О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 680
гр. София, 05.12.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осми ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1699/2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. М. М., Д. М. А. и А. М. Д. – всички от [населено място], срещу въззивно решение № 814 от 07.04.2017 г., постановено по гр. д. № 379/2017 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото решение, след отмяна на решение № 7527 от 14.10.2016 г. по гр. д. № 142/2015 г. на Софийски градски съд, са отхвърлени предявените от касаторите против Гаранционен фонд искове с правно основание чл.288, ал.1, т.1 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди в размер на по 200 000 лв. и са присъдени разноски на Гаранционен фонд за първоинстанционното и за въззивното производство.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение и се прави искане за неговата отмяна, за уважаване на исковете в пълен размер и за присъждане на разноски. Касаторите поддържат, че изводите на въззивния съд за неоснователност на исковете поради недоказаност на механизма на автопроизшествието, начина на настъпване на вредата и причинно – следствената връзка между поведението на неизвестен водач, реализирал произшествието, и произлезлите от смъртта на общия им наследодател вреди са изградени при неправилна преценка на доказателствата и в нарушение на правилото на чл.154, ал.1 ГПК.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдения, че с въззивното решение съдът се е произнесъл в противоречие с практиката в решение № 147/19.06.2012 г. по гр. д. № 582/2010 г. на ВКС, ІV г. о., по следния съществен за делото материалноправен въпрос : „Следва ли при искове за обезщетяване на вреди, настъпили вследствие на непозволено увреждане, ищецът чрез пълно и главно доказване да изключва последователно всички хипотетични възможности за настъпване на вредите по начин, различен от твърдяния”.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран отговор от ответника по касация Гаранционен фонд – [населено място], който изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. С отговора е поискано присъждане на юрисконсултско възнаграждение за производството пред касационната инстанция.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да отмени решението на Софийски градски съд и да отхвърли предявените от А. М. Д., Д. М. А. и Б. М. М. против Гаранционен фонд искове с правно основание чл.288, ал.1, т.1 КЗ /отм./ за заплащане на суми в размер на по 200 000 лв., претендирани от ищците като обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на общия им наследодател М. М. Д., причинена при пътно – транспортно произшествие на 20.04.2014 г. от водач с неустановена самоличност и с неизвестно моторно превозно средство, Софийски апелативен съд е приел, че ищците не са провели пълно и главно доказване на елементите от фактическия състав на деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД по отношение на неустановен водач, чието виновно и противоправно поведение да поражда основание по чл.288, ал.1, т.1 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение от ответника Гаранционен фонд.
Въззивният съд е формирал решаващия си извод за недоказаност на предпоставките за ангажиране на отговорността на Гаранционен фонд, след като е анализирал поотделно и в съвкупност писмените доказателства по делото и заключенията на назначените от първата инстанция експертизи. От писмените доказателства – протокол за оглед на местопроизшествие от 20.04.2014 г. и постановление от 27.10.2014 г. за спиране на досъдебно производство, е установено, че трупът на М. Д. е намерен рано сутринта на асфалтов път в местността „Гара движение” в [населено място] и е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.343, ал.1, б.”в” вр. с чл.342, ал.1 НК, което е спряно поради неразкриване на извършителя. Според заключението на съдебномедицинската експертиза, смъртта на М. Д. е причинена от тежка множествена съчетана травма, като част от травматичните увреждания е възможно да са получени при пътно – транспортно произшествие с механизъм блъскане в областта на дясното коляно, горната трета на дясната подбедрица, лявото коляно и гръдния кош, и от последващо прегазване, а друга част – от нанесен побой. В заключението на автотехническата експертиза, изготвена от вещо лице Е. З., е посочено, че вероятният механизъм на настъпване на произшествие, от което е последвала смъртта на пострадалия, се изразява в удар от превозно средство с висока предна част във фронталната част на тялото, падане на земята и получаване на установените от медицинската експертиза контузии, изместване на тялото настрани и последващо прегазване в долната част на краката. Вещото лице е констатирало, че на мястото, където е намерен трупът, не са открити обективни находки от произшествие – следи от спирачен път, отломки от превозно средство, следи от биологичен произход, поради което и с оглед съдържащите се в протокола за оглед на местопроизшествие данни за разположението и състоянието на тялото на пострадалия е изразило мнение, че най-вероятно произшествието е станало на друго място и след това трупът е преместен на мястото, където е открит. Съобразено е и заключението на автотехническата експертиза, изготвена от вещо лице Ж. Е., според което най-вероятно пострадалият се е движил като пешеходец по асфалтов път в тъмната част на денонощието и е блъснат от високо превозно средство, след което е паднал на земята и превозното средство е преминало през тялото му. В заключението на вещото лице Ж. Е. също е изразено мнение, че местоположението и състоянието на трупа, както и липсата на характерно разположени подвижни предмети около него, не позволяват да се твърди с категоричност, че произшествието е реализирано на мястото, където е намерен пострадалият. Като е взел предвид експертните заключения и липсата на категоричност в становищата на вещите лица относно мястото и механизма на реализиране на произшествието, отсъствието на свидетели – очевидци и на влязла в сила присъда, установяваща със задължителна за гражданския съд сила авторството, противоправността и вината на конкретен водач на превозно средство, въззивният съд е приел за недоказани твърденията в исковата молба, че смъртта на М. Д. е причинена на 20.04.2014 г. в местността „Гара движение” в [населено място] от неустановено превозно средство, управлявано от водач с неизвестна самоличност. Недоказаността на причинната връзка между смъртта на пострадалия и противоправното поведение на неустановен водач на превозно средство е аргументирана и с констатациите в заключението на съдебномедицинската експертиза, че само част от травматичните увреждания, от които е последвала смъртта, е възможно да са предизвикани от пътно – транспортно произшествие с описания от автотехническите експертизи механизъм. В зависимост от преценката на доказателствата въззивният съд е приел, че при липса на категорични доказателства за реализирано пътно – транспортно произшествие на мястото, където е намерен трупът на пострадалия, и за настъпване на смъртта единствено и само вследствие на блъскане и премазване от превозно средство исковете по чл.288, ал.1, т.1 КЗ /отм./ следва да бъдат отхвърлени като недоказани и неоснователни.
Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите са обосновали приложното поле на касационното обжалване с въпроса дали при искове за обезщетяване на вреди от непозволено увреждане ищецът следва чрез пълно и главно доказване да изключва последователно всички хипотетични възможности за настъпване на вредите по начин, различен от твърдяния. Поставеният въпрос не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК – да е от значение за изхода на делото в смисъла, изяснен с т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Въззивният съд не е възложил в тежест на ищците – сега касатори, да изключват чрез пълно и главно доказване всички възможни хипотези за настъпване на смъртта на общия им наследодател и произлезлите от нея неимуществени вреди, за които е претендирано обезщетение с исковете по чл.288, ал.1, т.1 КЗ /отм./. Отхвърлянето на исковете е обусловено от преценката на доказателствата по делото и от формирания в резултат на нея извод, че не е проведено пълно и главно доказване на елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД и конкретно – на противоправното причиняване на смъртта на общия наследодател на ищците при пътно – транспортно произшествие, реализирано от водач с неустановена самоличност при управление на неидентифицирано превозно средство. Изводът за недоказаност на фактическия състав на деликтната отговорност като предпоставка за изплащане на обезщетение от ответника Гаранционен фонд в хипотезата на чл.288, ал.1, т.1 КЗ /отм./ е мотивиран с липсата на категоричност в становищата на вещите лица от автотехническата и медицинската експертизи относно мястото на реализиране на евентуалното пътно – транспортно произшествие, неговия механизъм и източника на причинените телесни увреждания, от които е последвала смъртта на пострадалото лице. В производството по чл.288 ГПК Върховният касационен съд няма правомощия да проверява дали изводите на въззивния съд в обжалваното решение са правилни, поради което дори преценката за недоказаност на фактическия състав на чл.45 ЗЗД да е неправилна, това не може да предпостави допускане на обжалваното решение до касационен контрол.
Касационно обжалване на въззивното решение не може да се допусне и по причина, че не е налице поддържаното от касаторите противоречие на решението със задължителната практика в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 147/19.06.2012 г. по гр. д. № 582/2010 г. на ВКС, ІV г. о. С решението е даден отговор на въпроса кои са подлежащите на доказване от ищеца факти по иск за вреди от непозволено увреждане, като е прието, че : В съответствие с правилото на чл.154, ал.1 ГПК ищецът следва да докаже, че е претърпял вреди, които се намират в причинна връзка с твърдяното от него противоправно действие или бездействие на ответника; вината на ответника се предполага (чл.45, ал.2 ЗЗД) до доказване на противното от ответника; Ищецът, с всички доказателствени средства, следва да установи увреждащото деяние, вредите и причинно – следствената връзка между тях така, че от анализа на доказателствата съдът да може да изведе еднозначен извод за наличието им; Чрез пълно и главно доказване ищецът следва да установи истинността на твърденията си за релевантните факти, но той не носи тежестта без въведено от ответника оспорване да изключва чрез пълно и главно доказване последователно всички хипотетични възможности за настъпване на вредите по начин, различен от твърдяния. В обжалваното решение въззивният съд е приел, че от страна на ищците не е проведено пълно и главно доказване на твърденията в исковата молба за причинена смърт на общия им наследодател в резултат на противоправно поведение на неустановен водач на неидентифицирано превозно средство. При формиране на този извод съдът е съобразил въведеното с отговора на исковата молба възражение на ответника, че смъртта на пострадалия не е причинена при пътно – транспортно произшествие, реализирано от неизвестен водач с последиците по чл.288, ал.1, т.1 КЗ /отм./. Мнението на вещото лице от съдебномедицинската експертиза, че част от травматичните увреждания, е възможно да са причинени от нанасяне на побой, е посочено само като допълнителен аргумент за липсата на категорични доказателства в подкрепа на твърдения в исковата молба механизъм на увреждането, без да се изисква от ищците да изключват чрез пълно и главно доказване други възможни причини за настъпване на смъртта, различни от пътно – транспортното произшествие. Решаващите изводи на въззивния съд не противоречат на задължителната практика в цитираното решение, поради което не е осъществено основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационен контрол.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по гр. д. № 379/2017 г. на Софийски апелативен съд.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.8 вр. с ал.8 ГПК касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение за производството по чл.288 ГПК в размер на 300 лв.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 814 от 07.04.2017 г., постановено по гр. д. № 379/2017 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Б. М. М. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], Д. М. А. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], и А. М. Д. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], да заплатят на Гаранционен фонд – [населено място], [улица], общо сумата 300 лв. /триста лв./ – юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 вр. с ал.3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :