О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№680
[населено място] 21.07.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седми март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№2181/15г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение №59 от 16.02.2015г. по в.т.д.№1180/14г. на Пловдивски апелативен съд 3 гр. с-в,с което е потвърдено решение №279 от 20.06.13г. по т.д.№27/08г. на Окръжен съд Пловдив в частта,с която са отхвърлени предявените от [фирма] срещу Р. Б. Г. Германия искове с правно основание чл.95 ал.1 т.1,т.2 и т.6 от ЗАПСП и решение №335/15.07.2014г., постановено по същото дело на ПОС,с което е отхвърлен иск между същите страни с правно основание чл.15 ал.1 т.4 от ЗАПСП.
В касационната жалба се твърди,че въззивното решение е недопустимо,а по същество – неправилно и незаконосъобразно.В подкрепа на твърдението си за недопустимост касаторът излага съображения,че при извод,че авторските му права върху процесния продукт не са установени,съдът е следвало да прекрати производството поради липса на активна процесуална легитимация и правен интерес.По същество намира за неправилен извода на П.,че разпоредбата на чл.14 ЗАПСП обуславя приложението на презумпцията на чл.6 от същия закон,тъй като твърдението му , че притежава авторски права върху компютърния продукт се базира на две основания – на презумпцията на чл.6 от ЗАПСП и на силата на пресъдено нещо относно този факт,установен с решение по т.д.№359/2007г. по описа на ПОС/.Считайки,че, тъй като и двете основания са доказани, съдът е следвало да приеме,че той се легитимира като автор на програмата Autotest II. Неправилността на горния извод според касатора е довел и до съществено процесуално нарушение,тъй като изключвайки действието на презумпцията на чл.6 ЗАПСП,съдът е променил доказателствената тежест по делото и неоснователно му е възложил такава,каквато не дължи при позоваването му на презумпцията. Оспорен е и другият решаващ извод на въззивния съд,поради който са отхвърлени исковете му – че е налице законно ползване на програмата от ответника.Касаторът счита този извод за необоснован , поради неправилно интерпретиране на приетата като доказателство по делото фактура,установяваща ,че купувач на продукта е [фирма],а не ответника и това дружество,макар и свързано с последния,който е едноличен собственик на капитала му,е отделно юридическо лице. Претендира се допускане на решението до касационно обжалване и отмяната му.
Ответникът по касация Р. Б. Г. Германия е оспорил касационната жалба и изложението към нея с твърдения за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване и неоснователност на същата.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт,поради което е допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
При постановяване на обжалваното решение Пловдивски апелативен съд е посочил в мотивите си,че ищецът е разпространявал компютърен продукт,върху който,видно от приетите по делото разпечатки от интернет,е обективирано наименованието на дружеството,което води до презумпцията на чл.6 от ЗАПСП.Същевременно съдът е намерил тази презумпция за разколебана от липсата на представени в подкрепа на твърдението на самия ищец доказателства продуктът да е създаден от негови служители по трудово правоотношение с него,както и от липсата на счетоводни отразявания на правото като част от търговското предприятие на дружеството.По отношение твърдението на ищеца,че авторството му върху продукта се установява и от влязлото в сила решение по т.д.№359/2007г. по описа на ПОС,съдът е посочил,че след като предмет на установяване по това дело е неправомерното ползване от страна на ищеца /ответник в посоченото производство/ на софтуерен продукт ESI [tronic], чийто автор Р. Б. Г. е твърдял,че е,макар това да е свързано с обстоятелства по произвеждането и разпространението на продукта Autotest II от [фирма],това решение не формира сила на пресъдено нещо относно авторството върху последния.Третият решаващ извод на въззивния съд е свързан с твърдението на ищеца за неправомерност при ползване на продукта Autotest II от страна на ответника,което съдът е намерил за опровергано с представената и приета по делото фактура за закупуването му от неговото дъщерно дружество [фирма].
Така постановеното от П. решение е валидно и допустимо.Неоснователен е доводът на касатора за недопустимост на същото.Релевираните от него възражения в тази насока не са относими към процесуалната легитимация на страната,която рефлектира върху допустимостта на исковете.Наличието на надлежна такава се определя от твърденията за носителство на определени материални права /каквото е авторското право/.Доколко обективно съществува такова материално право,това е въпрос на материално-правна легитимация,относим към основателността на предявения иск.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 280 ал. 1 ГПК касаторът е поставил материално-правен въпрос: Необходимо и достатъчно ли е лицето да се е обозначило върху произведението,за да възникне по отношение на него презумпцията за авторство в процеса и да се счита то за носител на авторското право до доказване на противното в съдебния процес? В атакуваното решение на П. отговор в отрицателен смисъл на така поставения въпрос /доколкото очакваният такъв от касатора и целен с оглед постигане на различен резултат е положителен/ липсва. Апелативният съд е приел наличие на основания за приложението на презумпцията на чл.6 от ЗАПСП,като е констатирал обективиране на наименованието на дружеството върху версиите на продукта.Като е съобразил оборимия характер на тази презумпция,е приел същата за разколебана в резултат недоказването на собствените на касатора твърдения /направени още с исковата молба/ относно начина на възникването на авторството – по силата на чл.14 от ЗАПСП – в резултат на трудова дейност на наети от него физически лица.Този извод е направен при спазване процесуалната норма на чл.154 ал.1 от ГПК,според която тежестта за доказване на положителните факти лежи върху страната,която ги твърди. Тъй като въпросът така,както е формулиран от касатора, не може да бъде отнесен към решаващите мотиви,послужили на съда за отхвърлянето на исковете,следва да се приеме,че същият не осъществява общия критерий на чл.280 ал.1 от ГПК по смисъла на т.1 от ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ВКС,ОСГТК. Относим към тях би бил въпрос доколко липсата на доказателства,обосноваващи твърдение на ползващия се от презумпцията на чл.6 за възникнали в резултат на служебно правоотношение по чл.14 от ЗАПСП авторски права би могла да обори презумпцията на чл.6 от ЗАПСП.Такъв въпрос касаторът не е поставил,а само конкретно посоченият от него обвързва касационния съд при селекцията на касационната му жалба,съгласно същото тълкувателно решение.
Във връзка с посочения към този въпрос допълнителен критерий на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК от представената към изложението съдебна практика – решения на Старозагорски окръжен съд,Апелативен съд В. и Апелативен съд Б.,влязло в законна сила и следователно относимо към сочения критерий в съответствие с приетото в т.3 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ВКС,ОСГТК е решение № 52/04.07.2012г. по в.гр.д.№129/12г. на БАС. Това решение е постановено при съвършено различна фактическа обстановка – касае иск за обезщетение за нарушено авторско право върху кръстословица ,при който спорът е бил относно това дали кръстословицата може да бъде обект на авторско право,без да се оспорва авторството на съставителя й – физическо лице и без да стои въпрос за приложението на разпоредбата на чл.14 във връзка с чл.6 от ЗАПСП.Поради това може да се заключи,че в случая липсва и обоснован към въпроса допълнителен критерий.
На следващо място касаторът е посочил като процесуално-правен въпрос този „относно доказателствената роля на презумпцията на чл.6 от ЗАПСП в противоречие с практиката на ВКС по чл.154 ал.2 от ГПК“,като се цитира решение №549/29.10.2010г. по гр.д.№56/2010г. на ВКС IV г.о. Преди всичко настоящият състав констатира липса на конкретно формулиран правен въпрос,годен да обоснове приложимост на общия критерий на чл.280 ал.1 от ГПК. Наред с това соченото от касатора съдебно решение,представляващо задължителна съдебна практика по чл.290 от ГПК, е постановено с оглед правомощията и задълженията на първоинстанционния съд при водене на процеса,възложени му с ГПК,в сила от 01.03.2008г. Движението на делото,образувано по настоящия спор, е подчинено на разпоредбите на отменения ГПК от 1952г.,което прави соченото решение неотносимо.
На трето място е поставен въпросът Ползва ли се със сила на пресъдено нещо констатацията в диспозитива на съдебното решение за продаване и разпространение на обект на авторски права от ответника,с което са отхвърлени искове по чл.95 и ако да – следва ли да се съобрази съдът с нея по друго дело между страните по отношение на същия обект на авторски права,когато в това друго дело се повдига въпрос за авторските права върху същия обект?. Въпросът е поставен некоректно,доколкото съдържа твърдения за лично възприети от касатора факти,които не съответстват на конкретната фактическа обстановка. Спорът по т.д.№359/2007г. по описа на ПОС е имал предмет нарушение на авторски права върху друг софтуерен продукт – ESI [tronic], претендирани от Р. Б. Г. , което нарушение се е твърдяло да е било осъществено с произвеждането и разпространението от [фирма] на продукта Autotest II.Настоящото дело не е свързано „със същия обект на авторски права“,който е бил предмет на разглеждане по първото дело, решението по което е влязло в законна сила.Предвид това и този въпрос не осъществява характеристиките на правен такъв по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК и т.1 от ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ВКС,ОСГТК. Доколкото спорното материално право по т.д.№359/2007г. на ПОС касае друг обект на авторско право и по отношение именно на него е формирана сила на пресъдено нещо,като е отречена такава да е формирана и по отношение на претендираните от ищеца авторски права , решението на П. не влиза в противоречие с т.18 на ТР №1/04.01.2001г. по тълк.д.№1/2000г. на ВКС,ОСГК.
Изложеното води до извод за липса на основания за достъп до касация,което налага недопускане на касационно обжалване на решението на Пловдивски апелативен съд.
С оглед изхода на настоящото производство в полза на ответника Р. Б. Г. се дължат от касатора разноски за производството. С отговора на касационната жалба същият е представил списък,в който е посочена сума 2100 лв. за адвокатско възнаграждение и приложени към него фактура и преводно нареждане за кредитен превод в размер на 2520 лв. Поради това с настоящото определение поисканите разноски следва да бъдат присъдени.
Към делото е приложена и частна жалба вх.№2059/18.03.2015г. от Р. Б. Г. срещу решение №59/16.02.2015г. по т.д.№1180/14г. по описа на П. в частта, с която искането му за присъждане на разноски в размер на 6300 лв.,представляващи адвокатско възнаграждение, е оставено без уважение.Така депозираната частна жалба е недопустима, предвид наличието на специална процедура,въведена с чл.248 от ГПК по оспорване произнасянето на съда по разноските и в случая тази процедура е проведена,като производството по обжалване на определението на П. по чл.248 от ГПК е висящо по ч.т.д.№2180/15г. пред същия състав.Поради това с настоящото определение частна жалба вх.№2059/18.03.2015г. следва да бъде оставена без разглеждане.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд,Търговска колегия, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №59 от 16.02.2015г. по в.т.д.№1180/14г. на Пловдивски апелативен съд 3 гр. с-в.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] [улица] да заплати на Р. Б. Г., Щ. , Германия, със съдебен адрес [населено място] [улица] – адв.Е. Ч. сумата 2100 лв. разноски за производството.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх.№2059/18.03.2015г. от Р. Б. Г. срещу решение №59/16.02.2015г. по т.д.№1180/14г. по описа на П. в частта, с която искането му за присъждане на разноски в размер на 6300 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, е оставено без уважение.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в частта , с която е оставена без разглеждане частната жалба.В останалата му част определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.