4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 680
С., 02.11.2010 година
Върховният касационен съд на Р. Б., второ търговски отделение, в закрито заседание на 17.09.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 207/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Д. В. от И., подадена чрез пълномощника му адв. В. В., против въззивното решение на С. апелативен съд № 1414 от 10.11.2009 год., постановено по гр. д. № 1962/2006 год., с което е оставено в сила решението на С. градски съд- І во г.о., ІІІ –ти с-в от 02.03.2005 год., по гр.д.№ 800/2004 год. и е отхвърлен като неоснователен предявения от настоящия касатор, като ищец, срещу ТД [фирма], гр. С. конститутивен иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен сключения помежду им на 11. 03. 2002 год. предварителен договор за покупко – продажба на подробно описаните в същия недвижими имоти.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт, по съображения за допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила и на материалния закон, поради което и на осн. чл.281, т.3 ГПК се иска отмяната му и решаване на възникналия правен спор по същество от настоящата инстанция.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обосновал касационно обжалване по приложно поле с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК твърдейки, че по отношение на разрешения от въззивния съд въпрос на материалното право- дали неизправната страна по предварителен договор за покупко-продажба може успешно да упражни преобразуващото си право по чл.19, ал.3 ЗЗД и да иска обявяването му за окончателен е налице противоречие в практиката на съдилищата, последната материализирана в конкретно посочени съдебни актове на касационната инстанция, на Врачанския окръжен съд, Видинския окръжен съд и на СГС, а разрешеният материалноправен въпрос- дали, когато едната страна по предварителен договор за покупко- продажба е ФЛ- гражданин на чужда държава и е посочила единствено адрес за кореспонденция в чужбина, следва да се презумира, че в нейна тежест е, независимо от отсъствието на изрично договорно задължение в тази насока, първа да поиска сключване на окончателния договор, като в противен случай поведението и е недобросъвестно, определящо я за неизправна по сделката страна, се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответната по касационната жалба страна в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване и алтернативно – по основателността на въведените касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложеното и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежно легитимирана във въззивното производство страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалвания съдебен акт, въззивният съд е приел, че ищецът е неизправна страна по сключения между страните на 11.03. 2002 год. предварителен договор за покупко- продажба на конкретно описаните недвижими жилищни имоти, тъй като от една страна не е предложил изпълнение на задължението си, като купувач, преди изтичане на крайния договорен срок за сключване на окончателен договор – 15. 04.2002 год., а от друга, не се е отзовал и на поканата на ответното АД, заявило му, в качеството си на продавач, готовността си за финализиране на процесната сделка по надлежния ред, поради което не би могъл успешно да упражни преобразуващото си право по чл.19, ал.3 ЗЗД.
При обосноваване на крайния си правен извод за неоснователност на предявения конститутивен иск решаващият съд е съобразил дадените с отменително решение № 837 от 27.10.2006 год., по т. д.№ 370 /2006 год. на ВКС указания по приложението на чл.20 ЗЗД, във вр. с тълкуване договорната клауза на чл.15, ал.2 относно релевантния за редовното известяване на страната- ФЛ, чужд гражданин адрес, но е счел, че при липсата на ангажирани достоверни доказателства, че неизпълнението на купувача се дължи на причина, която не би могла да му се вмени във вина, то установеното от касационната инстанция отсъствие на настъпило извънсъдебно разваляне на облигационната връзка между страните не би могло да доведе до различен от изградения от първоинстанционния съд краен правен резултат по делото.
Следователно от решаващите мотиви, съдържащи се в съобразителната част на обжалвания въззивен съдебен акт следва, че поставените от касатора конкретни и специфични за възникналия правен спор въпроси на материалното право, попадат в обсега на чл.280, ал.1 ГПК- главна предпоставка за допускане на касационното обжалване.
Обстоятелството, че с цитираното решение на ВКС № 1241/2000 год., по гр.д.№ 366/98 год. на ІІ г.о., според което всяка от страните по предварителния договор може да предяви иск за сключване на окончателен, щом същият валидно обвързва съконтрахентите и не е развален, а защитата си срещу неизправността на ищеца насрещната страна може да реализира само чрез възражение за неизпълнен двустранен договор, съгласно чл.90 ЗЗД, всъщност е възприето противоположно на даденото от въззивния съд разрешение на първия от изрично формулираните от касатора материалноправни въпроси, обуславя правен извод, че по отношение на същия е осъществена и допълнителната процесуална предпоставка за достъп до касационен контрол – визираният критерий за селекция по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Доколкото останалите цитирани решения – на Видинския окръжен съд, на Врачанския окръжен съд и на СГС са без данни да са влезли в сила, то същите не се включват в създадената от съдилищата съдебна практика, поради което не подлежат на обсъждане.
Що се касае до основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, въведено с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК по отношение на втория формулиран от касатора материалноправен въпрос, същото е неоснователно.
Правилното или не решаване на конкретния поставен въпрос на материалното и/ или процесуално право, включващ се в предмета на делото и обусловил конкретния изход от спора, какъвто е основният аргумент на касатора, се явява от значение за основателността на касационните основания по чл.281, т.3 ГПК, но е правно ирелевантно за точното прилагане на закона и развитието на правото по вложения от законодателя смисъл в сочения критерий за селекция – арг. от т.4 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС и последователната практика на касационната инстанция до приемане на последното.
Останалите доводи в обстоятелствената част на изложението към касационната жалба, свързани с предпоставките за поставяне на длъжника в забава и произтичащите от нея правни последици, при отсъствие на конкретно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, обуславящ приложното поле на касационното обжалване, могат да бъдат обсъждани единствено при разглеждане основателността на въведените с касационната жалба оплаквания, но не могат да обосноват искания достъп до факултативен касационен контрол по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, съгласно дадените с т.1 и т.2 на ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС задължителни за съдилищата в страната разяснения.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че определенията на касационната инстанция, постановени в производството по чл.288 ГПК, на които касаторът се позовава, с оглед правната им характеристика, обективно не могат да бъдат източник на твърдяното противоречие.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1 , т.2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на С. апелативен съд № 1414/10.11.2009 год., по гр.д.№ 1962/ 2006 год..
УКАЗВА на касатора, на основание чл.18, ал.2,т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в едноседмичен срок, считано от съобщението да него да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационното производство в размер на сумата 739 лв./ седемстотин тридесет и девет лева/, като в рамките на същия срок представи по делото съответния платежен документ, удостоверяващ внесена държавна такса и актуалната данъчна оценка на посочените в предварителния договор недвижими имоти.
ДА БЪДЕ изрично съобщено на касатора Д. В., че при неизпълнение на дадените указания касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на определената държавна такса делото да се докладва на председателя на второ търговско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: