О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 68
София, 04.02.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№795 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК. С решение №203 от 13.06.2012г. по гр.д.№270/12г. на Добричкия окръжен съд е изменено решение №10 от 03.02.2012г. по гр.д.№494/11г. на Каварненския районен съд в частта, с която са определени квотите, при които следва да се извърши делба на съсобствения недвижим имот, като са определени нови квоти: ? ид.част за М. Ж. К. и ? ид.части за С. Т. К..
Въззивният съд е приел, че процесният апартамент е придобит от ответника С. Т. К. през 1990г., преди той да сключи брак с ищцата М. К.. Съгласно чл.22, ал.1 СК, този апартамент е станал негово лично имущество. През 2006г. С. К. е продал на съпругата си М. К. ? ид.част от апартамента. Тази ? ид.част е придобита възмездно по време на брака между страните, включила се е в съпружеската им имуществена общност и след прекратяването на брака се е трансформирала в обикновена съсобственост, при равни части. При това положение С. К. е собственик на ? ид.части от процесния апартамент, от които ? или 2/4 е негово лично имущество, а другата ? е неговият дял от прекратената съпружеска имуществена общност. Останалата ? ид.част от апартамента е собственост на М. К..
Въззивният съд не е зачел отбелязването в нотариалния акт за това какъв е произходът на сумата от 3500лв., дадени от М. К. за закупуване на ? ид.част от апартамента. Според въззивния съд този факт не е обхванат от материалната доказателствена сила на нотариалния акт. Прието е, че в тази част актът има характер на частен документ, който съдържа извънсъдебно признание на ответника. Това признание следва да се цени с оглед всички останали доказателства по делото. Разпитаните по делото свидетели не установяват сумата да е дадена на ищцата като дарение от нейната майка. При преценка на свидетелските показания съдът е констатирал вътрешно противоречие и неясноти в показанията на свидетелката П. Г., както и противоречие между нейните показания и показанията на свидетелката В. Д. – леля на ищцата, която е установила, че действително майката на ищцата е дала сума от 3500лв., но не във връзка с продажбата на въпросната ? ид.част, а много преди това, по повод изплащането на заема за жилището. Съдът е приел още, че по делото не са представени никакви писмени доказателства – банкови документи за теглене на суми от влогове, които по време и по стойност са близки до момента на внасяне на въпросната сума. При това положение е прието, че в случая не е доказано придобиването на ? ид.част от процесния апартамент с лично имущество на съпругата М. К..
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от М. К.. Тя се позовава на признанието на ответника С. К., направено в нотариалния акт от 2006г., че продажната цена от 3500лв. представлява нейни лични средства, дарени от майка и. В тази част нотариалният акт имал характер на разписка, че сумата по сделката е получена по начина, обективиран в акта. Счита, че съдът е направил погрешен анализ на свидетелските показания и че в действителност те установявали твърденията и за извънсемеен характер на сумата от 3500лв.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по следните въпроси:
1. „Обективираното в нотариалния акт изявление на продавача, че е получил сумата, представляваща покупната стойност на имота, че същата е изплатена напълно и в брой на купувача с лични средства, дарени от майка ми, скрепено с подписа на страните, удостовереното пред нотариуса обвързва ли съда с доказателствена сила относно изложеното в тази му част”.
По този въпрос въззивното решение влизало в противоречие с решението от 13.01.12г. по гр.д.№71/03г. на СГС, с което е прието, че сумата, получена напълно и в брой от купувача, представлява признание, скрепено с подписа на продавача, както и с решение №63/23.02.12г. по гр.д.№766/11г. на ІІ ГО на ВКС, в което е прието, че изявленията, съдържащи се в нотариалния акт, разкриват действителното съдържание на договора.
2. Ако се приеме, че нотариалният акт в частта на посочената в него цена и изявленията на страните, че са получили същата, има двойна функция и на разписка за платената сума, разписката представлява ли изявление, с което се прави пълно признание за вложените извънсемейни средства при закупуването на имота. По този въпрос въззивното решение влизало в противоречие с решението от 28.02.12г. по гр.д.№2027/10г. на СГС.
3. „Изявлението на страната в съдебно заседание, че не оспорва сделката и че е получила средствата, представлява ли изявление за неблагоприятни за нея факти, че покупната стойност е покрита с извънсемейни средства”. По този и по предходните два въпроса се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът С. Т. К. оспорва жалбата. Счита, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не са налице сочените основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Първият въпрос се свежда до това дали нотариалният акт има обвързваща материална доказателствена сила в частта, с която се съдържа изявление на продавача, че е получил продажната цена, както и в частта за това какъв е произходът на сумата. По този въпрос обжалваното въззивно решение не противоречи на посочените от жалбоподателя решения на СГС и ВКС, тъй като в тях не се дава отговор на втората част от поставения въпрос, която е значима по настоящото дело. Приетото от СГС, че писменото изявление на купувача за получаване на продажната цена представлява признание на този факт, съответства изцяло на изводите на въззивния съд в обжалваното решение. Приетото от ВКС, че изявленията, съдържащи се в нотариалния акт, разкриват действителното съдържание на договора, не дава отговор на поставения въпрос, а от друга страна не влиза в противоречие с мотивите на обжалваното решение на Добричкия окръжен съд.
Вторият въпрос се състои в това дали съдържащото се в текста на нотариалния акт изявление на купувача за получената продажна цена и за произхода на тази сума представлява разписка и същевременно признание на тези факти. По този въпрос също няма противоречива съдебна практика. По настоящото дело не се спори, че е платена продажната цена на ? ид.част от процесния апартамент. Спори се какъв е произходът на тази сума и дали съдържащото се в нотариалния акт признание доказва твърдението за извънсемейния и характер. Такива въпроси не са стояли и не са разисквани в посоченото от жалбоподателката решение от 28.02.12г. по гр.д.№2027/10г. на СГС.
Третият въпрос е за значението на признание на страната, извършено в съдебно заседание. Този въпрос не е решаващ за изхода на делото и следователно по него не може да се допусне касационно обжалване. На първо място – в съдебните заседания по делото ответникът не е признавал, че продажната цена на ? ид.част от процесния апартамент представлява извънсемейни средства на бившата му съпруга. Освен това – в случая е решаващо дали едно признание /по делото има само извънсъдебно признание, обективирано в нотариалния акт/ е достатъчно, за да приеме съдът за доказан този факт. С други думи – решаващ е въпросът за прилагането на чл.175 ГПК. По този въпрос има практика на ВКС, включително и по ГПК /отм./ и обжалваното решение не противоречи на тази практика.
По първите два въпроса не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Изяснено е в теорията и в съдебната практика, че само официалните свидетелстващи документи имат обвързваща съда материална доказателствена сила. От друга страна официален е този документ, който е издаден от длъжностно лице в кръга на службата му и по установените форма и ред. Нотариалният акт има характер на официален документ само в частта за нотариалните удостоверявания, предвидени в закона. В частта, с която са вписани други нетипични изявления на страните, като например признание за платената продажната цена на имота, нотариалният акт има характер на частен документ, с всички произтичащи от това последици, най-важната от които е, че не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, а се преценява наред с всички останали доказателства по делото, както е приел и въззивният съд. Има установена съдебна практика и по втория въпрос – че съдържащото се в нотариалния акт за продажба изявление на купувача за получаване на продажната цена на имота има характер на разписка и същевременно – признание на този факт. Това изключва основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допустимост на касационното обжалване.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №203 от 13.06.2012г. по гр.д.№270/12г. на Добричкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: