О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 68
София 31.01. 2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на пети декември, две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Първанова гр. дело №2516/2018г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. В. Я. и Н. К. Я., [населено място], срещу въззивно решение № 376/06.03.2018г. по гр.д. № 2418/2017г. на Окръжен съд – Варна в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен искът им по чл.108 ЗС срещу Р. С. С. и С. Р. С. за предаване владението на 1/2 ид.ч. от избено помещение №2 с площ от 3.50 кв.м. /подробно описано/, съставляващо прилежаща част към обект с идентификатор **** по КК на [населено място]. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са изложени твърдения за това, че са налице предпоставките на чл.280,ал.1, т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение по въпросите : допустимо ли е едно и също избено помещение да бъде отредено за прилежащо към два самостоятелни апартамента в една и съща жилищна сграда; счита ли се като основание за частична нищожност по смисъла на чл.26,ал.1, предл.1 ЗЗД на договор, с който едно и също избено помещение е записано като прилежащо едновременно към два самостоятелни обекта в сграда /жилища/, въпреки че съгласно таблица/протокол за ценообразуване , същото е отредено към един самостоятелен обект от жилищната сграда.
Ответниците по касационната жалба Р. С. С. и С. Р. С., [населено място], не изразяват становище по чл.287 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решение №2676/2017г. по гр.д.№13260/2016г. на Варненския районен съд в частта за предаване владението на 1/2 ид.ч. от недвижим имот – избено помещение №2 с площ 3,50 кв.м., съставляващо прилежаща част към обект с идентификатор **** по КК на [населено място]. Постановено е друго, с което е признато за установено по отношение на Р. С. С. и С. Р. С., че В. В. Я. и Н. К. Я. са собственици на 1/2ид.ч. от избено помещение № 2 с площ от 3.50 кв.м., съставляващо прилежаща част към обект с идентификатор **** по КК на [населено място], представляващ апартамент № 2 с площ 42.45 кв.м., заедно 3.0211 % идеални части от общите части на сградата с идентификатор ****, разположена в ПИ с идентификатор **** на основание договор за покупко продажба по нот.акт № 33, том LХХ, дело № 14880/02.11.2011г. и на основание чл. 108 ЗС. Ответниците са осъдени да предадат на ищците владението на същия имот. В останалата част, с която е отхвърлен искът на В.Я. и Н.Я. срещу Р.С. и С.С. за предаване владението на 1/2ид.ч. от същото избено помещение първоинстанционното решение е потвърдено. Като необжалвано в частта, с която е уважен искът по чл.108 ЗС за 1/2 ид.ч. от процесното избено помещение, въззивното решение е влязло в сила.
Въззивният съд е приел за установено, че съгласно нот.акт №33/2011г. ищците Я. са собственици по силата на покупко-продажба с праводател Т.С. на самостоятелен обект с идентификатор **** по КК на [населено място], с адрес [улица], разположен на етаж втори, с предназначение жилище – апартамент № 2 с площ 42.45 кв.м., ведно с принадлежащото избено помещение № 2 с площ от 3.50 кв.м., при граници: стълбищна клетка, изба № 3, избен коридор. Видно от нот.акт № 89/2010г. С.С. и И.С. са продали на ответника Р. С. самостоятелен обект с идентификатор **** по КК на [населено място], с адрес [улица], разположен на етаж втори в жилищна сграда с предназначение жилище – апартамент № 3 с площ 56.45 кв.м., ведно с принадлежащото избено помещение № 2 с площ от 3.50 кв.м., при граници: стълбищна клетка, изба № 3, избен коридор. Въззивният съд е обсъдил заключението на СТЕ и приложението към нея, отразяващо разположението на избените помещения и принадлежността им към самостоятелните обекти на собственост, в т.ч. на процесното помещение № 2 с полезна площ 3.50 кв.