О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 680
[населено място] 23.07.2014
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на дванадесети май , през две хиляди и четиринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 4558 / 2013 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 1607 / 25.07.2013 год. по гр.д.№ 4459 / 2012 год. на Софийски апелативен съд, ГК, трети състав, с което е потвърдено решение № 1521 / 09.08.2012 год. по т.д.№ 3179/ 2010 год. на Софийски градски съд , ГО, 17 състав , с което са уважени предявените от Т. А. С. и К. Ц. Л. срещу касатора искове с правно основание чл. 74 ТЗ, като са отменени решенията на Общото събрание на акционерите на [фирма] от 19.11.2010 година. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение , като го намира постановено в противоречие с материалния закон – чл.28 ал.1 от Закона за кредитните институции вр. с пар.1 ал.1 т.4 и т.4а от ДР на същия закон, както и необосновано. Касаторът намира, че даденото от въззивния съд тълкуване на чл. 28 ал.1 ЗКИ противоречи на смисъла на закона.След като веднъж е предоставено разрешение от компетентния орган – БНБ , при предходно увеличение на капитала,за съответно участие при закупуване акции от увеличението, на свързани лица,според касатора не е необходимо ново такова разрешение при последващо увеличение на капитала, щом придобиването на акции от последното , от същите свързани лица , не излиза извън условията , при които е дадено предходното разрешение на БНБ.
Ответните страни – Т. С. и К. Л. – оспорват касационната жалба и наличието на обосновано основание за допускане на касационното обжалване . Считат, че никой от формулираните въпроси не съставлява правен такъв по смисъла на т.1 ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС – не е обосновал решаващите изводи на въззивния съд / първия такъв / и изобщо не е бил включен в предмета на спора / втория /.Намират напълно необоснован допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, с формалното посочване на нормата и довода за липса на съдебна практика по приложението на чл. 28 ал.1 ЗКИ .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
Акционерите Т. С. и К. Л.,при липса на спор относно тази им активна процесуална легитимация – претендират отмяна на решенията на ОСА от 19.11.2010 год.за увеличение капитала на дружеството,приемането на нов устав,освобождаване на стари и избор на нови членове на Надзорен съвет и промени в състава на Одитния комитет,като незаконосъобразни – взети при опорочена процедура за участие и гласуване в ОСА – от лица без право на глас, поради неизплащане на придобити акции от емисия 97 по емисионната им стойност – обстоятелство, лишаващо същите акционери от право на глас, съгласно чл.228 ТЗ.Като второ основание за липса на право на глас на гласувалите в ОС от 19.11.2010 год. трима акционери, следствие на което и сочената незаконосъобразност на взетите решения, се сочи липсата на разрешение по реда на чл. 28 ал.1 ЗКИ , от БНБ, за съответно участие в увеличението на капитала на дружеството , доколкото се касае за „ свързани лица „ по смисъла на пар.1 ал.1 т.4 от ДР на ЗКИ – П. С., [фирма] и [фирма], представляващи 97,88 % от всички акции с право на глас. Ищците са се позовали на чл.29а ал.1 от ЗКИ,според който сделките, решенията и действията, извършени без предварително одобрение в случаите по чл. 28 ал.1 ЗКИ , са нищожни.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел,че тримата акционери – П. С., [фирма] и [фирма]- с чието участие и гласове са приети атакуваните решения – не са доказали притежавано право на глас съобразно броя на записаните акции , тъй като бидейки „ свързани лица„ ,съответно „ лица действащи съгласувано „ , по смисъла на пар.1 ал.1 т.4 и т.4а от ДР на ЗКИ , съгласно чл.28 ал.1 от същия закон са могли да закупят заедно акции от [фирма] само след предварително писмено разрешение на БНБ, каквото и кумулативно за тези именно три лица не е давано.Въззивният съд е изхождал от факта,че предходното разрешение по чл.28 ал.1 ЗКИ,във връзка с предходно увеличение на капитала на банката,е дадено във връзка с претендирано участие в същото от П. С., [фирма] и [фирма] – дружество,за което едва в настоящата инстанция касаторът е посочил,че като съвкупност от права,задължения и фактически отношения търговското му предприятие е прехвърлено на [фирма] / без прекратяване на [фирма] / , поради което и [фирма] ,според касатора ,се явява правоприемник и по отношение на даденото писмено разрешение от БНБ в полза на [фирма] във връзка с предходно увеличение на капитала,ползващо и участието в спорното, спрямо което се формира материалноправната легитимация на акционери на П. С., [фирма] и [фирма].Въззивният съд е приел,че чл.28 ал.1 ЗКИ предпоставя самостоятелно одобрение от БНБ за придобиването на акции от конкретните три правни субекта над предвидените в разпоредбата граници , като обективно не е имал повод да разсъждава относно правоприемството досежно това разрешение между [фирма] и [фирма]. Въззивният съд е приел, че на основание чл.28 ал.7 ЗКИ / в относимата му редакция / сделките по придобиване на акции от капитала на [фирма] от П. С., [фирма] и [фирма], са нищожни и не им дават право на глас в ОСА, поради което и ОСА от 19.11.2010 е проведено при липсата на изискуемия от закона кворум . Въззивният съвет не се е произнасял по въпроса относно необходимостта от разрешение на БНБ по чл. 28 ал.1 ЗКИ и при последващо увеличение на капитала, дори и при същото да не са достигнати границите на участие в капитала на „ свързаните лица „ ,при които е дадено предходно / при предходно увеличение на капитала / одобрение, като очевидно го е счел за ирелевантен, при липсата изобщо на одобрено съвместно участие на всички свързани лица и конкретно досежно [фирма]. Дали изобщо и при спорното увеличение на капитала не са достигнати и надминати границите на участие, съгласно предоставено предходно одобрение от БНБ, както и по въпроса какви конкретно са те, липсват обосновани решаващи мотиви .
В изложението по чл. 280 ал.1 ГПК касаторът е формулирал следните два въпроса, в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, поради липса на съдебна практика : 1/ Необходимо ли е при всяко следващо увеличение на капитала на банката , акционери , вече притежаващи издадено от БНБ одобрение за пряко или косвено придобиване на акции от капитала й до определен от ЗКИ праг, на основание чл.28 ал.1 ЗКИ ,да получат ново предварително одобрение от БНБ, независимо от факта , че при новото увеличение на капитала нито отделния акционер , нито същата група акционери – свързани лица не достигат и надхвърлят праг, по-висок от досега разрешения им ? и 2 / Когато е налице прехвърляне търговското предприятие на едно търговско дружество / без прекратяването му / на друго търговско дружество и първото е получило необходимото одобрение по реда на чл.28 ал.1 ЗКИ,приобретателят не е ли правоприемник и по отношение полученото от прехвърлителя одобрение по реда на чл.28 ал.1 ЗКИ ?
Видно от преждеизложеното,никой от така формулираните въпроси не съставлява правен такъв по смисъла на т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС – отговор на същия въпрос не е обосновал решаващите мотиви на въззивния съд. Въззивният съд е изключил именно установеността на факта , че същата група акционери , „ свързани лица „ ,съответно „ лица действащи съгласувано” , по смисъла на пар. 1 т.4 и т.4а от ДР на ЗКИ , са получили предходно одобрение по реда на чл.28 ал.1 ЗКИ,след което да би се разсъждавало дали същото ги ползва и при спорното увеличение на капитала,с участие в което обосновават легитимацията си на акционери в [фирма] . Поради това въззивният съд не се е произнасял и по въпроса достигнати и надвишени ли са при новото увеличение на капитала одобрените предходно от БНБ нива на участие, тъй като те касаят различна от настоящата група акционери , а именно – П. С., [фирма] и [фирма] .Тъй като въпросът за правоприемството между [фирма] и [фирма] не е въведен своевременно в процеса, а заявен едва в касационната жалба, въззивният съд не е имал основание да се произнася и по втория формулиран въпрос относно обхвата на осъщественото,чрез сделка по реда на чл.15 ТЗ правоприемство и конкретно – за правоприемство по отношение на така полученото предходно одобрение по реда на чл.28 ал.1 ЗКИ при предходно увеличение на капитала,като се съобрази и че прехвърлянето на търговското предприятие е без прекратяване на дружеството [фирма].
Дори да би бил обоснован общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК ,необоснован се явява допълнителния такъв по ал.3 на същата разпоредба , който и съгласно т.4 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС предпоставя наличието на противоречива, непълна или неясна правна норма,провокирала наличие на противоречива съдебна практика по приложението й или пък непротиворечива, но неправилна и подлежаща на преодоляване,предвид промяната на закона или развитие на обществените отношения, съдебна практика. Писмо изх. № 4703 – 6975 / 26.10.2009 год. и писмо изх.№ 1743 – 0149 / 14.10.2013 год. на БНБ, приложението на чл.28 ал.1 ЗКИ според които касаторът визира като правилно тълкуване на нормата, не удовлетворяват изискването да са съдебна практика,още повече второто визира приложението на закона след изменението му / ДВ бр.24 от 2009 год. в сила от 31.03.2009 год. /. Касаторът се позовава и на това изменение на ЗКИ от 2009 год. / чл.28 ал.1 ЗКИ – променящ максималното допустимо ниво на участие до 50 на сто, при предходно 75 на сто , както и чл.31 ал.1 ЗКИ / сами по себе си не обосновават предпоставки за тълкуване в смисъла, въведен от касатора и по отношение на приложението на нормите преди изменението,още повече правата на отделния акционер и съответствието им с условията на чл.31 ал.1 ЗКИ , не са били предмет на спора. Изменението на законодателството следва да е причина за промяна в съществуващо, макар единно по смисъл,но неправилно тълкуване,каквото не е налице.При това, видно от изменението на чл. 28 ал.1 ЗКИ се променят параметрите на приложимо изискване за предварително одобрение от БНБ , а не се въвежда редакционно изменение на нормата, предпоставящо смисъл,различен от вложения от съда. Следователно,предпоставките по приложението на чл.28 ал.1 ЗКИ , макар формално обосновавани, са недоказани от касатора .
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1607/ 25.07.2013 год. по гр.д.№ 4459 / 2012 год. на Софийски апелативен съд, ГК, трети състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :