са кръга на вземанията по чл.608, ал.1 вр. чл.625 ТЗ. Изложени са съображения, че в ПЗР на ЗИДТЗ / ДВ бр.20 / 28.02.2013г./ не е предвидено обратно действие на пар.6 /с който е изменен чл.608, ал.1 ТЗ/ по отношение на производствата по несъстоятелност, образувани преди влизане в сила на закона, като обратното действие на закона не може да бъде изведено и от характера на нормата, тъй като тя е материалноправна, а не процесуална, поради което е направен извод, че изменението на чл.608, ал.1 ТЗ не намира приложение спрямо заварените производства. Релевантна за откриване на производството по несъстоятелност е само невъзможността за реално изпълнение на парични задължения по търговска сделка, но не и за погасяване на вземания, възникнали на извъндоговорно основание, каквито са паричните вземания, произтичащи от разваляне на търговска сделка. Според решаващия състав, в полза на касаторите не съществуват втората категория твърдяни от тях вземания – за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи, понесени вследствие невъзможност да бъдат събрани гражданските плодове от имотите чрез отдаването им под наем, поради неизпълнение на задължението на длъжника за тяхното изграждане, поето с предварителните договори. Въззивният съд се е позовал на даденото в Тълкувателно решение № 3 / 12.12.2013г. разрешение, че за наличието на пропусната полза е релевантна не абстрактната възможност за реализиране на твърдяното приращение, а съществуването на факти и обстоятелства, които обуславят сигурното й настъпване, доказателства за каквито не са ангажирани от молителите по чл.625 ТЗ – настоящи касатори. Изложени са допълнителни аргументи, че вземанията по чл.82 ЗЗД с обезщетителен характер са извън приложното поле на чл.608 ТЗ в редакцията от ДВ бр.38 / 09.05.2006г., доколкото не произтичат от принципа за реално изпълнение на задълженията по договора, не са свързани пряко с него, а възниква като резултат от виновното му неизпълнение.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение, предвид следното:
Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение №1 /19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правният въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Правният въпрос по см. на чл.280, ал.1 ГПК може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от жалбоподателя. В настоящия случай, обжалващата страна, въпреки указанията на съда, не е представила изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, като не е посочила, кой е разрешеният от въззивния съд материалноправен, съответно процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на спора. В касационната жалба се съдържат единствено оплаквания по отношение на извършената от въззивния съд преценката на събраните по делото доказателства и направените въз основа на това фактически изводи, правилността на която не може да бъде предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК. Основанията за касиране на обжалваното въззивно решение по чл.281, т.3 ГПК са различни от основанията по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК и са относими за правилността на акта, поради което могат да бъдат взети предвид едва при осъществяването на касационния контрол по чл.290 ГПК т.е. само, ако решението бъде допуснато до касация. Непосочването на правен въпрос, обуславящ изхода на спора по конкретното дело, съгласно цитираното тълкувателно решение, съставлява самостоятелно основание за недопускане на касационен контрол на атакувания акт. Въпреки това, следва да се отбележи, че касаторите не са навели и допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК, при които искат допускането на решението до касация, което само по себе си също води до липса на основание за допускане на касационното обжалване.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1675 от 01.08.2014г. по т.д.н. № 3425/2013г. на Апелативен съд – София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.