3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№68
София, 08.02.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на осми февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 2440 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на (фирма) срещу Решение № 1548/9.07.2016 год. по т.д.№ 707/2016 год. на Софийския апелативен съд.
С това решение, произнасяйки се по жалбата на В. Ц. Т., действащ в качеството на [фирма] и на [фирма], чрез управителя и В. Ц. Т. срещу Решение № 29/19.06.2015 год. по гр.д.№ 581/2013 год. на Видинския окръжен съд е обезсилил първоинстанционното решение в частта с която по реда на чл.422 ал.1 ГПК е признато за установено по иска на НАП съществуването на солидарно задължение на [фирма] и на [фирма] за лихва в размер на ставката, прилагана от Европейската централна банка към нейни главни сделки за рефинансиране в евро + 3.5%, начислявана върху главницата, считано от 15.10.2010 год. и до окончателното плащане, както и в частта с която е прието съществуването на задължение в размер на 2988.77 лв. за разноски в заповедното производство, като е прекратил производството по иска в тези части. Присъдил е в полза на НАП разноски за заповедното и въззивното производства.
Предмет на иска е установяване съществуването на публични задължения за които по реда и на основание чл.417 т.7 ГПК е била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу [фирма] и [фирма]. Искът по чл.422 ал.1 ГПК е за сумата 15880 евро главница и 1774.36 евро лихва за периода 27.01.2008 – 15.10.2009 год. Посочен е петитум за „лихва в размер на лихвите, определени от Европейската централна банка върху основните и сделки за рефинансиране в евро, увеличена с 3.5 процентни пункта, начислявана върху главницата, считано от 15.10.2010 год. и до окончателното изплащане на задължението”.
Първоинстанционният съд е постановил решение в диспозитива на което е посочил, че признава за установено, че [фирма] и [фирма] „дължат сумите, подробно посочени в издадената на 02.02.2012 год. заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 195/12 г. на В.”.
Въззивният съд е бил сезиран от ответниците само в частта досежно т.нар. пункт 3 на иска и разноските в заповедното производство. Съставът на САС счел, че в частта досежно „лихва в размер на лихвите, определени от Европейската централна банка върху основните и сделки за рефинансиране в евро, увеличена с 3.5 процентни пункта, начислявана върху главницата, считано от 15.10.2010 год. и до окончателното изплащане на задължението” първоинстанционното решение е недопустимо, поради това, че вземането не е било индивидуализирано като размер нито в заповедното производство, нито в рамките на производството по установителния иск и върху него не е била заплатена държавна такса. Позовал се е на т.1 на ТР № 4/2013 год. на ОСГТК, че за заповедния съд не е съществувала възможност да укаже недостатъкът да бъде отстранен, а решението на ВдОС в исковото производство за съществуване на неиндивидуализирано задължение, подлежи на обезсилване.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 |ГПК са посочени всички основания по чл.280 ал.1 ГПК. Посоченият въпрос е „Допустимо ли е съдът сезиран с иска по чл.422 ГПК да отстрани допуснатата нередовност, изразяваща се в невнасянето на държавна такса, като в хода на исковия процес по чл.422 ГПК укаже на ищеца да внесе дължимата държавна такса”.
Становището на настоящия съдебен състав, че липсват предпоставки за допускане на факултативния касационен контрол произтича от следното:
Обуславящ правен въпрос, съобразен с критериите, въведени с т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС липсва. Както многократно е имал случай да се произнесе ВКС, обуславящият по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК въпрос (материалноправен или процесуалноправен) е този, който е от значение за решаването на конкретния спор и от който зависи изходът на конкретното дело. Произнасянето на въззивния съд по въпроса би следвало да е обуславил крайните му изводи, материализирани с решението. В случая, крайният извод на състава на САС произтича от становището, че вземането не е индивидуализирано по размер още със заявлението в заповедното производство. Въпросът за невнасянето на държавна такса е вторичен и без самостоятелно значение.
Отговор по чл.287 ал.1 ГПК не е представен, ответниците по касация не са поискали присъждането на разноски и доказателства за сторени такива не са представени.
Мотивиран от горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1548/9.07.2016 год. по т.д.№ 707/2016 год. на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.