О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 68
гр. София, 10.02. 2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. Р.
ЧЛЕНОВЕ: С. Б.
Б. Ц.
като разгледа докладваното от съдия Б. Ц. гр. дело № 129 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 307, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по молба от 13.09.2011 г., уточнена с молба от 25.10.2011 г. на К. И. Б. за отмяна на решение № 175/01.02.2008 г. по гр. дело № 14298/2007 г. на Софийския районен съд (СРС), с което са отхвърлени: предявеният от молителя срещу М. Б. Б., иск с правно основание чл. 663, ал. 3 от ТЗ за сумата 200 лв. (частичен иск от 250 000 лв.) – обезщетение за неимуществени вреди от злепоставянето му поради образуване на гр. дело № 830/2004 г. на Врачанския окръжен съд (ВОС), предявеният от молителя срещу Н. Н. Д., иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за сумата 200 лв. (частичен иск от 250 000 лв.) – обезщетение за неимуществени вреди от злепоставянето му поради образуване на гр. дело № 830/2004 г. на ВОС и предявените от Т. Ц. Б. срещу Н. Н. Д. и М. Б. Б., искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД за сумата 200 лв. (частичен иск от 250 000 лв.) – обезщетение за неимуществени вреди от злепоставянето й поради образуване на гр. дело № 830/2004 г. на ВОС.
В молбата (предвид и уточнението й) се сочат основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК. В тази връзка в десет пункта се сочат писмени доказателства, като се поддържа, че от тях се установяват множество посочени в молбите обстоятелства, част от които престъпни, които станали известни на молителя на 01.08.2011 г., когато той се запознал с н.о.х.д. № 2268/2011 г. на СРС, по което бил конституиран като частен обвинител.
Ответниците М. Б. Б. и Н. Н. Д. в отговорите си поддържат становища за недопустимост и неоснователност на молбата за отмяна.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, при извършената служебна проверка по чл. 307, ал. 1 от ГПК намира молбата за отмяна за частично недопустима по следните съображения:
Първоинстанционното решение, чиято отмяна се иска (изцяло, доколкото в молбата не е посочена някоя негова част), е влязло в сила – потвърдено е с необжалваемо и влязло в сила решение от 12.08.2011 г. по въззивно гр. дело № 1752/2010 г. на Софийския градски съд (СГС), само в частите му, с които са отхвърлени предявеният от молителя срещу М. Б. Б., частичен иск с правно основание чл. 663, ал. 3 от ТЗ и предявеният от Т. Ц. Б. срещу М. Б. Б., частичен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД. В останалите му части, с които са отхвърлени предявените от молителя и от Т. Ц. Б., частични искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД срещу другия ответник Н. Н. Д., първоинстанционното решение е обезсилено с необжалвано и влязло в сила протоколно определение на въззивния съд от 28.02.2011 г., на основание чл. 119, ал. 1 от ГПК (отм.) – поради оттегляне на тези искове, като производството по тях е прекратено. Тъй като отмяна по реда на чл. 303 и сл. от ГПК е допустимо да се иска само на влезли в сила решения, то в случая молбата се явява процесуално недопустима в частта й, с която се иска отмяна на обезсилената от въззивния съд част от първоинстанционното решение, която е била постановена по оттеглените искове, по които производството е било и прекратено.
Молителят не е ищец по частичния иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, предявен от съпругата му Т. Ц. Б. срещу М. Б. Б.. Поради това молителят няма правен интерес и не е процесуално легитимиран да иска по реда на чл. 303 и сл. от ГПК отмяна и на тази част от отхвърлителното първоинстанционно решение, която е влязла в сила. От това следва, че и в тази й част, неговата молба е процесуално недопустима.
Съгласно сочената от молителя разпоредба на чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК, заинтересованата страна може да иска отмяна на влязлото в сила решение, когато по надлежния съдебен ред са установени изчерпателно изброените там престъпни обстоятелства (неистинност на документ, на показания на свидетел или на заключение на вещо лице, на които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото). Съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 1, т. 2 от ГПК, в този случай молбата за отмяна следва да се подаде в тримесечен срок, считано от влизане в сила на съдебното решение или узнаване на присъдата, но не по-късно от една година от влизането й в сила. От тези разпоредби следва, че основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК изисква да са налице твърдения в молбата, не само за наличие на някое от изброените престъпни обстоятелства, но и за установяването им по надлежния съдебен ред с влязла в сила присъда или с влязло в сила съдебно решение. В случая молителят твърди наличие на престъпни обстоятелства, подобни на някои от изброените в чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК, но не твърди те да са установени с влезли в сила присъда или съдебно решение, като твърдението му за наличието на висящо н.о.х.д. № 2268/2011 г. на СРС не попада в хипотезата на това основание за отмяна. С оглед на това, подадената молба е процесуално недопустима и в частта й, с която отмяната на първоинстанционното решение се иска на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК.
В горепосочените й процесуално недопустими части, подадената молба следва да се остави без разглеждане.
В останалата й част, с която на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК се иска отмяна на тази влязла (оставена от въззивния съд) в сила част от първоинстанционното решение, с която е отхвърлен предявеният от молителя срещу М. Б. Б., частичен иск с правно основание чл. 663, ал. 3 от ТЗ, подадената молба е процесуално допустима. Доколкото не се установява по несъмнен начин друго към настоящия момент, следва да се приеме, че сочените в тази връзка от молителя множество обстоятелства и писмени доказателства са му станали известни на сочената от него дата 01.08.2011 г. С оглед на това и предвид обстоятелствата, че съдебното дирене във въззивното производство по делото е приключило на 28.02.2011 г., като необжалваемото въззивно решение е постановено и е влязло в сила на 12.08.2011 г., следва да се приеме, че молбата е подадена в рамките на преклузивния тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 от ГПК. При тези данни, в тази й процесуално допустима част молбата следва да се допусне до разглеждане по същество от Върховния касационен съд, като посочените страни бъдат призовани в открито съдебно заседание.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до разглеждане молбата на К. И. Б. в частта й, с която на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК се иска отмяна на решение № 175/01.02.2008 г. по гр. дело № 14298/2007 г. на Софийския районен съд – в частта му, с която е отхвърлен предявеният от молителя срещу М. Б. Б., частичен иск с правно основание чл. 663, ал. 3 от ТЗ, в която негова част това първоинстанционно решение е оставено в сила с необжалваемото и влязло в сила решение от 12.08.2011 г. по въззивно гр. дело № 1752/2010 г. на Софийския градски съд.
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.03.2012 г. от 9 часа, за когато да се призоват молителя К. И. Б. и ответника М. Б. Б..
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на К. И. Б. в останалата й част.
Определението – в последната му част – подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в 1-седмичен срок от съобщаването му с връчване и на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.