4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 680
София, 16.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на осми октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1912 по описа за 2019г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 ГПК.
Образувано е въз основа на подадената от „Махс Хидротепм”ООД гр. Варна, чрез процесуалния представител адвокат Т. касационна жалба против въззивно решение № 2248 от 31.12.2018г. по в.гр.д. № 2636/2018г. на Варненски окръжен съд, с което е отменено решение № 4058 от 11.10.2018г. по гр.д. № 1903/2017г. на ВРС и вместо това е постановено друго, с което са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ и е признато за незаконно дисциплинарното уволнение, извършено със заповед № 99 от 12.09.2016г. същата е отменена и е възстановен С. Й. М. на заеманата длъжност „общ работник” и са присъдени разноски.
Касационната жалба срещу въззивния акт е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следното:
Въззивният съд е приел за незаконосъобразно извършеното на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ уволнение, поради неспазване на процедурата по чл.193 КТ и липса на проведено пълно доказване относно извършването от страна на ищеца на вмененото му нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неявяване на работа в течение на три последователни дни /на 9,10 и 12.09.2016г./ Преценил е, че показанията на един свидетел, който няма преки впечатления, могат само да инициират, но не и да обосноват извод, че преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят е поискал обяснения от работника. Счел е и че посочените гласни доказателства не са достатъчни да обосноват извод за допуснато нарушение на трудовата дисциплина.
В представеното към касационната жалба изложение, касаторът се позовава на основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по поставените въпроси :1. Може ли да се приеме за доказано съществуването на валиден трудов договор и възникването на валидно трудово правоотношение без да е спазена писмената форма, изискуема по чл.62 КТ и при липса на връчена длъжностна характеристика, в резултат на недобросъвестно поведение на ищеца? 2. Длъжен ли е съдът да се произнесе по направено възражение за липса на трудов договор, което своевременно е направено както пред първата, така и пред въззивната инстанции? и 3. Забранява ли закона свидетелски показания за доказване нарушение на работник при изпълнение на трудовите му задължения, което е установено с доклад на служител? Само в писмен вид ли може да бъде докладът на служител за изпълнение на служебна задача? Изисква ли законът да не се кредитират показания на свидетел за факти, възприети от служебен доклад, без да се възприети лично? Под доклад на служител се визира съобщаването на ръководството на дружеството на факти за това какво е направено в изпълнение на дадено нареждане да се изискат и получат обяснения от работника преди налагането на дисциплинарно наказание заради неявяването му на работа в продължение на три последователни дни.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от процесуалния представител на С. М., с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Претендира направените разноски без да представя доказателства за реално извършване на такива.
Настоящият съдебен състав намира, че от така поставените въпроси, касационно обжалване следва да се допусне само по третия, защото той е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд и е разрешен от въззивния съд в противоречие с установената съдебна практика. Последната единно приема, че „искането за даване на обяснения за констатираното дисциплинарно нарушение не е формален акт. Въведено е с оглед осигуряване възможност на защита на работника и същевременно – с оглед възможност на работодателя да прецени всички обстоятелства, свързани с констатираното дисциплинарно нарушение. Дали на работника е предоставена реална възможност да даде обяснения за нарушението се преценява с оглед обстоятелствата на всеки конкретен случай”. Съгласно чл.193 ал.2, разпоредбата на чл.193 ал.2 КТ не се прилага, когато обясненията на работника или служителя не са били изслушани или дадени по негова вина. Обясненията на работника не са били изслушани или дадени по негова вина във всички случаи, когато работодателят е поискал обяснения за дисциплинарното нарушение и не е получил такива, независимо от причините за отказа да се дадат обяснения /вж.решение по гр.д.№ 563/2019г.на ІV г.о./ След като законът не предвижда точно определена форма, фактът на поискването може да се установява с всякакви доказателства. Тежестта на доказване е на работодателя. Когато е установено, че от работника са поискани обяснения във връзка с конкретно установеното нарушение, преди налагането на дисциплинарното наказание, той е изслушан, информацията за тези обяснения е достигнала до работодателя и последният я е взел пред вид при формиране на решението си за налагане на наказание, изискуемата процедура по чл.193 КТ е спазена.
По останалите въпроси не следва да се допуска касационно обжалване, защото не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост и за тях не е налице посоченото от касатора специално основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Първият поставен въпрос съдържа условие /че няма валиден трудов договор поради липса на спазена писмена форма/, което не отговаря на фактите по делото – писмен трудов договор с ищеца е налице и той е обявен по надлежния ред по чл.62 ал.3 и сл.КТ, което се установява от издадените от НОИ удостоверения. Вторият поставен въпрос също не е от значение за изхода на спора, защото съдът произнасяйки се по законосъобразността на извършеното уволнение, явно е приел за неоснователно направеното възражение за липса на трудов договор /няма как да преценя законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение, ако счита, че такова не е възникнало по силата на сключения трудов договор/.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №2248 от 31.12.2018г. по в.гр.д. № 2636/2018г. на Варненски окръжен съд.
УКАЗВА на касатора, че следва в 7-дневен срок от получаване на съобщението да внесе и да представи в деловодството на съда доказателства за внесена държавна такса в размер на 45лв. /четиридесет и пет лева/ за разглеждане на жалбата по същество. В противен случай производството ще бъде прекратено.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.