1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 68
гр. София, 09.03.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на шести март през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 548 по описа за 2015г.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. С. К. от [населено място], приподписана от процесуален представител адв. К. Иванова срещу решение № 560 от 24.11.2014г. по в. гр. дело № 671/2014г. на Окръжен съд Перник, Гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 336 от 26.05.2014г. по гр. дело № 01465/2014г. на Пернишки районен съд в частта, с която Л. С. К. е осъдена да заплати на [община] сумата 5 000 лв., представляваща недължимо платена на 11.09.2009г. на нищожно основание, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 22.11.2013г. до окончателното й плащане, както и сумата 826,95 лв. – направени по делото разноски.
Касаторът прави оплакване за недопустимост на въззивното решение поради недопустимост на предявените от [община] искове поради липса на правен интерес, евентуално за неправилност на обжалвания съдебен акт поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Допускането на касационно обжалване е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът [община] чрез процесуален представител юрисконсулт К. Л. оспорва касационната жалба и прави възражение за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2 ГПК поради това, че предявеният иск е за 5 000 лв.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално недопустима съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010г., в сила от 21.12.2010г./. С посочената императивна разпоредба е въведен нов обективен критерий за ограничаване достъпа до касационно обжалване – не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела. По отношение на понятието„търговско дело” липсва легална дефиниция в закона. Критерият за „търговско дело” е по-широк от преценката на понятието „търговска сделка” и „търговски спор” по смисъла на чл. 365, т. 1 – т. 5 ГПК. Търговско е делото, което има за предмет не само спор относно вземане, произтичащо от търговска сделка по смисъла на чл. 365, т. 1 ГПК, не само търговски спор по смисъла на чл. 365, т. 2 – т. 5 ГПК, който подлежи на разглеждане от окръжния съд, но и спор, който произтича от нищожна търговска сделка или нищожен договор за цесия на вземане по договор за възлагане на обществена поръчка.
В конкретния случай е обжалвано въззивно решение, с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което ответницата е осъдена да заплати на ищеца на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД сумата 5 000 лв., представляваща недължимо платена на 11.09.2009г. на нищожно основание – нищожен договор за цесия, сключен на 13.05.2013г. между Ф. В. Ф. и Л. С. К., на вземане, възникнало по договор за обществена поръчка, сключен на 26.09.2005г. между [община] и [фирма], и протокол от 27.06.2013г. между [община], Л. С. К. и [фирма]. Делото е търговско, тъй като претендираното вземане произтича от нищожен договор за цесия на вземане по договор за възлагане на обществена поръчка. Предявеният иск е под определения минимален размер за касационно обжалване 10 000 лв., предявен е на 22.10.2013г., поради което не се прилага старият процесуален ред, предвиден в § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 100/2010г./ за касационни жалби, постъпили до 21.12.2010г.
Въз основа на изложените съображения се налага извод за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно решение. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК касаторът трябва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер 435 лв., изчислено на основание чл. 9, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба на Л. С. К. от [населено място] срещу решение № 560 от 24.11.2014г. по в. гр. дело № 671/2014г. на Окръжен съд Перник, Гражданска колегия.
ОСЪЖДА Л. С. К. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] да заплати на [община], [населено място], пл. „Св. И. Р.” № 1А на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата 435 лв. /четиристотин тридесет и пет лева/ – юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.