м. Приел е за установено, че съгласно одобрения проект на обект „Жилищна сграда в УПИ ****, ****, **** в кв.47а, [населено място], в сградата са обособени самостоятелни обекти от които 15 апартамента, 6 ателиета, 1 магазин, 1 офис. Съгласно разпределението на кота „-2.50” би следвало да са 16 складови помещения. В действителност складовите помещения в сутерена са 15. Не е изградено складово помещение № 12, тъй като дъгата за рампата за подземния паркинг не е изградена по проект, а е навлязла в пространството, отредено за избени помещения. Така съгласно договор за учредяване право на строеж по нот.акт №171/2007г. се получава недостиг на три избени помещения и изградените са с три по-малко от предвидените. Съгласно приложение 1 складовите помещения № 2 и № 7 са отредени за два самостоятелни обекта, което е в нарушение на строителните книжа и правила, а избено помещение № 12 не е изградено. Избено помещение № 2 е отредено едновременно за апартамент № 2 и апартамент № 3. От нот.акт № 171/2007г. за учредяване право на строеж върху недвижим имот е видно, че съсобствениците на поземления имот взаимно са си учредили право на строеж за обекти в жилищна сграда, чието спроителство предстои да се извърши, като в полза на С.С. и И.С. е учредено право на строеж за апартамент №3 на втори етаж с площ 56,45кв.м., ведно с избено помещение № 2, с площ от 3.50 кв.м., при граници: стълбищна клетка, изба № 3, избен коридор, а в полза на Т.С. за обект – апартамент № 2, на втори етаж, с площ 42,45кв.м., ведно с избено помещение № 2, с площ от 3.50 кв.м., при граници: стълбищна клетка, изба № 3, избен коридор. Въззивният съд е посочил, че в тежест на ищците е да установят главно и пълно, че са собственици на процесното избено помещение на твърдяното основание, както и, че ответниците без основание го владеят. Въз основа на експертизата, нотариалния акт за учредяване право на строеж и останалите доказателства въззивният съд е приел, че процесното избено помещение № 2 съставлява прилежаща част както към апартамента на ищците, така и на ответниците. Не е доказано то да е собствено на ищците. Съсобствено е между тези лица и доколкото не са установени квоти в съсобствеността по документите за собственост, то всяка от страните притежава по 1/2ид.ч. по силата на договорите за покупко продажба. За неоснователно е прието възражението за придобиване по давност на целия обект от ответниците.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на соченото основание на чл.280,ал.1 ГПК.
Съобразно разясненията, дадени в ТР №1/2009 г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал.1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства.
Поставените от касатора въпроси не могат да предпоставят допускане касационно обжалване, тъй като не са неотносими. Те не са включени в предмета на спора пред въззивния съд и по отношение на тях не са излагани мотиви. Те касаят придобивното основание както на ищците /касатори/, така и на ответниците и нямат връзка с основния извод, че ищците не са доказали своята материалноправна легитимация, а именно че процесното избено помещение е принадлежност към придобития от тях самостоятелен обект на собственост – апартамент в процесната сграда. Поддържаното в изложението под формата на касационно оплакване необсъждане на писмено доказателство не може да послужи като основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. За пълнота следва да се посочи, че въззивният съд съгласно установената практика на ВКС, е извършил преценка на правнорелевантните факти, от които произтича спорното право, на събраните по делото писмени доказателства относно твърдяното придобивно основание и експертиза, обсъдил е доводите и възраженията на страните. Ценил е доказателствата във връзка едни с други и съобразно тяхната доказателствена стойност като е приел неизпълнена от ищците доказателствена тежест. В тази връзка не е ценена като документ, установяващ правото на собственост върху процесния обект и сочената таблица за определяне квадратурата на обектите в сградата.
Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК на ответниците по касация не следва да се присъждат разноски поради липса на искане и доказателства.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 376/06.03.2018г. по гр.д. № 2418/2017г. на Окръжен съд – Варна в обжалваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: