О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 680
С., 11.10.2013 г.
Върховният касационен съд на Р. България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тридесети септември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………….…………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 3238 описа за 2013г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1-во – във вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 1216/19.ІV.2013 г. на едноличния търговец Р. А. А. от [населено място], [община], осъществяващ стопанска дейност с фирмата „К.-Р. А.”, подадена против онази част от определение № 1374 на Благоевградския ОС от 9.ІV.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 59/2013 г., с която – като процесуално недопустимо – е било оставено без разглеждане неговото искане за постановяване на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението” по изп. дело № 747/2012 г. на ЧСИ В. Т. /с рег. № 795/, предприето в хипотезата по чл. 418, ал. 5-във вр. чл. 417, т. 2, предл. 3-то ГПК.
Оплакванията на ЕТ частен жалбоподател са за необоснованост и постановяване на въззивното определение в атакуваната негова част в нарушение на материалния закон, поради което той претендира отменяването му. Отделно от това в частната жалба на ЕТ се инвокира довод, че преписът от атакувания съдебен акт на Благоевградския ОС, който му е бил връчен, не бил подписан от нито един от членовете на съдебния състав.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответната по частната жалба кредитна институция [фирма]-С. писмено е възразила чрез своя процесуален представител по пълномощие като по допустимостта, така и по основателността й, претендирайки за потвърждаване на определението на Благоевградския ОС в атакувана от ЕТ А. негова част.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Благоевградския ОС, настоящата частна жалба на [фирма] от [населено място], [община], ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба, която няма характера на касационна, е основателна.
Намиращият се в делото оригинал от атакуваното определение № 1374/9.ІV.2013 г. на Благоевградския ОС по ч. гр. дело № 59/2013 г. е подписан от тримата членове на съдебния състав, който го е постановил.
Съгласно чл. 438 ГПК, който текст е озаглавен „Спиране на изпълнението при обжалване”, подаването на жалбата не спира действията по изпълнението, но съдът може да постанови спирането, като в този случай той незабавно изпраща на съответния съдебен изпълнител препис от определението си за спиране. В процесния случай Благоевградският ОС, действащ като въззивен, е приел във финалната част от мотивите си, изложени към горепосоченото свое определение, че искането на ЕТ длъжник в заповедно пр-во по чл. 417, т. 2, предл. 3-то ГПК за спиране на изпълнението било „отправено за първи път пред въззивната инстанция” и затова същото следвало да подлежи „на инстанционна проверка” пред ВКС, без обаче да се е произнесъл по същество и позовавайки се на разрешението в Опр. № 3 от 4І.2013 г. на ІІ-ро т.о. на ВКС, постановено по ч. т. дело № 940/2012 г.
Последното обаче не се отнася до процесния случай, в който заповедният съд /РС-Разлог/ със свое определение № 5562/14.ХІІ.2012 г., постановено по ч. гр. дело № 142/2012 г., е оставил без уважение искането на [фирма] за спиране на принудителното изпълнение, предприето срещу него по изп. дело № 747/2012 г. по описа на ЧСИ В. Т. /с рег. № 795/. Този съдебен акт е бил съобщен на ЕТ настоящ частен жалбоподател на датата 20.ХІІ.2012 г. и преди влизането му в сила, със своя частна жалба с вх. № 3378/21.ХІІ.2012 г., ЕТ Р. А. го е атакувал пред Благоевградския ОС именно в пределите на преклузивния /двуседмичен/ срок по чл. 420, ал. 2 ГПК. Ето защо не е налице влязъл в сила съдебен акт на заповедния съд и поради това се явява невярна констатацията в сега атакуваното въззивно определение, заимстваща дословно пасаж от горецитираната практика на ВКС, че „последващо искане на длъжника за спиране на изпълнението, подадено след изтичането на преклузивния срок по чл. 420, ал. ГПК пред въззивния съд, а не пред компетентния по правилото на чл. 420, ал. 2 първоинстанционен съд, е процесуално недопустимо и не подлежи на разглеждане по същество”. Напротив, на стр. 10 от мотивите на Благоевградския ОС по ч. гр. дело № 59/2013 г., изложени към атакуваната част от неговото определение, изрично е било прието, че частната въззивна жалба на ЕТ Р. А. срещу въпросното първоинстанционно определение № 5562 от 14.ХІІ.2012 г., постановено по ч. гр. дело № 142/2012 г. на РС-Разлог, следвало да бъде „оставена без уважение” – нещо различно от реалното й оставяне й без разглеждане. В заключение, правната квалификация на искането за спиране, отправено от длъжник в заповедното пр-во, е в равна степен служебно правомощие на сезирания с него съд, така както в общия исков процес последният не е ангажиран с правното основание на иска, посочено в исковата молба Ето защо обсъждането дали едновременното позоваване на ЕТ Р. А. и на текста на чл. 397, ал. 1, т. 3 in fine ГПК в исканията му за спиране на изпълнението е уместно или не, е съвършено безпредметно.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 1374 на Благоевградския окръжен съд от з.з. на 9.ІV.2013 г., постановено по ч. гр. дело № 59/2013 г. В ЧАСТТА МУ, с която – като недопустимо – е било оставено без разглеждане искането на ЕТ частен въззивник Р. А. А. от [населено място], [община], действащ с фирмата „К.-Р. А.”, за постановяване „спиране на изпълнението” по изп. дело № 747/2012 г. по описа на ЧСИ В. Т. /с рег. № 795/.
В Р Ъ Щ А делото на същия състав на Благоевградския ОС за произнасяне по съществото на неговата частна жалба с вх. № 3378/21.ХІІ.2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2