O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 680
гр. София, 21.10. 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание от дванадесети октомври две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладваното от съдия Бояджиева ч. гр. дело № 4608 / 2015 г., и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 105962 / 31.08.2015 г. на Д. Г. Е., Е. К. Е. и К. Е. К. чрез адв. А. срещу определение № 15839 от 14.08.2015г. на Софийски градски съд по ч.гр.д. № 10211 /2015 г., с което е потвърдено определение от 30.06.2015 г. на Софийски районен съд по гр. д. № 36729/ 2015 г. за оставяне без уважение на искане на жалбоподателите да бъдат освободени от заплащане на държавна такса по предявените от тях искове.
В жалбата се поддържа неправилност на атакувания акт като се иска неговата отмяна с довода, че като инстанция по съществото на спора въззивният съд не е обсъдил всички обстоятелства релевантни към преценката дали лицата следва да бъдат освободени от държавна такса, в частност, че не са взети предвид или погрешно са тълкувани фактите за здравословното им състояние, трудова заетост, източници на доходи, състояние на притежавани недвижими имоти. В отделно изложение по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК се формулират три въпроса, за които общо се навеждат специалните основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, като се прилага съдебна практика. Въпросите, уточнени от настоящия състав, са: 1.Притежаването на недвижим имот е ли само по себе си достатъчна предпоставка съдът да откаже освобождаване от държавна такса и разноски по делото или следва да съобразява дали имотът може да бъде отдаван под наем, в т.ч. отчитайки лошото му състояние? 2. При молба за освобождаване от държавна такса следва ли съдът да взема предвид здравословното състояние на молителя, в частност да отчита инвалидност при степен на увреждания над 90 процента? ; 3. Когато молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК изхожда от лице, което е безработно, но в трудоспособна възраст, е ли последното достатъчно основание да му се откаже освобождаване от държавна такса и разноски?.
Върховният касационен съд, в настоящия си състав, като обсъди данните по делото намира жалбата за процесуално допустима като редовна, подадена в срок от лица с активна процесуална легитимация срещу подлежащ на обжалване, съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК вр. с чл. 280 ал. 2 ГПК, съдебен акт.
По допускане на касационното обжалване с оглед наличието на предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК като условие за разглеждане на жалбата по същество, настоящият състав съобразява следното:
Жалбоподателите са предявили пред Софийски районен съд съвместно иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД за връщане на сума в размер на 23 100 лв., дадена в изпълнение по договора им с [фирма], който те считат за развален. С исковата молба са поискали и допускане на обезпечение, както и освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса. С определение от 30.06. 2015 г. по образуваното пред него гр. д. № 36729 / 2015 г. Софийският районен съд е оставил без уважение искането по чл. 83, ал. 2 ГПК, а след като е приел, че допускането на обезпечение по предявения иск предполага една редовна искова молба, е оставил същата без движение с указания да се уточни в седмичен срок дали сумата се претендира при условията на солидарност или разделност, както и за представяне на доказателства за внесена по сметката му държавна такса, в противен случай същата ще бъде върната.
За да потвърди определението в обжалваната част за отказа за освобождаване от държавна такса, градският съд е приел, че следва да извърши преценка въз основа на доказателства за наличието на достатъчно средства у молителите изследвайки тяхното имуществено, състояние, семейно положение, възраст, здравословно състояние, трудова заетост и всички други обстоятелства относими към възможността им да изпълнят законосутановеното задължение да внесат държавна такса, като ги съпостави с размера на държавната такса дължима за разглеждането на предявения иск. Водим от това, въззивният съд първо е определил и приел, че всеки един от ищците в условията на субектвино съединяване на исковете в режим на разделност, предвид уточнителна молба от 23.07.2015 г., дължи държавна такса в размер на 306 лв. За да остави без уважение искането за освобождаване на Д. Е., съдът е кредитирал предявената декларация за имуществено и гражданско състояние и приложените към нея доказателства, изследвайки последователно, че тя като съпруга на Е. Е. живее в общо домакинство с него, притежава в режим на СИО недвижима собственост, трудовите и доходи са от пенсия в определен размер, здравосоловното и състояние, вкл. месечните и разходи за лекарства. Спрямо съпруга и молител, съдът е извършил преценка отчитайки личния му доход, притежаването на влог на значителна стойност и жилищен имот, както и че живее в едно домакинство със съпругата си. По отношения на третия молител, син на двамата съпрузи, съдът е съобразявал наличието на недвижим имот, който той лично притежава, местоположението и стойността му, също така факта, че е безработен и се издържа от родителите си, здравословното му състояние, което не препятства работоспособността му, както и средния за страната доход на българския гражданин, като за последното се е позовал на практика на ВКС по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
При тези мотиви на въззивния съд, всеки един от поставените въпроси е бил обсъждан в някаква степен и по него има произнасяне на въззивния съд, но въпреки това въпросите не се явяват обуслявящи като общо основание за допускане на касация по смисъла на т. 1 на ТР № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС , защото по естеството си това са фактически, а не правни въпроси. Отговарянето на поставените въпроси изисква преценка на други конкретни за всеки различен случай факти в рамките на комплексния критерий, въз основа на който се оценяват наличните свободни доходи на лицето, включващ съгласно създадената задължителна практика на ВКС имуществено състояние, семейно положение, възраст, здравословно състояние, трудова заетост и всички други обстоятелства относими към възможността му да изпълни задължението за внасяне на такса и разноски по делото и спрямо които се прави преценка дали то може да покрие разходите за тях в образуваното производство. Именно защото въпросите са фактически и отговорът им предполага изследване и съпоставяне с други конкретни факти, на тях не може да се отговори еднозначно априори. Поставените въпроси всъщност са по съществото на спора и касаят правилността на въззивното определение, преценка за което касационният съд може да извърши едва след като определението бъде допуснато до касация, но общото основание за това по смисъла на посоченото ТР № 1/ 2009 г. не е налице, което прави безпредметно обсъждането за наличието на наведените допълнителни специални предпоставки по чл. 280. ал. 1. т.1 и т. 2 ГПК. .
Само за яснота на касатора следва да се посочи, че приложената от него практика е неотносима към въпросите, които той извежда и не може да обоснове наведените специални основания по т. 1 и т. 2, дори ако би се приело, че поставените въпроси са обуславящи в смисъла на годно общо основание за допускане до касация. Определение № 347 от 25.06.2015 г. на ВКС, ТК , II-ро отд. по ч. гр. д. № 1479 2015 г., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК създава задължителна практика по въпроса, че съдът не може да откаже освобождаване от държавна такса поради липса на доказателства ангажирани от страната за обстоятелствата посочени в декларацията за материалното и гражданското състояние, ако след като е преценил, че твърдяните в нея се нуждаят от доказване, не е дал указания за представянето им. В този смисъл са и представените, също по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, определение № 607 от 10.12.2013 г. на ВКС, I –во г.о. по ч. гр.д. № 6826 2013 г. ( и по въпроса към кой момент се преценява имотното състояние на страната), определение № 811 от 12.11. 2014 г на ВКС, III г.о. по ч. гр. д №6447 2014 г., определение №654 от 15.09.2014 г. на ВКС IV г.о. по ч.гр.д. № 3882/2014 г., в които е прието, че ако по делото не са представени доказателства или предоставените са недостатъчни досежно твърдяната от молителя липса на достатъчно средства да заплати съдебните такси и разноски, съдът следва първо да прецени дали представянето им е необходимо и ако да – да даде указания на страната да ги представи в подходящ срок. В определение № 1767 от 17.04. 2015 г. на ВКС, I –во г.о по ч. гр.д. №1184 2015 г., постановено по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, е прието, че след като лицето е безработно, но реално не получава никакви други доходи, не притежава достатъчно недвижимо имущество и има задължения към възрастни и болни родители и непълнолетно дете, то независимо, че е работоспособно, следва да бъде освободено от държавна такса. Последното определение е илюстрация на изразеното от настоящия състав разбиране, че въпросът дали ако лицето е безработно, но работоспособно, то това е достатъчно основание да не бъде освободено от държавна такса и разноски, е фактически въпрос, чийто отговор е въпрос на конкретна преценка и зависи от фактическите констации на решаващия съд досежно всички други обстоятелства относими към преценката за наличието на достатъчно свободни средства у страната и съпоставянето им с размера на таксите и разноските за цялото производство.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, IV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 15839 от 14.08.2015г. на Софийски градски съд по ч.гр.д. № 10211 /2015 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: