О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 68
София,09.02.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията К. т.д. № 678 по описа за 2010 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Д. Л. Б. чрез адвокат К. Н. срещу решение № 202/05.03.2010 г. на С. апелативен съд /С./ по гр.д. № 3035/2009 г. в частта му, потвърждаваща частично решението на С. градски съд и присъждаща разноски.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване сочи разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК.
Ответникът по жалбата – ЗК [фирма] оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред С. градски съд /СГС/ са предявени обективно съединени искове по чл.226 ал.1 КЗ и чл.86 ал.1 ЗЗД от Д. Л. Б. – настоящ касатор, срещу ЗК [фирма]. Ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60000 лв., настъпили от ПТП, причинено от водач на лек автомобил, застрахован при ответника по застраховка „гражданска отговорност”, със законната лихва. СГС е уважил исковете за 5000 лв. със законната лихва от 25.09.2008 г. до окончателното плащане и е отхвърлил исковете до пълните предявени размери. С. е изменил решението на СГС като е присъдил още 5000 лв. обезщетение за неимуществени вреди със законна лихва от същата начална дата и до окончателното плащане. Присъдени са следващите се разноски и е потвърдено решението на С. в останалата му отхвърлителна част. С. е приел, че вина за настъпилото ПТП имат както водачът на МПС-то, така и пострадалият ищец като пешеходец. Водачът се е движил с несъобразена за атмосферните условия скорост /чл.20 ал.2 ЗДвП/, а ищецът като пешеходец е осъществил нарушение за правилата на движение /чл.108 ал.1 и ал.2 ЗДвП/. Прието е съпричиняване на вредоностния резултат от пострадалият в размер на ? част. С оглед доказателствата за настъпилите увреждания на ищеца, период на лечение, претърпени болки и страдания през това време – заключение на медицински експертизи на д-р Б. и д-р О., съдът е определил обезщетение в размер на 20000 лв., от което е определил за присъждане 10000 лв. след приспадане приноса на пострадалия за настъпване на вредите.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът общо сочи разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК, като излага доводи за неправилно и противоречиво приложение от съдилищата на разпоредбите на чл.51 ал.2 ЗЗД и чл.52 ЗЗД, без да сочи или прилага съдебна практика. Разрешаването на въпросите за съпричиняване на вредоносния резултат и размера на застрахователно обезщетение са обусловили крайния изход на спора. Но разрешението и на двата въпроса е обусловено от конкретно установената и приетата фактическа обстановка по делото. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди решаващият съд следва да съобрази изискванията на справедливостта като основен критерий, визиран в чл.52 ЗЗД. В този смисъл са и указанията, дадени в т.11 от Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, с които С. се е съобразил при постановяване на обжалваното решение, прилагайки разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като е посочил конкретните обстоятелства и значението им за размера на вредите. Доколкото е необходима конкретна преценка, не може да има единна практика, валидна за всички случаи, респ. противоречие със съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 и 2 ГПК по казуси, различни по фактология. Разликата в присъжданите от съдилищата различни размери на обезщетенията за неимуществени вреди от непозволено увреждане произтича от различните факти, установени и специфични за всеки отделен случай, които съдът е преценил.
Съпричиняването на вредоносния резултат /чл.51 ал.2 ЗЗД/ също е обусловено от конкретна преценка на конкретно установени обстоятелства. Приетото съпричиняване на вредоносния резултата и от самият пострадал в случая е в съответствие с доказателствата, установяващи неправилно движение от него в нарушение на чл.108 ал.1 и 2 ЗДвП. Ето защо и по този въпрос не е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 и 2 ГПК. Съображенията за наличие хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК са свързани само с наличие на различна практика, но по изложените по-горе съображения тя е резултат на различна приета фактология по всяко дело и преценка на всички релевантни факти, каквато преценка е извършена и в настоящия случай. Щом това е така, няма основание да се приеме наличие на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. С. е присъдил и съответните разноски, с оглед уважената и отхвърлена част на исковете, съобразно правилата на чл.78 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на С. в обжалваната му част. Съдът не присъжда разноски на ответника по жалбата, поради липса на искане за такива.
Мотивиран от горното на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 202/ 05.03.2010 г. на С. апелативен съд по гр.д. № 3035/2009 г. в обжалваната му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.