2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 680
София, 30.11.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание деветнадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ : Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т. д. № 1237/2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК
Образувано е по касационна жалба на П. И. К. и В. И. К.-Ш. срещу въззивно решение №5873 от 29.07.2014 г., постановено по гр.д. №1173/2013 г. по описа на СГС, в.о., ІV”Д”с-в.
В касационната жалба, подадена от адвокат З. Генов, упълномощен от В. К.-Ш. и от К. Б. като настойник на П. К., се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Твърди се, че необосновано въззивният състав е приел, че Гаранционният фонд е легитимиран да претендира исковата сума от наследниците на починалия водач на МПС И. К.. Излагат се съображения, че към датата на откриване на наследството на И. К. не е било възникнало за Гаранционния фонд регресно вземане, тъй като правото за Гаранционния фонд по чл.91 ал.1 ЗЗ /отм./ е обусловено от изплащането на обезщетението на пострадалите лица. Същевременно се поддържа, че обжалваното решение, с което е прието, че наследодателят на ответниците е виновен за настъпването на ПТП, е необосновано и незаконосъобразно, както и че съдът не е обсъдил всички доказателства, релевантни за механизма на произшествието и виновността на водачите, участвали в произшествието на 22.11.2003г. Иска се допускане на касация на атакуваното решение и присъждане на разноски за касационното му обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията, визирани в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, без да се сочат конкретни въпроси. В изложението се излагат съображения в подкрепа на тезата, застъпена в решението на първоинстанционния съд, че към датата на откриване на наследството на И. К., не е съществувало регресното вземане за Гаранционния фонд, предмет на исковата претенция, поради което това вземане не се включва в наследствената маса. В контекста на твърдението, че въззивният състав не е обсъдил релевантните за спора факти, се цитира и представя практика на ВКС, свързана със задължението на въззивния съд да прецени всички относими доказателства и да обсъди въведените от страните доводи и възражения.
В писмен отговор по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация „Гаранционен фонд” изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване, поради липсата на основанията за това, предвидени в чл.280 ал.1 ГПК. Поддържа се, че оплакванията в касационната жалба се отнасят до основанията по чл.281 т.3 ГПК, които не са предмет на производството по допускане на касация. Същевременно се излагат съображения за неоснователността на касационната жалба. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. На 12.08.2014г.- след датата на обявяване на въззивното решение, е починала ответницата С. К., която е оставила за наследници останалите две жалбоподателки – П. К. и В. К.-Ш.. В съответствие с разпоредбата на 227 ГПК касационната жалба е подадена от П. К. и В. К.-Ш. – като участници в производството и като правоприемници на ответницата С. К..
С решение от 1.10.2012г., постановено по гр.д.№3306/2010г. на СРС, І-во г.о., 25 с-в, са отхвърлени предявените от Гаранционен фонд искове против П. К., В. К.-Ш. и С. К. за заплащане на по 15 876.72 лв. или общо сумата 47 630.16 лв., представляваща сборът от сумите, изплатени от „Гаранционен фонд” като обезщетение за вредите, претърпени от П. Я., Милен Я., Л. С. и С. Т. от ПТП, настъпило на 22.11.2003г. За да отхвърли предявените искове срещу наследниците на И. К., причинил виновно пътнотранспортното произшествие като водач на МПС без застраховка „гражданска отговорност”, първоинстанционния съд е приел, че към датата на откриване на наследството на И. К. – 22.11.2003г., правото на Гаранционния фонд да иска от деликвента процесните суми, все още не е било възникнало. Посочено е, че това право е възникнало по-късно – тогава, когато Гаранционният фонд е изплатил обезщетението на пострадалите лица.
С обжалваното въззивно решение №5873 от 29.07.2014 г., постановено по гр.д. №1173/2013 г. по описа на СГС, в.о., ІV”Д”с-в., е отменено първоинстанционното решение и са осъдени ответниците П. К., В. К.-Ш. и С. К. да заплатят на ищеца „Гаранционен фонд” исковите суми от по 15 876.72 лв. за всяка една от тях, ведно с лихви за забава от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумите. За да уважи предявените искове въззивният състав е изложил подробни съображения защо приема, че наследодателят на ответниците И. К. е виновен за произшествието, станало на 22.11.2003г., от което е последвала смъртта на И. К. и от което са настъпили вредите на третите лица, обезщетени от Гаранционния фонд. Анализирайки събраните по делото доказателства въззивният състав е стигнал до извода, че злополуката е резултат от нарушаване на забраната по чл.16 ал.1 т.1 ЗДвП и чл.20 ал.1 от ЗДвП от страна на И. К. като водач на л.а. „В.”. В мотивите към обжалваното решение са посочени релевантните факти, обуславящи правото на Гаранционния фонд по чл.91 ал.1 ЗЗ /отм./ за регресното вземане към деликвента – липсата на застраховка „гражданска отговорност” на виновния водач и изплащането на присъдените по съдебен ред обезщетения на пострадалите лица. Съдът е посочил защо приема, че претенцията не е погасена по давност, както и защо счита, че Гаранционният фонд е легитимиран да претендира исковата сума от наследниците на виновния водач, починал при самото произшествие. Според въззивния състав по силата на чл.88 и чл.91 ЗЗ /отм./ към датата на деликта възниква както законовото задължение за Гаранционния фонд да обезщети вредите на пострадалите лица от ПТП, така и правото на регрес срещу деликвента. Самото упражняване на регресното право обаче е поставено под условие, че бъде изплатено обезщетението на увредените лица, което е в конкретния случай е сторено от Гаранционния фонд.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Според задължителните указания в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС – т.1, посочването на значимия за изхода на делото правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК е задължение на касатора. В производството по чл.288 ГПК Върховният касационен съд може само да уточни и квалифицира правния въпрос, когато той е поставен неясно, но няма правомощия да го извежда служебно от твърденията на касатора и от съдържащите се в жалбата и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК факти и обстоятелства.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК пълномощникът на касаторите се позовава на противоречие на въззивното решение с константната съдебна практика, но не е посочил кой е правният въпрос, от чието разрешаване е обусловен изхода на делото във въззивното производство. Това се отнася както до твърдението в изложението, че въззивният съд неправилно е приел, че задължението на ответниците към Гаранционния фонд се включва в наследствената маса, така и в частта, с която се поддържа, че наследодателят на ответниците не е бил виновен за произшествието. Съдържанието на изложението се изчерпва с цитиране на съдебни решения, което насочва към отсъствие на поставен въпрос с характеристиките по чл.280, ал.1 ГПК и към излагане на съображения по същество за неоснователност на исковите претенции, които биха могли да обосноват отмяна на решението на основание чл.281 т.3 ГПК, но са неотносими за производството по допускане на касационно обжалване. Непосочването на релевантен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, съобразно указанията в посоченото Тълкувателно решение.
За изчерпателност на мотивите следва да се отбележи, че от цитираното в изложението решение №178 от 21.10.2009г. по т.д.№192/2009г. на ВКС, ІІ-ро, т.о. не се оборва извода на въззивния състав, че Гаранционният фонд е легитимиран да претендира исковата сума от наследниците на виновния водач като реализирането на регресното право е поставено под условия да бъде платено обезщетението. С посоченото решение единствено се посочта към кой момент регресното право може да бъде реализирано и от кога тече погасителната давност. Не са относими за допускането на касация и представените с касационната жалба решения на ВКС, свързани със задължението на въззивния съд да прецени всички относими доказателства и да обсъди въведените от страните доводи и възражения, доколкото в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК липсва конкретен процесуалноправен въпрос относно необсъждането на конкретно доказателство, представено по делото, респ. относно необсъждането на конкретно възражение.
На основание чл.81 във вр. с чл.78 ал.3 и чл.78 ал.8 ГПК следва да бъдат присъдени в полза на ответната страна разноски за касационната инстанция, които съгласно чл.9 ал.3 във вр. с чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, са в размер на 1 469 лв. /75% от 1 959 лв./.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №5873 от 29.07.2014 г., постановено по гр.д. №1173/2013 г. по описа на СГС, в.о., ІV”Д”с-в.
ОСЪЖДА В. И. К.-Ш. ЕГН [ЕГН] и П. И. К. [ЕГН] чрез настойника й К. Б., и двете със съдебен адрес: София, [улица] вх.А ет.2 ап.1 – адв.З. Генов, да заплатят на „Гаранционен фонд” от [населено място], [улица], сумата 1 469 лв. /хиляда четиристотин шестдесет и девет лева/, представляващи разноски за касационната инстанция – юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл.78 ал.8 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :