О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 680
С., 06.07.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №428 от 08.10.10г. по гр.д.№601/10г. на Пазарджишкия окръжен съд е оставено в сила решение №163 от 30.06.08г. по гр.д.№542/07г. на Велинградския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от П. Г. П. срещу Г. Й. Т., в качеството му на [фирма], иск по чл.29 от СК от 1985г. /отм./ за определяне на дял в размер на ? от стойността на вещите, придобити от едноличния търговец, а именно: товарен автомобил “И.”, модел В 50Л с ДК [рег.номер на МПС] ; ремарке с ДК №0949 ЕЕ; товарен автомобил “И.” модел “В 50Л” с ДК [рег.номер на МПС] ; кон с червен цвят на косъма; кобила с червен цвят на косъма и моторна резачка.
Въззивният съд е приел, че искът по чл.29 от СК от 1985г. /отм./ е осъдителен, а не конститутивен. Това становище е обосновано с довода, че вземането е парично, а не за собственост; че конститутивният иск би довел до трансформация на собствеността в съсобственост, което е недопустимо. Прието е също, че към момента на прекратяване на брака между страните са били налични само две от вещите – товарен камион и ремарке, които са вписани в инвентарната книга на едноличния търговец. Те обаче не са на значителна стойност, тъй като остатъчната им стойност е много под средната пазарна цена на вещи от този вид, а и не е установено съпругата да е допринесла за придобиването им със своя труд, средства и грижи за децата или работата си в домакинството. Прието е, че липсват конкретни данни за приноса на ищцата за придобиването на процесните вещи, а освен това няма данни за стойността на търговското предприятие като съвкупност от активи и пасиви и фактически отношения, която да бъде съпоставена със стойността на процесните вещи.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищцата П. П.. В нея се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК по въпроса дали искът по чл.29 от СК /отм./ е осъдителен или конститутивен, както и основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по въпроса за задължението на съда да основе решението си върху приетите от него обстоятелства по делото и върху закона – чл.188, ал.2 от ГПК /отм./, сега чл.235, ал.2 от ГПК. Тъй като според жалбоподателката въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, било налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3, пр.1 от ГПК за допустимост на касационното обжалване.
Ответникът в производството Г. Й. Т., в качеството му на [фирма], не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване.
Въпросът за характера на иска по чл.29 от СК от 1985г. /отм./ – дали е конститутивен или осъдителен, е теоретичен и не влияе пряко върху преценката за основателността на иска. Същественият въпрос по делото е дали този иск е паричен, за присъждане на част от стойността на вещите за упражняване на професия на едноличния търговец, или е за присъждане на имуществен дял от тези вещи. Приемайки, че искът е за парична стойност, въззивният съд се е съобразил с решението на първия касационен състав по този спор – решение №249 от 16.07.2010г. по гр.д.№268/09г. Това решение е постановено в производство по чл.290 от ГПК и е задължително. В същия смисъл е и решение №551 от 15.12.2010г. по гр.д.№1179/09г. на ВКС, II ГО, постановено също в производство по чл.290 от ГПК. И в двете решения се приема, че претенцията по чл.29 от СК /отм./ е за парично вземане, съставляващо стойностния /паричен/ еквивалент на дела на претендиращия съпруг от личното имущество на съпруга-търговец, служещо му при упражняване на търговската дейност, като при уважаване на иска се присъжда определена парична сума. Обжалваното въззивно решение е в унисон с тази задължителна практика на ВКС по въпрос, който е определящ за изхода на делото – дали ще се присъди имуществен дял или неговата парична равностойност.
На следващо място – жалбоподателката не е посочила задължителна практика на ВС и ВКС по въпроса за характера на иска по чл.29 от СК от 1985г. /отм./. Позоваването на т.3, б.“а“ от ППВС №7/1973г. е неоснователно, тъй като то е свързано с прилагането на чл.14, ал.5 от СК от 1968г. /отм./, който не е идентичен по съдържание с чл.29 от СК от 1985г. /отм./. В. съд е приел в посоченото постановление, че искът за делба на съсобственост не може да се съединява с конститутивен иск за създаването и, като за пример е посочил няколко иска, включително и този по чл.14, ал.5 от СК от 1968г. /отм./. Този иск обаче е за присъждане на имуществен дял или за дял от стойността на вещите за упражняване на професия на единия от съпрузите /т.е. в първата си част искът е конститутивен – за създаване на съсобственост/, докато редакцията на чл.29 от СК от 1985г. /отм./ е различна – претендиращият съпруг може да иска само присъждане на част от стойността на вещите за упражняване на професия на другия съпруг, но не и имуществен дял от тях. Тази разлика в двата текста води и до различия в правоприлагането. Практиката на ВС по чл.14, ал.5 от СК от 1968г., на която се е позовала жалбоподателката, изхожда от признатата в закона възможност за присъждане на имуществен дял от вещите за упражняване на професия. От друга страна конститутивният характер на иска по чл.29 от СК /отм./ сега се извежда не от това, че се присъжда имуществен дял, а от това, че паричното вземане възниква от момента на уважаването на иска. Това съображение обаче не е решаващо за изхода на настоящото дело и затова не се налага допускане на касационно обжалване по поставения въпрос.
Вторият въпрос е за задължението на съда да основе решението си на установените по делото факти и на закона. Въпросът е свързан с практиката на ВКС по прилагането на чл.188, ал.2 от ГПК /отм./, сега чл.235, ал.2 от ГПК. Въззивният съд не е действал в противоречие с практиката на ВС и ВКС по прилагането на тези текстове, в частност – в противоречие с представените от жалбоподателката съдебни решения. Въззивният съд е обсъдил всички доказателства по делото и въз основа на тях е приел кои са релевантните за спора фактически обстоятелства, които е свързал с разпоредбата на чл.29 от СК /отм./. По този начин той е действал в съответствие с практиката на ВС и ВКС по прилагане на посочените процесуалноправни разпоредби. Дали при извършване на тази дейност той е нарушил материалния закон, не може да се преценява в производството по чл.288 от ГПК. Оплакванията за неправилност на въззивното решение поради нарушаване на материалния закон представляват касационни основания по чл.281, т.3 от ГПК и се разглеждат само в случай, че преди това е било констатирано основание за допустимост на касационното обжалване по конкретен правен въпрос, поставен от жалбоподателя и такова обжалване е допуснато. Нарушенията на материалния закон от друга страна не представляват основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допустимост на касационното обжалване. Съдържанието на това основание е разгледано подробно в т.4 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Във всички случаи обаче това основание следва да бъде свързано с конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за разрешаването на конкретния спор. В случая липсва такъв въпрос, което препятства възможността да се допусне касационно обжалване на това основание.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №428 от 08.10.10г. по гр.д.№601/10г. на Пазарджишкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: