2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 680
София, 23.07.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 355 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на П. В. Д., с адрес в [населено място], представлявана от адв. М. Р., против въззивното решение № 370 от 24 октомври 2017 г., постановено по в.гр.д. № 451/2017 г. по описа на окръжния съд в [населено място], с което се потвърждава решение № 300 от 18 май 2017 г., постановено по гр.д. № 2497/2016 г. по описа на районния съд в [населено място] за определяне на лични отношения на касаторката с нейната внучка К. В. Д. всяка първа и трета събота от месеца от 09.00 ч. до 17.00 ч.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че макар съдилищата да са уважили принципно молбата на бабата за определяне на лични контакти с внучката й, определеният режим е изключително стеснен. Въззивният съд не е преценил в пълнота еднопосочните гласни доказателства, изслушаните експертизи, приобщения социален доклад, които установяват близките контакти между бабата и детето, изградената трайна емоционална връзка между тях, чувството на радост, удоволствие, безгрижие, което детето изпитва, когато остава при баба си и дядо си в дома, с който е свикнало и в който има негова стая. Без преценка са останали доказателствата във връзка с интензивността на контактите, че преди смъртта на бащата детето е пребивавало при баба си и дядо си по бащина линия продължително време. Съдът е пренебрегнал факта, че влошените отношения между майката и бабата рефлектират и върху вижданията на бабата с детето. Най-добрият интерес на детето изисква контактите с бабата да са с такъв обем, че да има възможност да се изгради нормално отношение с бабата и дядото и да се даде на последните възможност да проявят своята обич и грижа. Поддържа се и че разширеният режим ще даде възможност на детето да се изгради като личност и да се подпомогне формирането на ценностната му система в аспекта на семейните отношения. Съдът следва да направи аналогия и с правилото на чл. 127 СК. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставя правен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Съдът съобразява данните от социалния доклад за изградена добра комуникация между бабата и детето и същевременно влошени отношения между майката и бабата относно запознаване на детето със смъртта на баща му (детето е било три годишно при смъртта на бащата), като бабата показва силна тревожност и фокусира цялото си внимание върху детето, като несъзнателно изразява желание да изпълнява родителски функции. Установяват се добри условия в дома на бабата за отглеждането на детето, включително за пренощуване, както и че детето е щастливо в присъствието на баба си и дядо си. Противоречиви са свидетелските показания относно ограничаване на контактите от страна на майката. Въз основа на тези данни съдът заключава, че с оглед правилното развитие на детето е от изключително значение да се запази връзката с роднините по бащина линия, като бабата има право да участва в отглеждането и възпитанието на детето. По основния спорен въпрос за обема на личните отношения се приема за правилно разрешението на първата инстанция, че съдът не е обвързан от заявеното с исковата молба искане, а е длъжен да направи собствена преценка. Счетено е, че следва да се вземат предвид възрастта на детето, неговото физическо и емоционално развитие, отношението му към бабата по бащина линия, нейните качества да го отглежда и възпитава, както и влиянието, което може да окаже за развитието на неговата личност. Така предвид данните, че детето е шестгодишно, с изградена силна емоционална връзка с майката, честите боледувания на детето с астматични прояви, придружени със спазми и затруднено дишане, налагащи специални грижи, нощно напикаване, добри жилищно-битови условия при бабата и задоволителното й здравословно състояние, позволяващо полагане на грижи за детето, установените във времето посещения на детето при бабата през почивните дни без пренощуване, е счетено, че не са налице обстоятелства, налагащи разширяването на този режим, поради което запазването на съществуващото фактическо положение ще допринесе за поддържане на емоционална връзка между бабата и детето. Затова определеният от първата инстанция режим на лични отношения е приет за съобразен с интереса на детето.
К. съд приема, че поставеният въпрос не обосновава допускането на касационното обжалване.
Пита се кои са критериите, които определят достатъчност като интензитет на личните отношения между внук от една страна и баба и дядо от друга, с оглед ефекта на запазване на най-добрия интерес на детето. Как се определя най-добрия интерес на детето е легално дефинирано в § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето: преценяват се желанията и чувствата му, физическите, психическите и емоционалните му потребности, възрастта, пола, миналото и други негови характеристики, опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинен, способността на родителите да се грижат за детето, последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата, както и други обстоятелства, имащи отношение към детето. Твърдо установено е разбирането в съдебната практика, че горното изброяване не е изчерпателно.
При определяне на отношенията между родителите и децата следва да се вземат предвид обстоятелствата на конкретния случай, което означава, че са от значение не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай, които могат да са от най-разнообразно естество, както се определя в постановките, дадени от ВС в ППВС № 1/1974 г., приложими и при действието на Семейния кодекс от 2009 г. Същият принцип следва да се приеме за меродавен и при определяне на мерките между детето и бабата и дядото. В случаите, когато фактически са установени рамките на тези отношения, установени са възпитателските възможности на бабата и дядото, добри условия за осъществяването им, добра комуникация с детето и че то се чувства щастливо, защитено и доволно от осъществяваните контакти, без да са установени обстоятелства, които налагат промяната им за съответната възраст и специфични нужди на детето в посока на увеличаване на интензивността им, то интересът на детето е спазен. В процесния случай въззивният съд е процедирал именно по посочения по-горе начин, поради което даването на различно тълкуване от страна на ВКС в процедурата по чл. 290 ГПК не се налага.
Ответницата М. Д. Д., с адрес в [населено място], е подала отговор на касационната жалба. Отговорът не е подаден от адвокат, нито е приподписан от адвокат, поради което не отговаря на изискванията на чл. 287, ал. 1, вр. чл. 284 ГПК. При това положение е неоснователно искането за присъждане на разноски, изразили се в заплатен адвокатски хонорар от 300 лева, и касационният съд не присъжда разноски за производството по касационната жалба.
С определение № 73 от 12 февруари 2018 г., постановено по ч.гр.д. № 354/2018 г. по описа на ІV г.о., настоящият съдебен състав присъедини частната жалба вх. № 11761/21.12.2017 г. на окръжния съд в [населено място], подадена от М. Д. Д., с адрес в [населено място], против определение № 907 от 4 декември 2017 г., постановено по в.гр.д. № 451/2017 г. по описа на окръжния съд в [населено място] за разглеждане по настоящото касационно гражданско дело съвместно с касационната жалба, подадена от П. В. Д., с адрес в [населено място], против въззивното решение № 370 от 24 октомври 2017 г., постановено по същото въззивно дело по описа на окръжния съд в [населено място].
Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. Д. Д., с адрес в [населено място], представлявана от адв. Н. Н., против определение № 907 от 4 декември 2017 г., постановено по в.гр.д. № 451/2017 г. по описа на окръжния съд в [населено място], с което е оставена без уважение молбата на Д. за допълване на решение № 370 от 24 октомври 2017 г. по същото въззивно дело в частта за разноските.
В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е постановено в противоречие с материалния закон, при съществени процесуални нарушения и е необосновано. Неправилно било цитирано определение на ВКС, което се отнасяло за присъждане на разноски съобразно изхода на спора пред първата инстанция, но не се отнасяло и за разглеждане на делото пред въззивния съд.
С обжалваното определение се сочи, че съдът в производството по чл. 128, ал. 1 СК извършва администрация на граждански правоотношения и произнасянето му не е зависимо от поискания режим на осъществяване на лични контакти, а изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите на детето и така решението ползва всяка от страните. Затова всяка от тях следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора. Същите съображения са приети за валидни и за въззивната инстанция, тъй като характерът на производството не се променя с оглед предмета на въззивната проверка. Въззивният съд в случая също е изследвал всички обстоятелства по делото в интерес на малолетното дете и е дал разрешение в обща полза.
Определението е неправилно.
Правилото на чл. 78 ГПК се намира в Част първа „Общи правила” на ГПК и следва да намира приложение към всички уредени в него производства, доколкото друго не специално предвидено, или не следва от характера на самото производство. За производството по чл. 128 СК не е създадена специална уредба относно отговорността за разноски, поради което следва да се прилагат общите правила на чл. 78 ГПК, включително това на ал. 2 на същия текст – на ищеца се възлагат разноски в случай, че ответникът с поведението си не е дал повод за завеждането на делото и ако изрично признае иска. Това разрешение, дадено в практиката на ВКС по чл. 274, ал. 3 ГПК с определение № 252 по ч.гр.д. № 3895/2015 г., ІІ г.о., се споделя от настоящия съдебен състав. В соченото определение съдът посочва още, че поради господството на интереса на детето, който се взема предвид от съда в производствата по чл. 127, ал. 2 и чл. 128 СК, дори съдът да е посочил режим, различен от поискания, това не се отразява на задължението за заплащане на разноски от страните.
Въз основа на горното обжалваното определение следва да се отмени, като се допусне изменение на въззивното решение в частта му за разноските и на частната жалбоподателка се присъдят 500 лева по договор за правна защита и съдействие пред въззивния съд.
По частното касационно дело се представят договор за правна защита и съдействие и списък с разноски по чл. 80 ГПК, но искане за присъждане на разноски не се прави, поради което съдът не присъжда разноски за частното касационно производство.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 370 от 24 октомври 2017 г., постановено по в.гр.д. № 451/2017 г. по описа на окръжния съд в [населено място].
ОТМЕНЯ определение № 907 от 4 декември 2017 г., постановено по в.гр.д. № 451/2017 г. по описа на окръжния съд в [населено място], и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДОПЪЛВА решение № 370 от 24 октомври 2017 г., постановено по в.гр.д. № 451/2017 г. по описа на окръжния съд в [населено място], като ОСЪЖДА П. В. Д., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], [жилищен адрес] да заплати на М. Д. Д., с адрес в [населено място], [улица], сумата от 500,00 (петстотин) лева разноски за въззивната инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: