3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 68
С., 04.02.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 638 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Национална агенция за приходите (НАП) срещу Решение № 518 от 11.11.2011 год. по т.д.№ 471/2011 год. на Пловдивския апелативен съд. С него е потвърдено Решение № 29 от 16.03.2011 год. по т.д.№ 131/2010 год. на Пазарджишкия окръжен съд в обжалваната му от НАП част. С нея е определена началната дата на неплатежоспособност на [фирма] – 30.12.2008 год.
Производството по несъстоятелност е инициирано от [фирма] в качеството му на кредитор по търговска сделка, договор за продажба на цимент, сключен на 10.01.2008 год. Поради неизпълнение на задължението на купувача за заплащане на цената на доставения цимент е начислена и мораторна неустойка. Спорът е отнесен пред арбитражен съд, съгласно арбитражната клауза и с решение от 17.09.2009 год. по В. № 17/2009 год. на АС при Н., [фирма] е осъден да му заплати сумата 106716 лв. – цената на недоставения цимент; 4455.94 лв. мораторна неустойка и 9224.33 лв. арбитражни разноски. Образувано е производство по индивидуално принудително изпълнение. В рамките на това производство взискателят е констатирал, че длъжникът не разполага с имущество за удовлетворяване на вземането му, поради което на 04.10.2010 год. е депозирал молба по чл.625 ТЗ. В образуваното производство не са встъпили по реда на чл.629 ал.4 ТЗ други кредитори.
Първоинстанционният съд е събрал доказателства относно имуществото и задълженията на длъжника (вкл.публичноправните такива), както и дали има наложени обезпечителни мерки по реда на Д. (отм.) и ДОПК и въз основа на тях приел, че дружеството [фирма] е неплатежоспособно, като е свързал началната дата с последното извършено плащане в пола за кредитора [фирма].
Въззивният съд е бил сезиран от НАП с искане за определяне на по-ранна дата на неплатежоспособност, поради наличието на публичноправни задължения за предходен период. Въззивният съд е събрал исканите от НАП доказателства за установяване финансовите показатели за периода 2006-2008 год. Установил е, че към този период длъжникът е имал затруднения, но не е било налице спиране на плащанията по търговски сделки или публичноправни задължения. Поради това е постановил, че началната дата на неплатежоспособност не следва да бъде променяна. Аргументирал е становището си и с това, че НАП не е посочил нито в жалбата, нито в рамките на въззивното производство коя според Агенцията е началната дата на неплатежоспособност респ. датата по чл.608 ал.2 ТЗ въвеждаща презумпцията за неплатежоспособност.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се съдържа позоваване на основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Конкретен правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и разясненията на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. не е формулиран. Изложена е общата постановка кои са предпоставките и критериите за установяване неплатежоспособността на търговеца. Посочени са 2 решения на ВКС, постановени по реда на ГПК-1952 год., които не обуславят прилагането на т.1 на чл.280 ал.1 ГПК и Решение № 115/2010 год. по т.д.№ 169/2010 год. на ІІ т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК. С това решение съдът се е произнесъл по жалба на длъжника и по поставени от него правни въпроси свързани с това, дали погасено по давност вземане може да формира начална дата на неплатежоспособност, както и релевантността за тази дата на неплащането на публични задължения, установени с невлезли в сила актове.
Съдебният състав не счита, че не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК поради липсата на конкретен правен въпрос в изложението, който да бъде съпоставен с произнасянето на състава на ІІ т.о. по т.д.№ 169/2010 год. по посочените по-горе правни въпроси. Ще следва да се отбележи и това, че нито в касационната жалба, нито в изложението се съдържа посочване за конкретна дата на неплатежоспособност.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 518 от 11.11.2011 год. по т.д.№ 471/2011 год. на Пловдивския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.