3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 68
С., 09.02.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шести февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 258/ 2015 год.
Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Технически университет – [населено място] срещу Разпореждане от 18.12.2014 г. по в.гр.д. № 501/2014 г. на Варненски апелативен съд за издаване на изпълнителен лист в полза на [фирма] – [населено място] срещу Технически университет – [населено място] въз основа на невлязло в сила Решение № 223/16.12.2014 г. по в.гр.д. №501/2014 г. на Варненски апелативен съд и Решение №221/04.03. 2014 г. по т.д. № 118/2010 г. на ОС – Варна за сумата 126 373.84 лв. с ДДС – СМР по протоколи обр.19 с № 171-184/09.01.2009 г., със законната лихва от 27.01.2010 г. и 4430.60 лв. – мораторна лихва за периода 02.10.2009 г. – 26.01.2020 г. Жалбоподателят Технически университет – [населено място] излага, че има качество на бюджетна организация, доколкото се явява второстепенен разпоредител с бюджетни средства и неговият бюджет се включва в бюджета на първостепенния разпоредител, по арг.от чл. 11 ал. 5 от Закона за публичните финанси (преди чл.4 ал.2 от Закона за устройството на държавния бюджет), в който смисъл има установена съдебна практика – Опр.№435/03.07. 2014 г. по ч.т.д.№ 1075/2014 г. на ВКС, ІІ т.о. Поддържа, че съгласно чл. 243 ал. 2 пр. 2 ГПК не се допуска изпълнение на невлязло в сила решение срещу държавни учреждения – изключение от общия принцип за възможност за изпълнение на невлязло в сила съдебно решение, уреден в чл. 404 т. 1 пр. 2 ГПК и иска разпореждането да се отмени, като постановено в противоречие със съдебната практика: Опр.№457/10.07.2012 г. по ч.т.д.№87/2012 г. на ВКС, І т.о.; Опр. № 2176/05.11.2013 г. по ч.гр.д. №821/2013 г. на АС-Пловдив; Опр.№540/18.12.2009 г. по ч.т.д.№ 326/ 2009 г.на ВКС; Опр.№386/03.06.2010 г. по ч.т.д.№402/2010 г. на ВКС.
Ответникът по частната жалба А. И. М. – ЕТ с фирма ”Анонс 91-А. М.” – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва частната жалба, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, намира, че обжалваното разпореждане подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2, вр. ал. 1 т. 2 ГПК, че жалбата е допустима, като подадена в срок и е редовна.
С обжалваното разпореждане е постановено да се издаде изпълнителен лист срещу ТУ – [населено място] за събиране на сумите по посочените невлезли в сила съдебни решения, по съображения, че е налице чл. 404 ал. 1 пр. 2 ГПК и не е налице ограничението по чл. 243 ал. 2 ГПК, и е издаден изпълнителен лист.
Частната жалба е основателна. Постановено е на основание чл. 274 ал. 3 ГПК, задължително за долустоящите съдебни инстанции Определение №435/03.07.2014 г. по ч.т.д.№ 1075/2014 г. на ВКС, ІІ т.о., в което е прието, че Техническият университет – [населено място] има качеството на държавно учреждение по смисъла на чл. 243 ал. 2 и чл. 519 ГПК, което следва от учредителните и устройствените му актове и действащата нормативна уредба – чл. 13 ал. 1 ЗВО, чл.чл.16 от Закона за държ.бюджет на РБългария за 2014 г., чл. 11 ал. 9 от Закона за публичните финанси, като определящо в случая е предвиденото ежегодно бюджетно финансиране, а обстоятелството, че Технически университет – [населено място] има и други източници на приходи съгласно чл. 123 ал. 2 ЗВО, които се изразходват за осъществяване на предвидените в чл. 6 ЗВО дейности, и академичната му автономия съгласно глава ІV ЗВО, не променят статута му на държавно учреждение. С оглед качеството на Технически университет – В. на държавно учреждение и установената в чл. 243 ал.2 ГПК недопустимост на предварително изпълнение на невлязло в сила решение срещу държавни учреждения – специална норма по отношение на разпоредбата на чл. 404 ал. 1 ГПК, разпореждането за издаване на изпълнителен лист е отменено.
С оглед изложеното и предвид установената съдебна практика по приложението на чл. 243 ал. 2 ГПК: Опр.№ 386/ 03.06.2010 г. по ч.т.д.№402/2010 г. на ВКС, ІІ т.о.,Опр. № 439/14.07.2014 г. по ч.гр.№ 4170/2014 г. на ВКС, І г.о.; Опр.№247/08.04.2012 г. по ч.т.д.№970/ 2012 г. на ВКС, ІІ т.о.; Опр.№345/03.07.2012 г. по ч.гр.д.№325/2012 г. на ВКС, І г.о.; Опр.№397/09.06.2014 г. по ч.гр.д.№ 3328/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о.; Опр.№488/22.07.2013 г. по ч.гр.д.№4594/2014 г. на ВКС, ІV г.о.; Опр.№187/04.03.2014 г. по ч.т.д.№107/2014 г. на ВКС І т.о., която е в смисъл, че съгласно чл. 243 ал. 2 ГПК не се допуска изпълнение на невлязло в сила решение
срещу държавата, държавните учреждения и лечебните заведения по чл. 5 ал. 1 ЗЛЗ, която правна норма е специална по отношение на разпоредбата на чл. 404 ал. 1 т. 1 ГПК съгласно която подлежи на изпълнение невлязлото в сила осъдително решение на въззивната инстанция. Въззивният съд е следвало да откаже на основание чл. 243 ал.2 ГПК издаване на разпореждане и изпълнителен лист.
По изложените съображения разпореждането за издаване на изпълнителен лист за парично вземане срещу Технически университет – [населено място], въз основа на невлязло в сила въззивно решение, следва да се отмени, да се откаже издаването на изпълнителен лист и да се обезсили неправилно издаденият изпълнителен лист.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждане от 18.12.2014 г. по в.гр.д. № 501/ 2014 г. на Варненски апелативен съд за издаване на изпълнителен лист в полза на [фирма] – [населено място] срещу Технически университет – [населено място] въз основа на невлязло в сила въззивно решение за 126 373.84 лв. с ДДС – разноски за СМР по протоколи обр.19 с № 171-184/09.01.2009 г., със законната лихва от 27.01.2010 г. и 4430.60 лв. – мораторна лихва за периода 02.10.2009 г. – 26.01.2020 г. и ОТКАЗВА издаване на изпълнителен лист.
ОБЕЗСИЛВА издадения изпълнителен лист.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да плати на Технически университет – [населено място] 376.02 лв. – разноски за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: