О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 68
София, 19.01.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети януари, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1563/2009 година.
Производство за допускане на касационно обжалване по чл. 288 ГПК.
П. Т. Р. от гр. С. е подала касационна жалба срещу решението на Софийския градски съд по гр. д. № 392/2008 год. и представила допълнение към жалбата като основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по жалбата И. Д. Ш. от гр. С. счита, че няма основание за допускане на касационно обжалване и по същество, касационната жалба е неоснователна.
След проверка, касационният съд установи следното:
Делото е образувано по иск на И. Ш. срещу Р. за определяне режим налични отношения между него и детето Д. , родено на 24. 1. 1999 г. от фактическото им съжителство на семейни начала. С решение от 19. 12. 2007 г. по гр. д. № 622/2007 г. Софийският районен съд е определил режим на лични контакти на Ш. с детето Д. за първите шест месеца след влизане на решението в сила, всяка първа и трета събота от месеца от 10 до 18 часа и за 15 дни пред година, а след изтичане на този срок, е определил бащата да взима детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10ч. на първия ден до 18 ч. на втория ден и 30 дни през лятото, което време не съвпада с годишния отпуск на майката. По нейна въззивна жалба е образувано гр. д. № 392/2008 г. на Софийския градски съд, който с решение от 9. 4. 2009 г. е определил мерки на лични отношения между бащата И. Ш. и детето Д. , всяка първа и трета събота от месеца от 10 до 16 часа и 15 дни през лятото, което време не съвпада с отпуската на майката. Въззивният съд е счел за неоснователно искането на майката, сега жалбоподателка, да не се определя режим на лични отношения между детето и бащата, като се е позовал на предвиденото в закона право на всеки родител, вкл. и на този, който е лишен от рводителски права. Наред с това решаващият съд е определил един по-ограничен режим на лични контакти, съпоставен с обичайната практика, като е взел предвид интересите на детето с оглед особеностите на конкретния случай – установените по делото обстоятелства, че от раздялата на родителите през 2003 г. детето не е имало контакти с баща си, не го познава и пред съда е заявило, че не желае да се вижда с него.
Касационният съд счита, че не е налице заявеното от жалбоподателката Р. основание за касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 – произнасянето на въззивния съд е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Изложението фактически съдържа доводи за неправилност на изводите на решаващия съд относно режима на лични отношения между бащата и детето, които могат да бъдат преценявани по съществото на жалбата при допуснато касационно обжалване. Доводите за неточно прилагане на закона са и необосновани, тъй-като въззивният съд изрично се е позовал на закона – чл. 76 СК, който задължително предвижда лични отношения между детето и родител, дори и той да е лишен от родителски права.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд от 9. 4. 2009 г. по гр. д. № 392/2008 г. по жалбата на П. Т. Р..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: