О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 680
С., 14.10.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 06.10. две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. К. М. К.
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И.
ч. т.дело № 548/2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез адвокат В. Г., с вх.№2119 от 20.05.2011 год. на Великотърновския апелативен съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 18.05.2011 год. срещу определение №143 от 12.05.2011 год. по в.ч.гр.д.№206/2011 год. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено определение от 10.03.2011 год. по гр.д.№148/208 год. на Великотърновския окръжен съд, с което е оставено без разглеждане искането на жалбоподателя за намаляване на присъденото с решение №183 от 24.10.2008 год. по гр.д.№148/2008 год.на основание чл.64, ал.3 ГПК, отм. адвокатско възнаграждение в полза на СФ [фирма] в размер на 6 900 лв. Искането е направено от жалбоподателя [фирма] с молба вх.№902 от 26.01.201 год. на Великотърновския окръжен съд. Същият съд го е оставил без разглеждане, като е приел на основание чл.248, ал.1 ГПК, че е просрочено. С обжалваното определение Великотърновският апелативен съд е потвърдил определението на окръжния съд, като с аргумент от §2, ал.14 ПЗР на ГПК е приел, че при определяне срока за подаване на искане за изменение на решението в частта за разноските, следва да намери приложение нормата на чл.248, ал.1 ГПК.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено в противоречие с чл.248, ал.3 ГПК, тъй като определението в частта за разноските следва да подлежи на обжалване по реда, по който се обжалва самото решение. Подържа, че в случая следва да намери приложение чл.192, ал.4 ГПК, отм., съобразно който страната може да поиска да бъде изменено решението в частта за разноските в двумесечен срок от влизането на решението в сила. Като основание за достъп подържа това по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, като поставя процесуалноправния въпрос „Съставлява ли разпоредбата на §2, ал.14 ПЗР на ГПК предпоставка за прилагане срока по чл.248, ал.1 ГПК и по отношение на първоинстанционни решения, постановени по реда на отменения ГПК?
Ответникът по частната касационна жалба оспорва основанията за допускането й до касационен контрол, а по същество основателността й.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.3 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното определение не следва да се допуска до касационен контрол.
Съгласно нормата на чл.280, ал.1 ГПК, към която препраща чл.274, ал.3 ГПК, касаторът трябва да посочи правните въпроси, обусловили изхода по конкретното дело. Поставеният от жалбоподателя въпрос не е от значение за изхода по спора, защото направеното от него искане за изменение на решението на Великотърновския окръжен съд в частта за разноските е преклудирано, поради упражненото от жалбоподателя право на въззивно обжалване на цялото решение, което включва и частта за разноските. Той е следвало да направи доводите си за прекомерност във въззивната си жалба. Нормата на чл.192, ал.4 ГПК, отм., уреждаща изменението на решението в частта за разноските, е приложима, само когато първоинстанционното решение не е било проверено по реда на инстанционния контрол. Решението, в частта за разноските имащо характер на определение, с което не се решава спора по същество, може да бъде обжалвано с частна жалба, ако не се обжалва самото решение/чл.70 ГПК, отм./. След като решението на Великотърновският окръжен съд е било предмет на проверка във въззивната инстанция, първоинстанционният съд не може сам да го измени в частта за разноските по реда на чл.192, ал.4 ГПК, отм. Пререшаването на отговорността за разноските винаги следва да се извърши с оглед изхода на делото, а той зависи от постановеното въззивно решение. Докато при действието на ГПК,1952 г., отм. това се извежда чрез тълкуване, с нормата на чл.248, ал.1 ГПК изрично е посочено, че правото да се иска изменение на решението в частта за разноските може да бъде упражнено само в срока за обжалване.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №143 от 12.05.2011 год. по в.ч.гр.д.№206/2011 год. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено определение от 10.03.2011 год. по гр.д.№148/208 год. на Великотърновския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: